СПЛИТ – ГРАДЪТ С НАЙ-ДОБРЕ ЗАПАЗЕН РИМСКИ ДВОРЕЦ
(ПЪТУВАНЕ ИЗ ХЪРВАТИЯ – ЧАСТ 6)

автор: Ана Бонева


Когато римският император Диоклециан абдикирал от престола, решил да си построи пенсионерска резиденция далеч от римските сплетни и близо до родното си място. Така издигнал пищен дворец, чиито руини будят възхищение и до днес. Точно пред входа на замъка хърватите бяха поставили билборд с картина на двореца, изобразяваща първоначалния му бляскав вид. На заден план бяха останките от този дворец, като имайки предвид миналите хиляди години, природни бедствия и войни, дворецът бе запазил учудващо добре вида си. Справочниците също потвърждаваха, че това бе най-големият и най-добре запазен дворец от римско време.

Интересна като замъка бе и историята на император Диоклециан, който всъщност произхождал от обикновено семейство на илирийци. Постъпил в армията и поради високия си ръст и яко телосложение бил назначен за стража на тогавашния император. Когато войниците решили да се обединят и застанат срещу императора го провъзгласяват него за император. Той осъзнал необхватността на Римската империя и разделил страната на две части, като оглавил едната, а начело на другата застанал неговия съратник Максимиан. С течение на времето Диоклециан установил, че дори разделена на две, империята била все така невъзможно да бъде управлявана. За се пребори с огромните външни и вътрешни проблеми той създал тетрархията или четиривластието, запазвайки върховенството си. Поради влошено здраве на първи май 305 г. след специална церемония Диоклециан се отказал от управлението, ставайки единственият император, който се е оттеглил доброволно. Тогава именно се премества в пищната резиденция в Сплит. След като умира, сградата започва да се използва за администрация, след което римляните я изостават. През 7-ми век местното население се скрило зад каменните стени на замъка пазейки се от славянската инвазия. От тогава в двореца са оформени жилища и търговски площи, които функционират и до днес.

Нашата разходка из чаровния Сплит започна именно от руините на този замък. С влизането си не очаквах да видя множество сергии разположени на самия вход и фоайе. Всъщност тук имаше голямо разнообразие от сувенири и подаръци, за които в края на обиколката се върнахме. Във вътрешния двор на двореца бе оформено кафене, имаше кръгла кула, в която пееше мъжки хор, а сред туристите се разхождаха мъже с древни римски униформи, които предлагаха снимки с тях. На мен особено ми хареса високата камбанария и разположените в близкия вътрешен двор градини . Точно под камбанарията бе поставена статуя на сфинкс, като в последствие научих, че след като Диоклициан потушил един бунт в Египет през 297 г. взел от там 12 сфинкса и ги поставил в Сплит. За съжаление само един от тях оцелял и бил поставен във вътрешния двор. Той бил направен от черен гранит и датира от периода на фараон Тутмосис III живял в периода 1479-1425 г.пр.хр. С идването на християнството сфинксовете, подобно на двореца били разрушавани, като остава мистерия как този сфинкс оцелял. Според справочниците този сфинкс стои там от 3 век, наблюдавайки сменящите се поколения .

Отправихме се към другия изход на замъка, минавайки през множество красиви сгради, част от дворцовия комплекс. Спряхме се чак през Златната врата, от другата страна на която се издигаше красива камбанария. Златната врата не представляваше нищо специално, по нея нямаше злато или бляскави камъни, които да осмислят името. На времето това бил основния вход на замъка, като от двете страни имало кули и портата била с богата декорация. През 11-ти век коридорите свързващи замъка със златната порта били затворени и оформени в църквата Св. Мартин. Сега бяха останали само каменните стени и красиви арки. Точно срещу златната порта бе издигнат и висок паметник, който обаче бе в реконструкция и изпод облицованото скеле се подаваха единствено златни боси крака. Оказа се, че това бе Grgur Ninski – средновековен хърватски епископ на Нин, който остро се противопоставил на папата и официалните кръгове в църквата, защитавайки идеята религията да бъде изповядана на родния език. Неговият успех оказал силно влияние върху развитието на хърватския език и култура, като засилило и християнските вярвания в страната. 

Преди Втората световна война статуята била във вътрешния двор на двореца, но днес бе принесена отвън пред Златната врата, като палецът на крака му бе придобил златен цвят. Този блясък бе придобил не от непрекъснато втренчване на златната порта, която както казах, не бе никак златна, а поради непрекъснатото търкане от страна на туристите. Носеше се легенда, че който го докосне по палеца ще има късмет, и ето, че късметът бе споходил и паметника, който започваше да придобива златист цвят.

Разходката ни продължи из още множество хубави сгради на Сплит, докато отново излезем на крайбрежната алея, която бе изпълнена с множество палми, цветя и пейки. Сплит бе прекрасно градче с тесни улички и малки площадчета във венециански стил, наоколо се редуваха приятни кафенета, ресторанти, художествени галерии и антикварни магазини. Можехме с часове да се разхождаме из красивите му цъфнали алеи и разбира се в двореца, който въпреки че бе в руините, още вдъхваше уют и разкош. Още преди векове Сплит бе избран за любимо място на римските императори и очарованието му бе останало и до днес привличайки целогодишно хиляди посетители.


ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СПЛИТ:

Местоположение: Сплит е вторият по големина град в Хърватия и най-големият град на Далматинското крайбрежие. Намира се на полуостров между източния край на залива Кащела и канала на Сплит. На западния край на полуострова се издигат хълма Марджан, а на север са планините Козяк (779 м) и Мосор (1339 м), които предпазват града от континенталната част.
Произход на името: Най-вероятно името произлиза от spinose (бодлив храст), каквито имало много по време на първата гръцка колония тук, която се нарекла Спалатос (Σπάλαθος). След това римляните го преименували Spalatum, а хърватите след това на Split.
Площ: 79.38 кв.км
Население:  178 102 човека (към 2011 г.)
Официален език: хърватски
Надморска височина: 0 м
Климат: средиземноморски
Часова зона: UTC+1
Валута: хърватска куна (HRK)
Допълнителна информация:  http://www.visitsplit.com/en/1/welcome-to-split


СЪВЕТИ ПРИ ПЪТУВАНЕ ДО СПЛИТ:

Най-добро време за посещение: през цялата година. Подобно на останалото далматинско крайбрежие юли и август е пиковия сезон, което превръща май, юни и септември в най-подходящите месеци за посещение. През зимата обаче Сплит остава оживен, като тук се провеждат много фестивали, сред които и най-големият европейски танцов фестивал на нова година.
Типични храни и напитки: Като всеки крайбрежен град Сплит се гордее със своите морски дарове, като Далматинското крайбрежие е известно още и с местната шунка Dalmatian pršut, сиренето Paški sir и разбира се с прочутия Банонов сплит със сметана и сладолед.
Места за посещение: Дворецът на Диоклициан (част от световното наследство на ЮНЕСКО), Катедралата Св. Дуже (първоначално издигната през 305 г. като мавзолей на римския император Диоклициан, след това обособена в катедрала, което я превръща в най-старата катедрална сграда в света). Океанографски институт; Галерия-музей Иван Мещрович, която се помещава в двореца на известния скулптор Иван Мещрович и др.