Сопот е известен най-вече като родният град на Иван Вазов. Този велик творец оставил истинска съкровищница от творби, кара хората да идват в родната му къща, търсейки корените на неговото вдъхновение. Децата ми търсеха най-вече печат от 100-те национални туристически обекта, но престоят им там обогати не само книжката им с печати, но и техните познания и любов към България. Думичките от стихотворението „Аз съм българче“ отекнаха в тяхното съзнание и като зрънце поникнаха в сърцата им, поляти от красотата на града.

Сопот се намира в Централна България в плодородната Стремска долина, на 5 км западно от Карлово и в непосредствена близост до началната станция на най-дългия седалков лифт (Sky lift) на Балканите, който води до Националния Парк „Централен Балкан“ и хижа Незабравка. Чистият въздух на Балкана се усеща и в града, а студената бистра планинска вода може да се вкуси от множеството чешми из Сопот. Самото име на града произлиза от праславянската дума „сопоть“ и означаваща шумящ поток, извор.

Самата история на града датира отпреди повече от 3 хилядолетия, като тук са открити останки още от старожелязната епоха. Под самия център на града лежат масивни римски руини. Такива има и в местността Кайряка – това са останките от т.нар. крепост Триъгълника. Друга в непосредствена близост крепост е средновековният град Копсис – на 2 км северозападно от град Сопот, на т.нар. Аневско кале.  Неговите крепостни стени се издигат величествено на 12 метра височина и това е една от най-добре запазените крепости от периода на Второто българско царство.

През Възраждането Сопот се развива като важен занаятчийски и търговски център и по това време започнали да наричат града Герджик (т.е. хубав) Сопот. Тук е създадено третото в страната новобългарско училище през 1836 г., а малко след него е построена една от най-големите възрожденски църкви по българските земи – църквата Св. Св. Апостоли Петър и Павел“. Градът погива в пламъците на Руско-турската война, но постепенно възстановява своя уют и поминък. Между 1950 г. и 1965 г. градът носи името Вазовград, след което отново е върнато историческото му име Сопот.

През 1955 г. в центъра на града е издигнат 5 метров паметник на Иван Вазов, който е в непосредствена близост до родната му къща. Къщата-музей на патриарха на българската литература ни впечатли, макар че същата било опожарена през 1877 г. и разгледахме нейното възстановено копие. Тук могат да се проследят най-важните периоди от живота на Вазов и да се видят негови ръкописи. Стаите са малки, но уютни, за разлика от днешните ни обширни апартаменти препълнени с предмети. Градината е отрупана с цветя и е прекрасно място за снимки. През двора минава и малко поточе, което е допълнителна атракция за децата, а според фен-шуи – течащата вода в дома води до благосъстояние и богатство. Именно такова голямо богатство оставя Иван Вазов в нашата литература, а родният му град – в нашите сърца. Тук най-лесно оживяват думите: „всичко българско и родно, любя, тача и милия.“ Сопот безспорно е едно от тези места, които ни карат да се гордеем с родината си, надявайки се да запазим това усещане и в останалата част от страната.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СОПОТ:

Местоположение: Сопот е разположен в Централна България, област Пловдив, на 5 км западно от Карлово и 136 км източно от София.
Площ: 36.37 кв.км
Население:  8444 човека (данни от 2024 г.)
Официален език: български
Надморска височина: 417 м
Климат: преходно-континентален климат с мека зима и умерено топло лято.
Часова зона: UTC +2
Валута: лева (BGN)
Допълнителна информация: http://www.sopot-municipality.com/