For English version click here.

Най-красивите места в Хърватия

Трогир е град-музей, разположен на малък остров между територията на Хърватия и остров Чиово, свързан от двете страни с мостове. Целият град е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. За да влезем в града и ние трябваше да минем през мост и след това да влезем в историческия център през една от каменните порти. Целият град бе заобиколен от крепостни стени строени през 15-ти век. Оказа се, че Трогир бе най–добре съхраненият комплекс в цяла Централна Европа. Градът просперирал под влиянието на гърците, римляните и венецианците. В него можеха да се видят замъка Камерленго (построен от венецианците през 15-ти век), кула, старинни жилища и дворци. В историческия център имаше 10-тина църкви и много сгради от 13 век. Градската порта датираше от 17 век, а замъкът на Дюка и малкия и големия замък Чипико бяха от 15 век. Интересна бе катедралата Св.Лорънс от Трогир, която бе построена през 13 век, като западния портал на катедралата бе творение на известния хърватски майстор – Радован. Липсваха само хората от Загреб с красивите старовремски костюми, и човек лесно можеше да обърка годината и века, в който се разхождаше. За съжаление всички тези места разгледахме без карта и информация. За това пък множеството ми снимки успяха по-късно в хотела отново да ме принесат в този исторически град и като японците да се чудя „леле, какви неща съм видяла“.

Портата, през която бяхме влезли в града бе „Земната порта“ или Kopnena Vrata, като същата бе издигната през 15-ти век и била основния вход към града по време на венецианското управление. През 17-ти век с нарастването на просперитета на града портата била декорирана с ренесансови елементи. На върха на арката стоял лъвът на Св. Марк – символът на Венеция, а над него покровителят на Трогир – Св. Иван Тригорски. Минавайки под портата сякаш светецът ни благослови, а ние му благодарихме, че бе успял да опази и съхрани града в този му вид.

Тесните прави улички, които се провериха между каменните сгради, ни отведоха до катедралата на Св. Лаурънс (Sv. Lovre). Тази катедрала била издигната на мястото на древна църква, разрушена от сарацините, като строежът започнал през 1193 г. Катедралата имаше два входа (през които за съжаление ние не влязохме) – единият обикновен датиращ от 1123 г., а другият с великолепни релефи, образи и композиции. Този вход бе закриван непрекъснато от туристи, които му се възхищаваха и правеха същия много труден за снимане.

Тези гравирани фигури бяха направени около 1240 г. от хърватския скулптор Радован. Два каменни лъва придържаха статуите на Адам и Ева от двете страни на портата. Останалите композиции представляваха сцени от различните месеци на годината и съответните обичаи – как посят овцете, как садят реколтата и т.н., а в полукръговете бяха изобразени различни светци. Над самия вход имаше и библейски сцени. От вън успяхме да снимаме  красивата венецианска готическа кула с камбанария, построена през 15-ти век.

Срещу катедралата се издигаше часовниковата кула, която съвсем точно продължаваше да отмерва часа. Под часовника се издигаше статуя на Св. Себастиян. Оказа се, че шестте колони образуващи арката до часовниковата кула бяха също толкова интересни, като същите датираха от 14-ти век. В днешния ден в тази арка се бяха събрали музиканти и площадът се огласяваше от техните песни. Това, което научихме по-късно бе, че повечето народни песни в Хърватия се изпълняват предимно от мъже, които пеят в различен глас.

Срещу катедралата и перпендикулярно на часовниковата кула се издигаше и красивата сграда на кметството, което снимах, заради големите венециански прозорци и опънати знамена. Тази сграда датираше от 15-ти век и разполагаше с три етажа, като по фасадата й имаше различни емблеми.

Пешеходната ни обиколка продължи до крайбрежната улица, по която палмовите дървета гальовно протягаха листа. Същата водеше до замъка Kamerlengo, чиито каменни стени и кула бяха много добре запазени. На времето това е била и резиденцията на местния губернатор, като замъкът бил издигнат през 1430 г. от венецианците. Същият гледал изцяло към морето. Високите стени свързвали трите наблюдателни кули с бастиона. Днес голямото свободно пространство в двора на замъка се използва за различни театрални представления и концерти.

Градът бе спокоен и разходката ни приятна, особено след като я допълнихме с вкусен хърватски сладолед. Според програмата ни имахме да разгледаме още един град през деня затова се отправихме към следващия исторически и крайбрежен град Сплит разположен само на 26 км. По пътя научихме, че името на град Трогир бе дадено от първите гръцки заселници по тези земи, които го кръстили Tragyrion – островът на козите, като и днес в  хълмовете над Трогир все още могат да се срещнат диви кози и затова наричат и тези планини Козя. Ние не успяхме да видим нито една коза, но успяхме без карта и справочник да разгледаме красивия град-музей Трогир, обгърнат с красиви каменни стенни и запазил куп забележителности.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТРОГИР:

Местоположение: Хърватският град Трогир се намира в централната част на адриатическото крайбрежие, като старият му град е разположен на неголям остров свързан с мостове с континенталната част на страната и остров Чиово.
Площ: 39 кв.км
Население:  13 260 човека (към 2011 г.)
Официален език: хърватски
Надморска височина: 3 м
Климат: средиземноморски
Часова зона: UTC+1
Валута: хърватска куна (HRK)
Допълнителна информация: http://www.trogir.hr/