For English version click here.

Най-красивите места в Хърватия

Там, където топлото Адриатическо море гали хърватските брегове, има място заобиколено и скътано от морските скали, това е пристанищният град Шибеник. Морската ивица на града е обгърната със скалисти острови и само един проход позволява на корабите да влизат в спокойния залив на града. Това прави пристанището сигурно и добре защитено, и именно затова по време на войната с Югославия, тук е било военно морското седалище на сърбите. В момента Шибеник се издържа предимно от туризъм, като освен морския туризъм, градът предлага и лесен достъп до два големи Национални парка. Един от който бе Крк и ние минахме покрай него движейки се от Задар към Шибеник.

Слънцето се беше усмихнало широко и нашите усмивки също разцъфтяха пътувайки към крайбрежния град Шибеник. От дясната ни страна се виждаше морето с многобройни островчета, част от които се продаваха. Така напр. не отдавна един руснак си закупил малък ненаселен хърватски остров за сумата от 1 милион евро. Хърватия имаше около 1200 острова, от които само 60 бяха населявани. Докато „обмисляхме“ и ние подобна покупка, научихме, че на островите било изключително приятно да се живее през лятото, но през останалото време от годината нямало почти никакъв обществен редовен транспорт до тях и често оставали откъснати. Бурните морски ветрове през зимата, също правеха престоя там не толкова благоприятен.

Минахме покрай морския курорт Св. Филип и Яков (Sv. Filip I Javov), от който се подаваха множество хотели. Следваше и град Биоград, който на хърватски означаваше Белия град, и на времето бил кралския град на Хърватия. Тук били издигнати множество резиденции, като повечето не били на брега на морето, а скрити в гората от другата страна на пътя. Тук растителността бе по-богата в сравнение с останалото хърватско крайбрежие, като тук растеше т.нар. морски бор – пиня, а от време на време можеха да се видят и овощни растения, маслини и др.

Минахме и покрай един от най-добрите хърватски плажове Цървена лука, който изобщо не можеше да се мери, с който и да е наш черноморски плаж. В този залив морето беше разрушило част от червения карстов бряг и се бе получила едра пясъчна ивица, което правеше това място един от малкото пясъчни плажове в Хърватия. Това обаче се оказа, че не е хърватски плаж, тъй като същият бил изкупен от една италианска верига, и само тя можела да настанява туристи на него.

От лявата страна на пътя ни остана едно сладководно езеро, което беше 9 км дълго и 3 км широко, същото се пълнеше от няколко реки. От дясната страна пък се насладихме на една маслинова ниска горичка, край която имаше знак „Маслинов къмпинг“. По крайбрежието продължаваха да се нижат островчета.

Минахме покрай малкото градче Примощен, където живееха 2000 човека, но през лятото броят на хората нарастваше на 45 000 души. Подминахме и табела, на която пишеше Национален парк Крк. Този парк се разпростираше на 142 кв.км и бе оформен през 1985 г. с цел да се запази природата около река Крк, която се вливаше в залива на Шибеник.

Минахме над залива на Шибеник и видяхме вливането на река Крк, като на този канал имаше обособена мидена ферма. На канап се завързвали камъчета, около които започвали да се захващат мидите и до два месеца същите се пълнели и продавали на много добра цена. 

Влизайки в Шибеник бързо намерихме парко място и започнахме обиколката си от паметника на хърватския владетел Крашимир, по чието време градът бил споменат и документиран за първи път и затова често бил наричан Крашимиров град. Крал Петър Крешимир IV описва Castrum Sebenici през 1066 г. като триъгълно-укрепен град. През 12-ти век градът станал част от Унгарско-хърватското управление. Неговият разцвет обаче дошъл по време на Венецианското управление в периода 1412-1797 г. Именно тогава Шибеник се сдобил с големи здания и три големи форта, както и с бастион на остров Св. Николай. Това били златните векове на града, като изкуствата се развивали. Последвала за кратко време френска окупация и след това австрийско управление до 1917 г. Наскорошната война обаче спряла местното производство и в момента по далматинското крайбрежие имаше повече международни, а не местни компании.

От дясната страна на паметника хърватския владетел Крашимир има красива църква с камбанария, а зад него се разпростира красив зелен парк с фонтан. Продължихме към известната катедрала на Св. Якоб, като по пътя имаше тесни пешеходни улици, които бяха почти толкова тесни колкото неаполските и хората спокойно можеха да си подават предмети от една къща на друга, протягайки ръце през прозорците. Спряхме се пред каменна сграда с висока камбанария до която се издигаше още по-високата часовникова кула, на чийто връх се развяваше хърватското знаме.

Все така тесните пешеходни улици ни изведоха и до известната катедрала посветена на St. Jacob издигната през 15-ти век. Тя бе уникална защото бе построена цялата от каменни плочи, без да се използват дървени греди и тухли. По външната стена на катедралата бяха гравирани 74 скулптури или поне така твърдяха справочниците, защото вместо да ги броя аз търсих място, от където да заснема цялата катедрала.

Точно срещу катедралата бе не по-малко красивата сграда Gradska vijecnica, която е била седалище на градския съвет в периода 1532-1543 г. Сградата била силно увредена през Втората световна война, но отново издигната на два етажа с множеството арки и колони. Дълго стояхме пред катедралата, но така и не влязохме в нея. Вместо това слязохме по едни стълби и се озовахме на крайбрежната алея, по която се върнахме обратно на паркинга.

Така и не отидохме до Крепостта на Света Ана (Tvrdava Sv. Ana), която беше средновековен форт и най-старото укрепление в Шибеник. Сегашният си вид тази крепост бе придобила през 16-17 век, когато била престроена, като с времето получила и ново име Св. Мишел. От там се разкривала великолепна панорама към всички острови по крайбрежието.  Именно тази крепост издигната на висок хълм, бяхме видели на влизане в града спускайки се от крайбрежния път.

Китния град Шибеник бе предпазен откъм морето с красиви скали, но не е могъл да се скрие от бомбардировките през Втората Световна Война. Това, което бе възстановено показваше златните години на венецианското владение и сега сякаш разглеждахме далечен братовчед на красивата Венеция.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ШИБЕНИК:

Местоположение: Хърватският град Шибеник се намира в централната част на адриатическото крайбрежие, при вливането на река Кръка в Адриатическо море.
Площ: 129 кв.км
Население:  46 332 човека (към 2011 г.)
Официален език: хърватски
Надморска височина: 0 м
Климат: средиземноморски
Часова зона: UTC+1
Валута: хърватска куна (HRK)
Допълнителна информация: http://www.sibenik.hr/

СЪВЕТИ ПРИ ПЪТУВАНЕ ДО ШИБЕНИК:

Най-добро време за посещение: през лятото градът е оживен, като през юли и август дори пренаселен. Вероятно май, юни и септември са най-подходящите месеци за посещение на Шибеник. През зимата много от хотелите и атракциите не работят.
Типични храни и напитки: Като всеки крайбрежен град Шибеник се гордее със своите морски дарове, като особено вкусни са рибите и запечените октоподи. Заслужава си да опитате още местната шунка Dalmatian pršut и сиренето Paški sir.
Места за посещение: Катедрала на Св. Якоб е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО; Средновековния манастир с красиви градини Св. Лауранс; Крепостта Св. Михаил и др.