For English version click here.

Най-красивите места в Хърватия

Перлата на Адриатика, съкровището на Далмация, както и да наречете Дубровник, възхвалите няма да са ви достатъчни. Това безспорно е един от най-красивите морски градове и повторните ми посещения свидетелстват за това. Дубровник е прекрасен през цъфналия май, очарователен през слънчевия август, но най-много топли спомени имам от края на септември, когато се опитахме в един ден да разгледаме всички основни и многобройни забележителности на този не толкова голям, но възхитителен град.

Станахме рано сутринта и се отправихме към Дубровник откъм високия мост Franjo Tudjman от западната страна на града, от който се разкриваше прекрасна панорама към т.нар. ново пристанище, оформено като такова през 1917 г, като тук можеха да спират големите круизни кораби. На отсрещния бряг се виждаше полуостров Лапад, който  бе туристическата част на Дубровник и там се намираха голяма част от хотелите. Строежът на този мост бе започнал през 1989 г., но поради войната за независимостта на Хърватия, строителството било преустановено и чак по-късно през 2002 г. строежът приключил. Мостът бе дълъг 518 метра, а пилоните му се извисяваха на 141.5 метра височина. След кратката ни фотопауза тук, се придвижихме с към другата панорамна тераса, този път от източната част над Дубровник, от където се виждаше по-добре старият град и се получиха невероятни снимки.

Разглеждайки отвисоко града, се възхищавахме на здравите крепостни стени обгърнали старата му част и успели да съхранят съкровищата и богатата история на Дубровник, носещ някога името Ragusa.  Рагуса била създадена от изселници от гръцката колония Epidaurum, когато градът им бил разрушен от голямото земетресение през 4-ти век и последвалите чести нападения на аварите. Дубровник бързо се превърнал във важен търговски център, като доброто му разположение помагало за спокойното акостиране на корабите. През 1205 г. градът попадал под венецианско управление, което продължило само 150 години, но оставило сегашния облик на града. По-късно унгарският крал
Louis I от Анжу победил венецианците и присъединил хърватските територии, но през 1382 г. Рагуза изкупила своята свобода и получила споразумение с краля на Унгария обявявайки се за свободна република. Страната процъфтявала и отново станала важен търговски и културен център. През 1667 г. имало силно земетресение, което разрушило почти целия град, и много малка част от красивите барокови сгради в центъра на града успели да съхранят нещо от пищните си декорации. И днес архитектурата на старата част на Дубровник се дели главно на два периода – преди и след голямото земетресение от 1667 г.

През 1808 г. войските на Наполеон влезли в града и за  5 години успели да въведат важни икономически и правни реформи, които оставили следи в хърватската култура. Именно тогава се оформило и националното движение. По това време Австро-унгарската империя се опитвала да засили унгарския и немския език в хърватските училища, опитвайки се да потуши движението за обединяване на Истрия и Далмация. През 1847 г. парламентът в Загреб успял да провъзгласи хърватския език за официален в Хърватия, която добила статут на „нация с територия в рамките на Австро-Унгария“. По-късно Сърбия постигнала съгласие с Османската империя и станала свободна държава, към която поискала да присъдени Хърватия. След края на Първата Световна война хърватите, словенци и сърби създали една държава. Последната война от 1991 г. също бе оставила следи в архитектурата на града – Красивият Дубровник е бил бомбардиран вероятно от войници, които никога не са стъпвали или виждали колко нереално хубав и безценен е този град. Днес от най-високата кула на крепостните стени Минчета можеха да се видят новите покриви на повечето сгради. Тази кула без издигната през 1461 г. и бе едно от най-посещаваните места в отбранителната крепост на Дубровник. Открояваше се с издигнатата втора кула стъпила в основата на първата. Ние минахме от тук на влизане в града.

Беше едва 9 часа, когато прекрачихме укрепения стар град на Дубровник влизайки през военната порта Врача и минавайки покрай старото пристанище. Кулата от отсрещната страна се казваше Св. Иван, а от другата страна се подаваше кулата Св. Лука. Особено красива бе и сградата на корабостроилницата, която се издигаше на пристанището и имаше три красиви арки. На времето морето стигало до арките и така корабите били спускани в морето.

От тук се виждаше и остров Локрум, на чийто връх имаше форт, който също охранявал Дубровник, като осигурявал по-добра видимост към морето. На пристанището се намираше и сградата на болницата, наричана лазарет или карантина, като всички пристигащи в града трябвало първо да минават през нея и да стоят 40 дни (карант – четиридесет), и след това можели спокойно да влязат. Така градът успял да се предпази от чума и други епидемии, които върлували по онова време, и които не успяла да избегне Венеция например.

Целият стар град бе укрепен с високи крепостни стени издигнати през 10-ти век и доукрепени през 13-ти век, чиято обиколка надхвърляше 2 км, а височината им 25 метра. По тях бе обособена приятна алея с прекрасна панорама към града и морето, и ние побързахме да се разходим по тях сутринта, преди слънцето да е напекло. Има три входа за качване на крепостните стени: от към портата Пиле, портата Плоче и форта Св. Иван.  Крепостните стени си оставаха едно от любимите ми места в Дубровник, на където и да погледнеш от тях се влюбиш в града.

След като се напекохме добре бе време да влезем в прохладната църква на Св. Доминик, издигната в готически стил, след което се отправихме към доминиканския манастир разположен до църквата на Св. Себастиян. Изкачването към манастира бе по каменни стъпала с множество колони. На времето колониите стигали чак до земята, но така през дупките мъжете надничали под полите на дамите, затова била издигната допълнителна стена и колоните станали много по-малки.

Особено красива бе вратата – дело на милански майстор. Входът за доминиканския манастир струваше 30 куни (около 4 евро) и според мен напълно си заслужаваха. Във вътрешния двор имаше множество колони, арки и растителност, като манастира ми напомни за подобни манастири, които бях виждала в Сицилия и Неапол. В градината имаше и една огромна цистерна, в която се е събирала дъждовната вода и се е ползвала като кладенец.

Разгледахме музея в манастира, където бяха запазени древни ръчно написани книги и инкунабули – първите печатни книги. В музея бяха запазени и картини от 15-16 век, както и един древен олтар на Св. Влас – покровителят на града, който имаше остра шапка и голяма брада. На една от картините липсваше долната част, като преди там са стоели мощите на някакъв светец. Затворена във витрина можехме да видим огромната и живописна библия от 17-ти век. На втория етаж в доминиканския музей имаше различни бижута от бисери, сапфири и перли, които били получени като подаръци. Имаше стомни с гравирани птици, както и картина на Св. Николай, който се смятал за покровител на морето. В ръцете си държеше три ябълки. На голямо табло имаше изобразено и светото кръщение, от дясната страна, на което стоеше Св. Николай, а от лявата – друг светец. Имаше и голяма картина на Мария Магдалена, която бе реставрирана преди три години и затова сега изглеждаше много ярка и красива. Много интересни бяха и релефите по земята, които представляваха различни емблеми – вероятно на градове или аристократични семейства. Зад витрина можеше да се види библиотеката, като някои от изложените книги бяха с цветни илюстрации. Точно до входа на музея имаше красива картина от 17-ти век, рисувана преди голямото земетресение, като в центъра на таблото стоеше Дубровник, а от всичките му страни имаше светци. До картината имаше и голяма книга ръчно изработена от 15-ти век, като по нея бяха изрисувани и ноти на песни. Интересното бе, че през 14-15 век нотните линии били само 4. Накрая посетихме и църквата на Св. Доминик, която сместваше различни стилове. По белите стени бяха окачени красиви картини и мраморни статуи. Първоначално главният олтар изглеждаше някак си празен и сякаш всички красиви украси бяха в страни, но погледнеш ли на горе се виждаше пищен кръст – разпънатия Исус заобиколен от 4-те страни с четирима евангелиста. Същият бил донесен от венецианците през 14-ти век. Под него имаше два огромни обли прозореца, на които с пъстри стъкла бе изобразено разпъването на Христос, а на втория прозорец неговото възкресение. От дясната страна имаше прозорец, на който бяха нарисувани Кирил и Методий, които както знаем бяха дали писмеността на славяните. В този манастир първоначално се е писало на глаголица, а след това кирилица. Това продължаваше да бъде действащ манастир, но литургии се провеждаха само в неделя. В момента тук живееха около 5 монаси. Научихме, че доминиканците дошли в Дубровник през 13-ти век, като първо издигнали църквата, а след това манастира. Тъй като се строили в различни години, затова и стиловете на двете постройки бяха различни. През 14-ти век доминиканците отворили и свое училище и синовете на заможните хора и благородници учели тук. Училището се е славило и с голямата си библиотека с над 1000 ръчно написани книги, част от които видяхме и ни впечатлиха.

Когато излязохме навън, по улицата се разнасяше някаква музика, слънцето грееше и небето бе кристално синьо. Отправихме се към красивата катедрала, която била построена чак след земетресението по нареждане на Ричърд Лъвското Сърце. Той бил корабокруширал наблизо и като благодарност към хората, които го спасили изградил тази пищна църква. Многото туристически групи в нея обаче ни накараха да отложим за малко влизането вътре и се отправихме към двореца Княжев двор построен в ренесансов стил.

Тук била канцеларията на Дубровнишката република, като целият долен етаж бил предназначен за администрацията. По таваните имаше издялани златисти релефи, като научихме, че тук са творили представители на всички прочути художествени школи – дубровнишки, италиански, австрийски и др. Във втората зала имаше портрети на по-известни личности от дубровнишката история. В другата зала имаше фигури на двама римски войника, които навремето биели огромната камбана отвън, сега на камбаната стояха техни копия. Точно зад тях стоеше и статуя на Св. Влас, който държеше Дубровник с лявата си ръка. Отстрани имаше и големи дървени гравирани ракли с катинари, в което преди време се е пазило съкровището на Дубровник.

След това излязохме във вътрешния двор,  който бе препълнен с туристи, и ние бързо се качихме по едни стъпала и се отправихме към втория етаж на двореца, като преди това бързо хвърлихме по един поглед към мазетата, които служели за затвори. Спряхме се и пред паметника на Михайло, който не е бил от благородно семейство и не е имал деца, а като богат търговец оставил цялото си богатство за Дубровнишката република, която му издигнала паметник. Навремето всички пълнолетни мъже от аристократичните семейства в Дубровник са били членове на великия съвет. Те се събирали в съседния дворец, като избирали един измежду тях за княз, който заемал поста и управлявал само един месец, и чак след две години можел да заема поста отново. На входа на втория етаж бе написано на латински “OBLITI PRIVATORV PVBLICACVRATE” – „забрави всичко лично и мисли само за общото благо“. Водени от тази максима управниците мъдро ръководели града, в който процъфтявала търговията, науката и изкуството. Строгото законодателство пазило мира и реда в града. За всяка кражба напр. отсичали ръката. Не са убивали човек, защото мъртвите бързо се забравяли, а сакатите хора се набивали на очи и останалите си взимали поука.

Избраните князе живеели тук на втория етаж за по един месец, като снимането в помещенията бе забранено. Затова се опитах да опиша и максимално да запаметя видяното, за да мога в последствие да си припомням красивите видени неща. Княжеските апартаменти бяха луксозни, но се оказа, че на времето не са изглеждали така. Животът на княза бил по-скромен. При оформянето на музея тук били пренесени мебели от други богати къщи. Мебелите датираха от 17-18 век, като част от тях дори не бяха от Дубровнишеската република. Особено красив бе един голям австрийски часовник. Пищна бе и поставената в центъра на стаята носилка, или по-точно карета движена от хора, не от коне, датираща от 17-18 век в стил рококо-барок. Същата била собственост на италиански аристократично семейство, като на гърба на носилката съответно бе изобразен герба на фамилията, отпред бе красиво изографирана, а от страни – с големи прозорци. Навремето в Дубровник се разхождали само пеша. Именно затова и носилките се носели само на раменете на хората. В града не били допускани никакви колесници и коне.

В центъра на втората стая отново изпъкваше голяма и пищна носилка, отстрани имаше големи вази и много картини. Мебелите бяха в стил на Луи XVI. Особено интересен бе и полюлея, в който лампички и цветя се преплитаха по много интересен начин. Оказа се, че стъклата по полилея бяха направени от Морано и донесени от Венеция. В стаята имаше и огромна камина, която очевидно служела за отопление, дори в този топъл град.

Следваше стая с червени тапети, старинна мебелировка, дървени и красиви шкафове. Това всъщност е била канцеларията и работната стая на княза. Вниманието ни веднага бе привлечено от 4 огромни ключа, като под огромни имах предвид по-големи от дамската ми чанта – добре, че същите вече не бяха на мода, иначе ще трябваше да се разхождаме със сакове. Тежките и големи ключове всъщност са били оригиналните ключа от двете порти на града, като за всяка порта трябва да се поставят и двата ключа, за да се отвори. Особено красиво бе и бюрото на княза. На стола му бе преметната червена роба, която князът носел и с която се отличавал от останалите и всеки знаел, че през този месец той е бил княза. В тази стая имаше и интересен часовник, който се оказа светещ и в тъмното показвал колко е часа. Имаше и ракла с множество чехмеджета, всяко от които изрисувано с различна картина – тук се съхранявали личните документи.

Следващата стая имаше красив изглед навън, нова носилка, големи огледала и картини, както и хубав полюлей. От тук се влизаше в спалнята на княза, която за момента бе затворена, но можехме да надникнем през вратата и видим личните му покои. Спалнята бе с червени декори и красиви дървени шкафове.

Излязохме от Княжеския дворец и се отправихме към Дубровнишеската катедрала, като по пътя видяхме часовниковата кула (Gradski Zvonik), която през 1922 г. била реновирана съхранявайки вида си от 15-ти век. Камбанарията имаше 4 камбани датиращи от 1480 г., като същите огласявали града в случай на опасност.

Влязохме в Дубровнишката катедрала, като първо се отправихме към съкровищницата, а след това разгледахме църквата, по чийто стени имаше красиви декорации от италиански и далматински творци от 16-18 век. Съкровищницата представляваше затворена стая отрупана със свещени предмети от злато, включително стомна и купа от злато и сребро с пищни декорации олицетворяващи флората и фауната в земите около Дубровник,  които гледахме зад витрина. Тук се съхраняваха около 200 реликви, включително свещената ръка на Св. Влас от 13-ти век и парченца от Светия кръст, на който Исус бил разпънат, икона от 12-ти век и др.

Катедралата също бе впечатляваща в типичен бароков стил. Седнахме през олтара на Св. Бернард, оцветен с различни видове камъни. От другата страна имаше олтар на някакъв чешки светец.

Минахме покрай църквата на Св. Влас, която отпред бе обградена от туристи. Същата била престроена в началото на 18-ти век, запазвайки дизайна от 17-ти век. Вътре се съхранявали множество барокови творби, като на олтара стоял светеца-патрон на града, изработен от злато и сребро, държащ в ръцете си града.

Отправихме се по централната търговска улица на Дубровник, Страдун, която свързваше източния и западния вход на града и била централната улица още от 12-ти век, като била павирана през 1468 г. След земетресението от 1667 г. тук били издигнати множество каменни сгради, които днес помещаваха магазини, кафенета и ресторанти.

След това се отправихме към францианския манастир, който също имаше много красива градина с палми, наподобяваща тази в Доминиканския манастир. Строителството на манастира започнало през 1317 г., като било завършено през следващия век. След голямото земетресение било изцяло престроено, като оцеляла единствено южната врата, датираща от 1499 г. с красива венецианска декорация. От вътре бе интересен музея с аптеката (Stara Ljekarna), по чийто стелажи можеха да се видят малки шишенца пъстри буркани, и уреди за мерене. На входа на музея имаше и табло с множество знамена, над които пишеше APOTHECA A.D. 1317 POSJETITELJI / THE VISITORS – под българското знаме имаше името и подписа на Георги Първанов. Явно това бяха видни посетители на този музей, а знамената бяха много и от цял свят.

По пъстри и разнообразни от знамената бяха само колоните обгръщащи вътрешния двор, като на всяка от тях имаше различно животно, растения или човек – успях да снимам кученца, дракон, пастир с овце, мъж и жена и др.

Продължихме пешеходната си разходка към красивия фонтан на Онофрио, издигнат през 1438-44 г. от неаполски архитект и представляващ множество чешми с красиви декорации. В миналото фонтанът е бил на две нива, но през силното земетресение от 1667 г. вторият етаж бил разрушен. Разходихме се по тесните каменни улици на града, които криволичеха на всички страни стигайки до пазара. Разгледахме множество сувенирни магазинчета, а след това хапнахме вкусни спагети и ризото с морски дарове в едно китно улично ресторантче на име Тезоро (Tezoro).

Излязохме извън градските стени от другата външна порта наречена Пиле – Gradska Vrata Pile, като минахме през здрав каменен мост издигнат през 1537 г. над дълбок ров, в който в момента бяха оформени красиви градини. Над главния вход стоеше статуята за Св. Влас. От тук се разкриваше великолепна гледка към морето и крепостните стени изградени над скалите и сякаш част от тях.

Дубровник бе особено красив откъм водата и затова решихме да се възползваме от някоя от разходките с корабчета, които тръгваха от старото пристанище. Качихме се на корабче с прозрачно дъно и стигнахме до остров Локрум, който се делеше само на 700 метра от Дубровник и на който бе създаден природен резерват с цел опазване на екзотичните растения открити по тези места. На този остров първо се заселили бенедиктите, които изградили там свой манастир през 1023 г.  Същият бил разрушен през голямото земетресение от 1667 г. През 1859 г. ерцхердога на Хабсбургите Максимилиан построил свой замък и реновирал манастира, който по-късно бил превърнат в музей на естествената история. Днес от замъка се разкриват прекрасни гледки към Дубровник. За съжаление обаче тези сгради, така и не ги видяхме от водата. Всички те бяха скрити в дълбока гъста гора, която правеше острова едно от най-зелените места тук, особено на фона на каменния Дубровник.  По прозрачното дъно не се виждаше голямо био разнообразие, но и няколкото морски таралежа успяха да привлекат нашия интерес.

От морето се разкриваше добра гледка и към лифта на Дубровник, който се издигаше 405 метра над теракотените покриви на Дубровник и предлагаше живописна гледка към пристанището и Адриатическото крайбрежие. Разстоянието между долната и горната станция бе едва 778 м. Двете гондоли на лифта побираха всяка по 30 пасажери, като на върха имало хубаво кафене, от където пейзажа, а и залеза изглеждали великолепно. Оставихме това преживяване обаче за следващото посещение.

Перлата на Адриатика, съкровището на Далмация, Дубровник за пореден път успя да ни впечатли, при това не само с хубавите си сгради и здрави крепостни стени, а заради приятната атмосфера, която сякаш бе незасегната от годините и бомбардировките. Дубровник е прекрасно място при това не само за еднодневни разходки, а за дълга, разтоварваща, морска ваканция.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДУБРОВНИК:

Местоположение: Дубровник се намира в най-южната част на Хърватия, на брега на Адриатическо море, в самия край на Дубровнишкия провлак.
Произход на името: Старото име на града е Рагуса. Настоящото име, Дубровник било прието през 1918 г., като било познато още и през средновековието. Идва от славянската дума „дубрава“, означаваща „дъбова гора“.  
Площ: 21.35 кв.км
Население:  42 615 човека (към 2011 г.)
Официален език: хърватски
Надморска височина: 3 м
Климат: средиземноморски
Часова зона: UTC+1
Валута: хърватска куна (HRK)
Допълнителна информация: https://visitdubrovnik.hr