ПЕРНИК – ИЗГРАДЕН ОТ ЧЕРНО ЗЛАТО

автор: Ана Бонева

Населяван още от преди 6000 години, Перник продължава да расте, като особено силен е неговия прираст на население в началото на 20-ти век. Именно тогава се обособяват мините, от които се черпят въглища. Този поминък с бързи темпове благоустройва града и разгръща неговия богат обществен и културен живот, който успяхме на оценим на празника на града на 19 октомври 2024.

Празничната програма бе богата, като започна със света литургия в храма на Св. Иван Рилски, който се смята за покровител на Перник. В 10:00 часа на площад Кракра бе даден старт на дамското рали. Из целия град имаше множество събития, като ние се включихме в тези пред Регионалния музей, където имаше нещо като „стари занаяти за млади таланти“ и децата ни успяха да си изготвят чашки от глина, а други се учеха да тъкат и плетат. Вечерта имаше празничен концерт с Криско, а кулминацията на празника бе любимата изпълнителка на кмета, а и не само на него – Лили Иванова.

19 октомври още от 1903 г е честван като ден на миньорите, а от 1994 г. е обявен за Ден на Перник. Ето защо една от задължителните атракции при посещение на града, не само по време на празници, е уникалният за Балканския полуостров, Подземен минен музей. Той толкова много ме впечатли, че после потърсих в интернет подобни музеи в света, като такива има още в Полша (www.kopalniaguido.pl), Англия (www.ncm.org.uk), Белгия (www.leboisducazier.be), Германия (www.bergbaumuseum.de) и Италия (www.museodelcarbone.it).

Пернишкият музей на мините се помещава в две от запазените галерии на „Старите рудници“, работили до 1966 г. В него са обособени 30 експозиционни ниши, в които могат да се видят електрически локомотив, вагонетки, с които са се придвижвали миньорите и техните инструменти, випер механизъм за разтоварване на вагонетките, гумено-транспортна лента, както и макет на кон, като научихме, че от 1896 г. извозът на въглища става с коне, като през 1922 г. в пернишките рудници са работели 350 коня. Докато вървяхме през тунелите неусетно стигнахме на 50 метра под земята, после също така неусетно се изкачихме и излязохме от тунела.

На самия вход на музея ни раздадоха каски, не толкова за нашата безопасност, колкото за самото усещане, да се потопим изцяло в живота на миньорите. Тук научихме, че макар да наричат въглищата „черното злато“, тукашните въглища са напълно кафяви. При входа видяхме големи бурета с вода, като научихме, че поради тежките условия на труд под земята, един работник е изпивал между 5 и 7 литра вода. На времето не е било толкова осветено, колкото сега, а звукът от някогашните „климатици“ за пречистване на въздуха бе ужасяващо силен. Децата останаха впечатлени и от подземния телефон, чиято слушалка тежи 2 кг. Музеят наистина е прекрасно място, в което се оценява труда на всички миньори.

Перник е впечатляващ не само под земята, но и над нея. На мен особено ми хареса Домът на миньора или т.нар. Минна дирекция. Оказа се, че тя е една от най-красивите и запазени до днес обществени сгради от периода между двете световни войни в България. Тя е разположена на пл. Свети Иван Рилски, до едноименната църква, която наричат още Минната църква. Нейният строеж приключва през 1920 г, като е осветена на 1 ноември в деня на свети Иван Рилски. През 2009 г. по решение на Светия синод на Българската православна църква храмът приема като дар от Рилския манастир частица от мощите на свети Иван Рилски.

Друго свято и красиво място в града е Пернишката крепост (Кракра), която е свързана с името на военачалника и владетеля на крепостта Кракра (Кракра Пернишки), който живял през втората половина на 10 и началото на 11 век и по времето на войните на Самуил с Византия, Кракра отбранява Пернишката крепост и нанася две поражения на византийския император Василий II. Византийските хроники го описват като един праведен и честен мъж, който не търпял подкупността и винаги бил отлично подготвен за военни дела. Той владеел 35 крепости в района, като тази в Перник е създадена през 809 г., когато хан Крум присъединил към българските земи териториите на днешна София и околността. Днес отгоре над града могат да се видят запазените стени и реставрираната наскоро част.

Името Кракра носи и централния площад на града, на който се провеждат всички чествания, включително и един от най-големите фестивали в Европа – международният маскараден кукерски фестивал Сурва, заради който през 2009 г. градът официално е обявен за европейска карнавална столица. Интересно е, че част от централния площад се намира върху река Струма.  Самата река Струма извира южно от Черни връх и е сред най-големите реки в страната, и кокетно преминава през Перник.

Перник е най-многочисления град в Западна България след столицата София и през 2024 г. се нарежда на 11-то място в страната. Тук са и едни от най-големите находища на въглища в страната. Черното злато спомага за този разцвет на града, а хората в него успяват да спечелят сърцата на посетителите с множество празници и фестивали, от които със семейството ми станахме част и пак бихме повторили.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЕРНИК:

Местоположение: разположен е Югозападна България, на 28 км от София. Градът е разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 м, заобиколен от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. Площ: 461.1 кв.км
Население:  72 816 човека (данни от 2024 г.)
Официален език: български
Надморска височина: 710 м
Климат: умереноконтинентален, като разположението му го пази от силни ветрове.
Часова зона: UTC +2
Валута: лева (BGN)
Допълнителна информация: http://pernik.bg/

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА ПЕРНИК:

Най-добро време за посещение: през цялата година, като градът е особено приветлив по време на празниците Сурва в края на януари и празника на града 19 октомври.
Типични храни и напитки: сред най-емблематичните ястия за региона на Пернишко са „варивото“ (сварено кисело зеле със свинско месо, сланина и суха червена чушка). Докато сте в шопския регион непременно опитайте и Шопската салата, и Сирене по шопски.
Места за посещение: Подземен минен музей, Регионалния музей, крепостта Кракра и др.