For English version click here.

Най-красивите места в Хърватия

Утринта в Загреб бе свежа и усмихната. Небето навън бе синьо и обсипано със ситни бели облачета. Веднага след закуска се отправихме към националния парк Плитвишки езера, който бе на 162 км южно от Загреб. Първоначално пътят бе много равнинен със зелени и обработваеми земи, от време на време разделяни с някоя рекичка. Дърветата не бяха облекли още есенните си премени и се перчиха с последните си зелени листа. Минахме по тесен път, който бе в ремонт и ни забави, но затова пък в движение успяхме да направим няколко хубави снимки. Особено сполучливи такива станаха в Karlovac, където на един хълм беше кацнал средновековен замък. Този град бил кръстен на Карл II Франц Австрийски (който управлявал от  1564 до 1590), който заповядал да се издигне този град. Немското звучене на града било Karlstadt. Австрийците издигнали този град от нищото през 1579 г., за да увеличат своята защита от османските атаки, като съответно бил издигнат укрепен град под формата на шестовърха звезда, чиято форма и до днес можела да се види от птичи поглед. Замъкът, който снимах носеше името Dubovac и в него са живели множество знатни фамилии.

По пътя в докато навлизахме с колата в Националния парк Плитвишки езера, от дясната страна видяхме малки водопадчета, които запалиха нетърпението ми по-бързо да стигнем до 16-те езера, преливащи се едно в друго чрез приказни каскади. Този парк бе създаден през 1949 г., като през 1979 г. бе включен в списъка на ЮНЕСКО за Световното наследство. От дълги години бе и в моя списък от желани места за посещение.

След като закупихме билети веднага влязохме в парка, който още в началото ни впечатли с голям висок водопад. Тази година бе много дъждовна и водите на реките и водопадите преливаха по пешеходните зони. Част от пътеките бяха затворени, като имаше ясни табели с надпис:  „Пътят е затворен поради наводнени пътеки“. Докато немските групи минаваха по отворените пътища, няколко български групи се провряха под знаците и ние заедно с тях. В самото начало „затворените пътеки“ бяха добре поддържани и обособени и отвеждаха до големия водопад. „Големият водопад“ бе най-големият водопад не само в този парк, но и в цяла Хърватия. След него обаче локвите ставаха все по-големи и отделни участъци бяха целите под водата. Събухме се боси и джапахме в кристално чистите езера. Камъчетата под нас обаче не бяха обли и драскаха стъпалата ни. Студената вода също не направи престоя ни в езерата от най-приятните, но поне беше преживяване, което трудно щеше да се забрави. Самите водопади бяха много красиви, плуващите в езерата риби се виждаха много ясно. На места имаше и патици. Накрая излязохме или по-точно изплувахме от затворения участък и там срещнахме вероятно същата немска група, която беше доволна със сухи крака, а българската група бе изтощена и изпотена от усилията да не се подхлъзнеш и одраскаш на острите камъни.

Въпреки премеждията не можехме да не оценим красотата на парка. Имаше много добре обособени горски пътеки, дървени мостове и навсякъде знаци упътващи туристите към някой от номерираните изходи на парка, електрическия автобус, който се движеше вътре в парка или малките пристани, на които имаше корабчета и хората можеха да се повозят снимайки водопадите от вода. Паркът беше огромен.

Бяхме прекалено мокри, за да обиколим и пещерите, разположени в този парк, затова пък минахме през една красива горска пътека, която ни отведе до малък пристан, където акостираха корабчета. Преди да се качим на корабчето решихме да хапнем в един от многобройните ресторантчета за бързо ядене, като си избрахме запечено пилешко бутче с пържени картофи и бира.

Пътуването с корабчето беше много приятно. Снимахме зелените хълмчета и малките сиво-бели облачета, които се оглеждаха във водата. Спряхме на отсрещния бряг, от където взехме още едно корабче, което ни отведе до множество стъпала, които бяха в посока спирката на рейса. Возихме се и на електрическия рейс, който ни остави в близост до Паркинг 1, като през последните метри пеша в парка, направихме още сполучливи и хубави снимки.

В последствие научих и интересната легенда за създаването на езерата. Според нея Плитвичките езера са се образували след една голяма дълга суша. Хора, животни и растения се молили  заедно за капка вода. Тогава в долината се появила мистериозната черна царица. Задухал вятър, гръмотевици затрещели и дъждът се изсипал над земята. Валяло толкова дълго и силно, докато нивото на водата не нараснало достатъчно, за да създаде езерата. Този парк бе истински природен феномен и останах очарована от нещата, които видях.

След джапането в езерата нямахме търпение да джапаме и в известното адриатическо крайбрежие на Хърватия. Отправихме се към пристанищния град Задар, разположен на 133 км от парка Плитвишки езера. Шумът на вълните бързо ни приспа, а сънищата се сляха с реалността.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЛИТВИШКИ ЕЗЕРА:

Разположение: Плитвишките езера са група езера в областта Лика, Хърватия, които от 1949 г. са обявени за национален парк, като това е един от най-старите национални паркове в югоизточна Европа. Разположени са в котловината между планината Мала Капела и планината Plješevica, която е източния край на Динарските Алпи.
Площ: 296.85 кв.км
Надморска височина: 367 м (при моста Корана) и 1279 м (при Селишки връх)
Официален език: хърватски
Климат: умерено континентален климат
Часова зона: UTC+1
Валута: хърватска куна (HRK)
Допълнителна информация: http://www.np-plitvicka-jezera.hr/