For the English version click here.

Пътуване с деца в България

Някога отдавна, преди много лета,
живеело едно дърво наречено Топола.
Още като било малко зрънце,
то помолило вятъра далеч да го отнесе.
„Не искам да живея с другите в гората,
да се бутаме с клони и да ми падат листата.
Желая да раста на поляна сред цветя
и никой да не може да ме засенчва.“
Така и станало, дръвчето растяло само
и много бързо станало голямо и високо.
Но с времето поискало това да се промени
и то да има семейство и приятели добри.
Птичките летели в ята,
пчеличките се прибирали в кошера,
а облаците задружно вървели
и на Тополата се смеели.
Тополата решила още да расте
и да стигне чак до синьото небе,
тогава на облаците ще се смее тя,
и с клони ще спира тяхната веселба.
Но колкото и да растяло,
все сама си оставала…
и накрая от толкова тъга
започнали да капят сълза подир сълза.
От толкова сълзи се образувала река,
и ето, че покрай нея заживели хората.
Те посадили още дървета и цветя,
и скоро Тополата вече не била сама.
Реката кръстила на нея – Тополница,
а градчето станало известно като Копривщица. 

Копривщица е вълшебно място, което ни връща в далечни времена, когато хората са живеели в пъстри къщи и са ходели на работа на нивата. Красиво изписаните къщи придават топъл уют, на иначе не толкова лекия живот, който се е водил тук.

Отседнахме в Стоичковата къща, която е прекрасна смесица от възрожденска архитектура със съвременни удобства – има малък СПА център и детски кът, но ние се отправихме навън вървейки край река Тополница, която се нижи през града.

След 10 минути пеша се озовахме в центъра на града, площад “20-ти април”. Влязохме в Информационния туристически център, от където взехме печат № 75 от 100 Национални туристически обекти, след което посетихме непосредствено разположената къща-музей Ослекова къща. Децата бяха възхитени от множеството разположени камбани в двора, които ни позволиха да изпробваме, озвучавайки целия град. Самата къща представя богатия копривщенски бит от края на 19-ти век.

Друга красива къща-музей е тази на Димчо Дебелянов, а на по-малко от 5 минути пеша е и китната синя църква Успение Богородично, а веднага до нея е и къщата-музей на Тодор Каблешков. Спряхме се и на каменния мост Първата пушка, на който пуква Първата пушка дала началото на Априлското въстание на 20 април 1876 г.

Обядвахме в хотел-ресторант Бащина къща, точно срещу който има голяма детска площадка, където изкарахме весел и приятен следобед.

От хотелската ни стая се виждаше каменния паметник на Георги Бенковски, представляващ препускащ конник. Ние също препускахме през деня от забележителност на забележителност в този малък кокетен град съхранил цветни спомени от българската история. Един уикенд в Копривщица е напълно достатъчен да заплени посетителите карайки ги да идват отново и отново.

Препоръчваме ви да посетите градът-музей Копривщица и по време на неговия празник 2 май, когато по традиция тук се пресъздават събитията от обявяването на Априлското въстание, като има още множество представления и концерти. 

Обща информация за Копривщица:

Местоположение: Копривщица се намира в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище, китно разположен в живописната долина на река Тополница в централната част на Средна гора.
Площ: 139.16 кв.км
Население:  2032 човека (данни от 2022 г.)
Официален език: български
Надморска височина: 1060 м
Климат: континентално-планински със студена, но слънчева зима и прохладно, и свежо лято.