For English version click here.

Най-красивите места в Хърватия

Името Хърватия ми звучеше като пъстри „хвърчила“ и нямах търпение да „хвръкнем“ до там и да разгледаме тази излегнала се на Адриатическото крайбрежие държава. Наименованието на страната нямаше славянски произход, оказа се чуждица, като най-много привърженици имаше теорията, че думата HARAHVAIT имала ирански произход. На мен обаче ми хареса повече теорията, че думата произлиза от χωρα (на гръцки означаващо земя, а на славянски – хора) или това беше земята на хората.

Земите на днешната Хърватия бяха населявани още от Неолитната епоха. Местното население носело името Илири (Illyrian), като през 2 в.пр.н.ер. римляните ги превзели. През 6 век по тези места дошли славяните, които приели управлението на Византия, като наследник на Римската империя. През 9-ти век хърватските управници успели да прогонят инвазивата на унгарците и увеличили територията си към Адриатическо море. Особено прославен бе принц Томислав, който през 901 г. победил унгарците и ги принудил да се изтеглят от другата страна на реката Сава. Славянската култура била в разцвета си. Последният хърватски владетел обаче починал без да остави наследник през 1091 г., когато унгарците отправили претенции към короната и унгарския крал Коломан поел властта. Унгарските монарси управлявали Хърватия до 1526 г., докато земите не били завладени от османците.

В късния следобед пристигнахме в Загреб. Градът бе леко слънчев, леко облачен – идеално време за разглеждане. Влязохме в столичния град от западния третия изход от магистралата, отправяйки се към катедралния площад.

Загреб бе спокоен и хубав град. Делеше се на две части Горни и Долни град. В Gornji grad се намираха едни от най-важните институции като президентството, парламента и различни министерства. Те се помещаваха в красиви здания, които бяха възстановени, реновирани или наново издигани след силното земетресение през 1880 г. Някои от древните дворци бяха превърнати в музеи, като Хърватския исторически музей, който се помещаваше във великолепния дворец Vojković Oršić.

Още по-впечатляваща беше катедралата на Богородица, която за първи път виждах осветена през нощта – блестеше сякаш беше от злато. Същата датираше още от 11 век, но фасадата й била напълно престроена през 1880 г. след земетресението. От двете си страни имаше кули, издигащи се на 105 м височина. Особено красиви снимки на катедралата ставаха от разположения пред нея фонтан на Девата с четири ангела издигнати през 1850 г. от венециански скулптор.

Чародейната Богородица обаче не беше тук. Пазеше се малко по надалеч, поставена при каменните порти на някогашните градски стени. Според легендите, картина на Богородица, която била окачена на вратата оцеляла по чудо при силния пожар от 1731 г. Така картината станала обект на преклонения и хората в Загреб и до днес минават, палят свещи и отправят молитви към нея.

Там се спряхме и ние, като първо запалихме свещички в катедралата и след това се отправихме към отсрещната страна на улицата, минавайки покрай пазарния площад. След него следваше улица, на която буквално имаше само ресторанти. Оставихме обаче богатия избор от вечери и места за хранене за по-късно и се отправихме нагоре по стълбите с паметника с коня и от там към каменната порта, където спряхме за малко пред чародейната икона на Богородица. От другата страна на каменната врата се намираше също толкова известната аптека Алигери (Ljekarna Aligheri), която датираше още от 1350 г., като била собственост на Nicolo Alighieri, правнук на италиански поет Данте Алигери.

Отправихме се към старата барокова църква на Св. Марк, спомената за първи път през 1256 г., когато крал Бела IV организирал панаир и изложение на площада пред църквата. Същата изглеждаше малка захлупена с огромен покрив, на който изпъкваха емблемите на Хърватия и Загреб, красиво изрисувани с пъстри керемиди. Там на площада имаше хора облечени в старовремски костюми. Заприказвахме се с една от тях, която се представи за Marija Jurić Zagorka първата жена журналист в Хърватия живяла от 1873 до 1957 г. Тя или по-точно артистката, която я представляваше ни разясни, че за да се опозна един град, трябваше да се запознаем поне с малка част от неговата история, за да усетим очарованието на старовремските фасади и се насладим на стъпките по павираните пътища. За да разберем по-добре местните хора бе добре да се върнем назад в годите и се запознаем с техните герои и уважавани личности. Ето защо столичаните бяха създали тази уникална атмосфера в Горния град на Загреб, където сред древните сгради, човек можеше да срещне известни личности от хърватското минало и неусетно да се пренесе в отминали времена, ставайки част от приказката. Всеки от тях имаше какво да ни разкаже.

Ние се задоволихме на гледката от нейното подножие, където спираше интересен фуникуляр – панорамна железница, която свързваше долния с горния град, и отвеждаше хората до върха само за 64 секунди.

Стигнахме до централния площад на Ban Josip Jelačać, който този път бе отрупан със сергии, на които продаваха местни продукти за хранене, а в края на площада бе обособена сцена, на която пееха народни песни и танцуваха хора.  Атмосферата и настроението тук бяха много приятни.

На площада беше издигнат паметник на ban Josip Jelačać (или граф Йосип Йелачич) яхнал своя кон, която била поставена за първи през 1866 г. и след това през 1947 г. свалена от там. През 1990 г. била отново поставена, като този път сочила на юг, а не на север към унгарците, както стояла през 19-ти век. Сред всичките сергии и хора бе трудно да се снимат красивите сгради на площада, като всички те бяха в различни стилове, и най-старата датираше от 1827 г. Самият площад обаче датираше още от времето на създаването на града, като според една легенда Загреб получил името си именно на този площад, когато един военночалник повикал едно момиче, което стояло до близкия кладенец и му извикал: „Мандушо, загреби ми вода“ и от тогава кладенецът се наричал Мандушевац, а градът Загреб. Днес фонтанът  Мандушевац бе разположен в източната част на площада, на няколко стъпки от истинския извор, като туристите и жителите на Загреб хвърлят монети в него за късмет. Тази вечер фонтанът бе заобиколен от хора, които гледаха народните танци на бляскавата сцена. Този площад бе едно от най-оживените места в хърватската столица, както през деня, така и през нощта, като днешният ден бе типичен пример за това.

По пътя към паркинга снимахме и малкия макет на града, който вероятно бе издялан релефно за слепите хора, но и виждащите му се възхищаваха и се наслаждаваха на гледката на града сякаш от птичи поглед.

Чак след разходката се отправихме към хотела, в който си бяхме резервирали само една нощувка, защото това не беше първото ни посещение на хърватската столица, но беше поредната прекрасна разходка. Загреб отново успя да ни впечатли с красотата и спокойствието си. А Хърватия наистина бе пъстра и дълга като хвърчило, като следващите няколко дни потвърдиха това, затрупвайки ни с множество весели спомени.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЗАГРЕБ:

Местоположение: Загреб е разположен в северозападна Хърватия, на склоновете на планина Медвеница, на бреговете на река Сава
Площ: 641 кв.км
Население:  779 145 човека
Официален език: хърватски
Надморска височина: 120 м
Климат: умерено континентален климат
Часова зона: UTC+1