Шумен ли е Шумен град, плиска ли се вода в Плиска и преславен ли е Велики Преслав? Решихме да проверим това в един дълъг уикенд, тръгвайки още петък следобед.

Петък безспорно е един от любимите ми работни дни, и не случайно в римската империя са го посветили на богинята на любовта Венера, и до днес в романските езици, този ден се нарича: vineri (румънски), vendredi (френски) и viernes (на испански). В България обаче петък е известен като денят на майстора и затова още в 16:00 часа тръгнахме на опознавателен уикенд с мотото Опознай родината, за да я обикнеш. А България не е никак трудна за обикване с нейната богата история и прекрасна природа, и тучна зеленина, която ни съпроводи по целия път.

Пътувайки с деца бяхме решили да си разделим пътя. Затова първата ни нощувка бе в село Царева ливада, непосредствено до китното Дряново, което бяхме посетили преди, и сега търсехме нови дестинации. Село Царева ливада възникнало едва през 18-19 век, но след построяването на жп линията Русе – Стара Загора започнало да се разраства. В по-ранни времена се е наричало Старохан. Вярва се, че по времето на цар Иван Асен ІІ над днешното село имало махала, където бил разположен летния дворец на царя. По тукашните ливади и ниви пасели конете на Асеновци. И затова селото се казва така – Царева ливада. Казват също, че тук идвали иманяри, да търсят скритите богатства на царя. Такива обаче още не са открити и гарата си остава единствената забележителност в селото, наравно с няколкото хотела с басейни и къщи за гости. На гарата снимахме часовника и един стар парен локомотив, който се оказа, че е на над 100 години и е музеен експонат. Произведен през 1911 година, локомотивът е подарък за селото по случай 100-годишнината от отварянето на гарата.

На другия ден, посветен на Сатурн (бога на земеделието) по време на римляните (Saturday – Saturn day), ние минахме транзитно през Велико Търново (който няколко пъти бяхме посещавали) и си направихме спирка чак в търговския град Търговище. Разходихме се по централната улица със заведения от двете страни, като посетихме и някои магазини. Все пак градът бе кръстен на търговията, като още от древни времена тук имало оживени пазари. По време на Османската империя градът се казвал Ески Джумая (стар петък или стар пазар) и се наричал така до 1934-та година. Историята на града датира много преди това, като в околността са открити останки от тракийски селища. Сред тях най-известното днес е Мисионис (древният град), който обаче оставихме за следващо ни посещение, а този път се насладихме на прекрасния парк Борово око, който впечатли децата ни с кътовете си за игра и красивото езеро с рибки и костенурки.

От Търговище до Велики Преслав бяха останали по-малко от 23 километра, като там направихме 3 спирания: при кръглата църква, при руините от древния град и в археологическия музей. И трите места успяха да впечатлят децата ми и да посеят в тях семенца колко богата на история е нашата родина.

Втората българска столица разкри пред нас своето величие със запазени каменни стени, които са били над 10 метра високи. Градът е имал канализация и водоснабдяване, каквито дори в днешни дни липсват на някои места. Разходихме се из руините на стари базилики, дворец и сгради, издигнати над стабилни, каменни основи. Градът възниква през 9 век по времето на управление на хан Омуртаг, като военен лагер с изграден палат. Но чак при управлението на цар Симеон І градът е обявен за столица и един от най-величествените градове в цяла Югоизточна Европа. Златният век на България е имал златна столица, от която са останали само каменни руини, но и днес разхождайки се из тях, лесно може да се усети златно величие, устояло на вековете.

Велики Преслав е бил заобиколен от две крепостни стени – вътрешен и външен град. Във вътрешния град са се намирали дворците, Златната църква и други представителни сгради, украсени с мрамор и мозайки. Днес Златната църква или т.нар. кръгла църква ни впечатли с нейната кръгла форма, която се оказа уникална – никъде по света няма християнски храм с подобна архитектура – кръгова композиция. В своите „Български хроники“ Стефан Цанев обяснява, че „когато е била строена космическите познания на прабългарите не били още забравени и строителната им традиция още не била умряла. Кръглата църква била земна проекция на видимата кръгла вселена, 12-те колони в нея са проекции на 12-те зодиакални съзвездия върху които се крепял полусверичния купол – проекция на небосвода, а точно в центъра се издигал кръглия амвон – проекция на митичната свръх точка, от която се изпращат посланията към бога.“ На времето златната църква била още по-внушитела и съперничела по блясък на Юстенияновата Света София в Константинопол с богата украса от мозайки, рисувани керамични плочки и резбован мрамор, от които днес е останала само малка част.

От Златният град и златната църква все пак бе оставено истинско злато и то се съхраняваше в Археологическия музей на Велики Преслав. Децата ми се впечатлиха от влизането в трезора, както и от допълнителните ефекти в музея, като холограмните изображения на цар Симеон Велики, множеството експонати от монети, печати и мозайка, и не на последно място – няколко макети на града от далечното минало.

Впечатлени и преклонени пред славното минало на България, продължихме за Шумен само на 20 километра от Велики Преслав. Градът не беше шумен, макар че хотелът ни Контеса беше в самия център, удобно разположен срещу градския парк, в който имаше огромна детска площадка плюс още забавления за деца, като малък луна парк. Докато децата се забавляваха и шумяха максимално, ние прочетохме интересни факти за града, а именно, че 1) Шумен е десетият по големина град в България; 2) Той е наследник на древния град Шумна, който е съществувал още през античността, като районът е бил обитаван от траки, римляни, византийци и прабългари; 3) Шуменската крепост с нейните руини са едни от най-добре запазените  средновековни укрепления в България. Тя е съществувала още през Римската империя и е играла важна роля през Първото и Второто българско царство. 4) Шумен е люлка на българското пивоварство, като тук през 1882 г. се основава една от първите пивоварни в България. 5) Тук е роден Панайот Волов – един от главните организатори на Априлското въстание. Списъкът продължаваше с паметниците и забележителностите в града, които обаче оставихме за следващия ден.

Неделята пристигна окъпана в слънчева светлина, като не случайно имено на слънцето римляните били посветили този ден от седмицата. Ние се опитахме слънцето да доближим, изкачвайки се с кола до Шуменското плато, където се намира шуменската крепост, паметникът Създатели на българската държава, шуменската астрономическа обсерватория, както и няколко интересни горски кътове за игра, като Горски лабиринт и Горско училище. Оказа се, че много варненци идват тук през уикенда търсещи планина, а пък шуменци отивали във Варна за море.

Красивата шуменска крепост успя и нас да впечатли със запазени си руини и нижещите се покрай тях пътечки. Смята се, че това е едно от най-старите селища в страната, датиращо отпреди 3000 години. Първите жители вероятно са траки, които издигат крепостна стена около 1200 г.пр.н.е., което прави шуменската крепост връстник на Приамовата Троя. През 15 г. от новата ера римляните завладяват Дунавската равнина и в тяхно владение попада и крепостта. Именно те построяват нова стена с кули, и издигат град с тесни улички. По-късно тук минават готи и византийци, всички те ограбвали града, до идването на Аспаруховите българи, които през 680-681 година построили землено укрепление до потъналия в руини град. Поради близостта си до българските столици Плиска и Велики Преслав, шуменската крепост е играла важна военна роля в българската история.

И именно българската история е пресъздадена тук с паметник „Създатели на българската държава“ издигнат на съседния хълм. Това е един от най-впечатляващите монументи в страната. Построен е през 1981 г. по повод 1300 години от създаването на българската държава. Целият е изграден от бетон с множество скулптури и мозайки, като това е единственият по рода си паметник в Европа, който пресъздава историята на държавата чрез вътрешните си монументи и статуи. Интересен факт за паметника е и това, че за него е използвано най-голямо количество бетон в Европа. От тук се разкриват и прекрасни панорамни гледки на града, които могат да очароват дори и малките деца.  

На слизане спряхме и пред Томбул джамия, която е втората по големина на Балканския полуостров след Одринската джамия, и от където взехме поредния печат от 100 Национални туристически обекти.

Последваха нови игри на многобройните детски площадки в Шумен. Градът е прекрасно място за деца и нищо чудно, че тук продължават да живеят толкова голямо разнообразие от етнически състав. Мултикултурната история на града е оставила тук да съжителстват българи, турци, евреи, арменци и други общности.

След слънчевия ден последва и луна, а с нея и „лунния ден“ – понеделник (Monday = Moon-day). Сбогувахме се с Шумен и се отправихме към село Мадара, където малко повече от 200 стъпала ни отведоха до Мадарския конник. Този барелеф е изсечен на 23 метра височина в отвесната скала и от край време е символът на България. Това е единственият в Европа релеф, издялан върху отвесна скала, който изобразява конник в естествен размер (ширината му е 3.1 м, а височината 2.6 м). Паметникът е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Смята се, че релефът е създаден по времето на хан Тервел и го изобразяват как пробожда с копие повален лъв (олицетворяващ Византия) и как до него вървят куче и орел (символи на власт и вярност, както и на славяните, които тогава подпомагали прабългарите).

В непосредствена близост по паметника има и пещери изпълнени с положителна енергия. Голямата пещера всъщност е навес с около 30 метра височина. Смята се, че това е бил голям култов комплекс, много по-древен и мащабен от този в Делфи. Дори в днешни дни по скалите се стича вода и се вярва, че е лековита. Тук е открит и мраморен къс със зодиакалните знаци, което е доказателство, че в скалния храм е пребивавал древен гадател. Поехме дълбоко въздух и затворихме очи, черпейки сила от нашите предци. Запалихме и по една свещичка в скалната църква, до която в страни имаше и извор на нимфи. История и природа, религия и традиция уникално се преплитат тук.

На върха на скалите, се издига и Мадарската крепост, извисяваща се на внушаваща височина още през 6-ти век. От нея се останали само части от стени, тесни коридори и основи на църкви. Ние изплакнахме очи в невероятните панорамни гледки и красоти.

След това продължихме пътуването си с кола към първата българска столица – наречена Плиска. Докато следващите български столици са били защитени от хълмове и планини, Плиска се разстила на голяма равнина, явно това е търсила Аспаруховата конница. За защита са ползвали земен ров около крепостите стени, които също високо са се издигали. Площта на града е била над 23 кв.км, коeто на времето е било повече от Константинопол, а днес бе трудно да се обходят пеша. Разгледахме величествените руини от големия и малкия дворец, от внушителна цитадела и от базиликата, за която се вярвало, че нямало по-красива от нея. В музея имаше макети и експонати, които показваха града през различните исторически етапи.

В Плиска се намира и друга забележителност – Двор на кирилицата. В този комплекс са изписани всички букви от кирилицата в човешки размери, има восъчни статуи на българските владетели и Алея на писателите, на която са издигнати статуи на над 80 творци, които са писали на кирилица. Комплексът е отлично изработен и си заслужва да го посетите.

Дългият уикенд премина през дългата българска история. Крачихме гордо сред стари градове, изпълнени със слава от българските царе. И се помолихме дано колелото на съдбата наистина да се върти и отново да настанат за България славни дни. Дано и ние успеем да оставим след нас някакви следи и да бъдем с добро запомнени. Казват, че животът е кратък, но не и за тези руини, които гордо се извисяват, доказвайки, че времето може да се победи.

Местоположение: Шумен е разположен в Шуменското поле в Североизточна България, на 88 км от Варна и на 360 км от София.
Площ: 136.36 кв.км (10-тият по големина град в България)
Население:  81 207 човека (данни от 2024 г.)
Официален език: български
Надморска височина: 184 м
Климат: умереноконтинентален, с относително студена зима и горещо лято
Часова зона: UTC +2
Валута: лева (BGN)
Допълнителна информация: https://visitshumen.bg/