For English version click here.

Най-красивите места в България

„Любовта към отечеството превъзхожда всички световни добрини“, пише с големи букви в пантеона на Георги Сава Раковски в град Котел. Докато четях надписа се замислих за силната обич, която възрожденците са изпитвали към България – страна заличена от картата на света, но не и от сърцата на хората обитаващи нейните земи. Музейните експонати в пантеона, ме пренесоха във Възрожденските години, когато Котел е бил важен търговски център, прочут със своите занаяти и красиви килими. В края на осемнадесети век в града имало над 1200 къщи, изработени от дърво, образци на изтънчено майсторство и балкански уют.  

Много ми хареса обособеното в Пантеона килийно училище с широко отворен учебник с гравирани букви Рибен буквар. Именно тук в Котел е роден неговия автор д-р Петър Берон. Тук е роден и почива Георги Сава Раковски, както и Стефан Богороди, Гавраил Кръстевич и други видни възрожденски просветители.

За съжаление бързо се върнах в реалността, след неприветливото държане на разпоредителката в музея. Бях единственият посетител в Пантеона и явно им развалях почивката. Не научих от тях нищо за града, не видях и указателни табели, нито карта със забележителностите на Котел. На влизане в града бях забелязала останки от каменни градски стени, но и те като гостоприемството тънеха в забрава. Извън града минах покрай каменна статуя-мемориал на трима герои държащи мечове, за които също нямаше табела или знак. По-късно в Интернет научих, че са били Хан Крум и войните му,  издигнати тук, за да се възвеличае победата на Хан Крум над Византийския император Никофор през 811 г. Местността наистина е богата на бляскави победи и разгроми, плодородни земи и диви гори, гордо минало и съвремие, което не успях да оценя.

Предпочитах да продължа разходката си из миналото на България, затова се отправих към село Жеравна, разположено на 15 км от Котел. Обиколката ми започна от къщата на Йордан Йовков, усещайки вдъхновението му докато е писал Старапланински легенди. От разцъфналия двор се открояваше красива гледка към Балкана. Родната му къща бе сравнително малка, едноетажна, но голямата камина с разположени до нея малка кръгла маса и трикраки столчета, навяваха топлина и уют, каквито липсват и в най-пищните дворци.

Жеравна е едно от най-красивите села, които съм посещавала. Старите дървени къщи кокетно се подаваха иззад каменните огради, позирайки на туристите и техните фотоапарати. Местните жители бяха насядали до дървените порти на къщите си и поздравяваха минувачите. Част от каменните стени бяха накичени с красиви дантели, пъстри одеяла  и други ръчно направени сувенири.

Погледът ми обаче бе привлечен от кафенето на Димчо Кехая. Високата белосана къща с китно наредени цветя пробуди моето възхищение и прекрачих дървените й порти. Масите и столовете бяха подредени покрай голяма камина, имаше красив кът с дебели одеяла с множество малко възглавнички и трикраки дървени масички, дори тоалетните бяха мераклийски и уютно направени, като за снимка. Храната и обслужването бяха отлични, съвсем точни бяха думите от брошурката на къщата: „Ують оть XIXти, комфорть оть XXIви векь“.

Настроението ми бе отлично крачейки по тесните калдеръмени улички. Тук времето сякаш наистина бе спряло и човек лесно можеше да усети възрожденската атмосфера. Богатите чорбаджии бяха издигнали красиви къщи с резбовани тавани и изящни апликации по вратите. Голяма част от тези къщи днес бяха отворени за посетители и погледът ми заедно с фотоапарата шареха на всички страни.

Времето в Жеравна бе жарко, без името да има нищо общо с това. То произлиза от „жерна“, „жерка“ – старославянски думи значещи воденица, макар че такава не видях. Имах желанието да обикалям още, но макар неусетно, времето все пак си течеше, а аз имах още една дестинация за деня. Отправих се към Сливен, на 48 км от Жеравна.

Пътят бе с отличен асфалт и почти никакви коли. Отбих се при първата табела в посока „Сините камъни“, където от колата разгледах различните туристически маршрути из природния парк. Не бях подготвена за дълъг планински преход, затова реших да се задоволя с возенето на лифт, който тръгва от покрайнините на Сливен и за по-малко от 20 минути стига до местността Карандила. Двуседалковият лифт бе приятен и живописен. Не видях камъни със син цвят, само множество зеленина. Имаше и доста туристи, което не беше чудно предвид красивата природа и галеното наименование на възвишението – Сливенските Алпи.

Центърът на Сливен също предлагаше различни забележителности за туристите, като Музея на текстилната индустрия, първата текстилна фабрика Добри Желязков, градския часовник – символа на града, и разбира се къщата-музей Хаджи Димитър. Националният герой, обезсмъртен с поемата на Христо Ботев, е роден в Сливен и е един от най-значимите български войводи, получил титлата хаджия на 2-годишна възраст, когато семейството му посещава Йерусалим. Хаджи Димитър загива на 28 години, но остава след себе си възхищението на сънародниците си и става обект на вдъхновение и гордост. Дървената му къща-музей също бе горда със своята експозиция, като огнестрелни оръжия, знамена, униформи, снимки и документи свързани с четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Родната къща на войводата е свързана и с реставрирания хан-станоприемница издигната от бащата на Хаджи Димитър, в която са особено интересни гостната и винарската изба.

Сливенският край има какво да предложи и какво да подобри. Разочарованието ми не бе от по-дългия път, а от по-малко видените неща, поради липса на работещ информационен център. В близост до лифта в Сливен имаше красива постройка с надпис информационен център, но не работещ в летен делничен ден. За това пък Балкана съпроводи цялото ми пътуване, навявайки ми Старопланински легенди и песни. Макар за кратко успях да се пренеса във Възрожденското време, когато любовта към родината е била най-голямата добродетел и мнозина са дали живота си, за да може тази страна да се върне обратно на географската карта на света. Бяхме извоювали много, а днес позабравяхме много – подминавайки често този богат и красив Сливенски край, разположен само на 1 час път от морето. Историята обаче не го бе подминала, а го бе благословила с ключово значение в българското освобождение и запазване народната идентичност. Надявам се и бъдещето да е славно, а не недооценено като съвремието.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОТЕЛ:

Местоположение: Котел е разположен в Източна България, в Средния предпланински дял на източна Стара планина в равнинната част на планинска котловина. Градът е административен център на община Котел, област Сливен и е третият по големина в областта след Сливен и Нова Загора.
Площ: 131.519 кв.км
Население:  5 806 човека (данни от 2016 г.)
Официален език: български
Надморска височина: 643 м
Климат: умереноконтинентален с влияние на планинската климатична област, което създава умерена зима, прохладно лято, и топла продължителна есен.
Часова зона: UTC+02:00
Валута: лев (BGN)
Допълнителна информация: http://kotel.bg/

СЪВЕТИ:
Най-добро време за посещение: през цялата година, като празника на града се чества на 1 ноември.
Типични храни и напитки: Сливенския тюрлюгювеч е всеобщо известен, като местните го приготвят с множество зеленчуци и месо запечени в глинен съд.
Места за посещение: Пантеон на Георги Стойков Раковски, Музей на котленските възрожденци и Природонаучен музей, всички те са част от Стоте национални туристически обекти.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЖЕРАВНА:

Местоположение: Жеравна е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен. Разположено е в Средния дял на Източна Стара планина, като релефът е с ясно изразен планински характер, с една междупланинска котловина, пресичана от гористи хълмове.
Площ: 52.989 кв.км
Население:  406 човека (данни от 2015 г.)
Официален език: български
Надморска височина: 630 м
Климат: умереноконтинентален и планински климат, което създава ранна есен, късна пролет и доста студена зима.
Часова зона: UTC+02:00
Валута: лев (BGN)
Допълнителна информация:http://www.jeravna.com/

СЪВЕТИ:
Най-добро време за посещение: през цялата година, като особено красиво и пъстро е селото през лятото. През август тук се организира Фестивал на фолклорната носия, при който се пресъздава типичната атмосфера от годините на националното Възраждане.
Типични храни и напитки: Сливенския тюрлюгювеч е всеобщо известен, като местните го приготвят с множество зеленчуци и месо запечени в глинен съд. Местните мекици и баници също са много вкусни.
Места за посещение: Жеравна прилича на град-музей, в който традиционните възрожденски къщи са навсякъде, и близо 200 от тях са със статут на паметници на културата, всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години. Част от къщите са обособени като музеи и могат да се посетят. Сред тях е и родната къща на Йордан Йовков. Жеравна е известна и със своите многобройни чешми.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЛИВЕН:

Местоположение: Сливен е разположен в Югоизточна България, в близост до Ямбол и Нова Загора. Намира се в подножието на южните склонове на Сливенската планина, с която започва Източна Стара планина.
Площ: 193.778 кв.км (това е 8-мият по големина град в страната)
Население:  95 806 човека (данни от 2015 г.)
Официален език: български
Надморска височина: 243 м
Климат: умереноконтинентален климат с ясно изразени 4 сезона: относително топло лято, продължителна есен, мека зима и топла пролет..
Часова зона: UTC+02:00
Валута: лев (BGN)
Допълнителна информация: http://www.sliven.bg/

СЪВЕТИ:
Най-добро време за посещение: през цялата година, като през цялата година тук се провеждат множество фестивали и концерти. Програмата за 2024 г. можете да намерите на https://mun.sliven.bg/
Типични храни и напитки: Сливенския тюрлюгювеч е всеобщо известен, като местните го приготвят с множество зеленчуци и месо запечени в глинен съд.
Места за посещение: Паметник и родната къща на Хаджи Димитър, Старата часовникова кула, Средновековната крепост Туида (чийто останки са разположени на хълма Хисарлъка в североизточната част на Сливен, от там има красива гледка към величествените Сини камъни и към града), Местността Карандила, която е част от природния парк Сините камъни и др.