For English version click here.
РАЗХОДКА ДО ЕЛХОВО И ЯМБОЛ
ИЗПЪЛНЕНА С ПРИЯТНИ ИЗНЕНАДИ
автор: Ана Бонева
Има ли елхи в Елхово? И от кога Боровец се намира в Ямбол? Всичко това предстоеше да науча по време на уикенд обиколката с цел събиране на печати от 100-те Национални туристически обекти в България.
Тръгнахме от София в посока Елхово, в събота в 08:00 часа сутринта по магистрала Тракия. След по-малко от 3 часа вече бяхме в Ямбол, където спряхме на тиха улица в центъра на града. Централната пешеходна улица „Търговска“ беше обсипана с магазини и заведения. Кафенетата бяха пълни с хора от всички възрасти. Малко по-надолу, зад Регионалния исторически музей, имаше парк, в който децата свободно тичаха. Имаше красиви зелени алеи, не много, но все пак някакви цветя, и силен детски глъч, който придаваше млад облик на този иначе древен град.
Историята на града, разположен на бреговете на река Тунджа (античната Тонзос), датира още от неолита, като свидетелство за това са многобройните могили открити тук. Красивата природа и плодородни земи впечатлили римския император Диоклециан, който през 293 г. решил да издигне тук голям град под името Диосполис (град на Зевс). По-късно гърците го преименували Дамполис, а през средновековието е известен с българското си име Дъбилин. Градът оказал силна съпротива на турците и издържал 34 месеца на обсада и вражески пристъпи, и едва през 1373 г. бил превзет. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес. В двора и района около Техникума по механотехника могат да се видят останките от средновековната крепост Дъбилин. Част от богатата история на града може най-добре да се проследи в Историческия музей, който обаче беше затворен за посещение в събота и неделя. Не ни оставаше друго, освен да се върнем по пешеходната улица в посока паркираната ни кола, като по пътя ни направи впечатление, че хората по заведенията си говориха на висок глас. Един разговор ми привлече вниманието, а именно израза: „утре ще си направим кратка разходка в Боровец и след това можем да се видим тук“. Това да го каже някой от Самоков, пък дори и някой софиянец го вярвах, но да се тръгне чак от Ямбол до Боровец за „кратка разходка“ ме учуди силно. Всъщност нямаше нищо странно в това. Непосредствено до Ямбол, в североизточната част на града, се издигаше хълм съименник на Рилския курорт Боровец. Това било едно от любимите места за отдих на ямболии, известно със своя чист въздух, панорамен поглед над град Ямбол и Телевизионната кула.
Ние обаче вместо да си направим кратка разходка в този непознат и нов Боровец, се отправихме на „кратка разходка“ до град Елхово, разположен на 38 км южно от Ямбол. Елхово ми допадна още от самото начало. Паркирахме колата срещу сграда с висока часовникова кула, от която започваше пешеходната централна улица. Тя ни изведе до красивата варосана църква Свети Димитър Солунски издигната през 1874 г. Точно зад църквата се намира Етнографския музей, който за разлика от Ямболския работеше без почивен ден, като на прозореца до вратата бе закачена табела с дежурни номера. Обадихме се на посочения телефон и след по-малко от 10 минути дойде жена, която ни отвори музея. Музеят бе на два етажа с разнообразни експонати на бита и културата на възрожденска България. Особено красиви бяха народните носии на втория етаж, които представят както всекидневно, така и празнично облекло от края на 19-ти век.
В непосредствена близост до музея, точно срещу църквата и нейната камбанария, имаше ресторант-гостилница Бъчвата. Заведението бе хубаво, с двор и дебела сянка под асмата, от където се спускаха сочни зелени гроздове, и ние седнахме именно там. Кухнята беше отлична – сервираха ми болярско кюфте по-голямо от чинията. Обслужването също беше на ниво и град Елхово затвърди добрите ми впечатления.
Беше слънчево и топло. По време на следобедната разходка търсихме сянката и тогава осъзнах, че досега в Елхово не видях нито една елха. Накрая озъртането ми се увенча с успех и видях няколко иглолистни дръвчета до паметника на Падналить за родината оть гр. Елхово. Защо при толкова малко елхи, градът бе получил това име през 1925 г не ми става известно. Предишните имена на града, които датират още от времето на траките бяха не по-малко звучни, а именно Орудица, Йоаница, Яница, Казълагач (което на турски означава „червено дърво“). Името Елхово звучеше планинско, горско, а това далеч не бе така. Самият град е разположен в равнинна част между Странджа и Сакар, на юг от река Тунджа, с 100-150 м надморска височина.
Вероятно елхите бяха единственото нещо, което липсваше на този град, който бе отлично място за еднодневна екскурзия. Ако човек решеше да поостане повече винаги можеше да разгледа и забележителностите в близост до града като Резервата Долна топчия; пропастната пещера със звучно име Дрънчи дупка, на дъното на която тече подземна река;Тракийските слънчеви светилища, разположени на 20 км южно от Елхово и представляващи над 200 броя изсечени в скалите кръгове с различен диаметър, наричани Тракийски слънца; интересна е и Тракийската могила край с. Борисово, където е открита тракийска колесница, както и Парорийския манастир издигнат през 1335 г. на 35 км от Елхово, в землището на с. Воден.
Сред всичките тези интересни места, ние се спряхме на малко по-отдалечения от Елхово, но пък в посоката ни към магистралата, древен град Кабиле. Античният град е създаден около 2000 г.пр.н.е. и се е намирал на върха на възвишението Зайчи връх. Това описание е добър ориентир за намиране на руините, до които има твърде малко указателни табели, но в тази равнина част, хълмът се вижда от далеч. Точно преди археологическия резерват има музей, който също е част от 100-те национални туристически обекти и работи без почивен ден. От музея научихме, че през 341 г.пр.н.е. този град бил завладян от армията на Филип Македонски, а по-късно е част от империята на Александър Македонски. През 3 в.пр.н.е. е част от територията е управлявана от траките, като гръцките автори от 2 век го описват като укрепен град, намиращ се в средата на Тракия до р.Тунджа. Днес от това славно минало са останали само останки от сгради, крепости стени, както и източната и западната порта на града. Ние се разходихме из централния площад (агората) и обществената римска баня, като римските казарми се подаваха в далечината из зелените тревни площи. Беше горещ летен ден и не успяхме да обиколим цялата местност, но успяхме да се потопим в древната история, докосвайки камъни положени преди хиляди години, от творци неосъзнаващи, че са белязали историята.
Денят ни бе запълнен с впечатления, от тези не толкова добре познати градове, като мислено благодарихме на авторите на 100-те национални туристически обекта, които ни доведоха дотук, опознавайки и обиквайки по-силно България.
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕЛХОВО:
Местоположение: Град в Югоизточна България, област Ямбол
Площ: 49,883 кв.км
Население: 10 384 човека
Официален език: български
Надморска височина: 106 м
Климат: умереноконтинентален
Часова зона: UTC+02:00
Валута: лев (BGN)
Допълнителна информация: http://www.elhovobg.org/
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЯМБОЛ:
Местоположение: Град Ямбол се намира в Югоизточна България на двата бряга на река Тунджа.
Площ: 90,724 кв.км
Население: 69553 човека
Официален език: български
Надморска височина: 114 м
Климат: умереноконтинентален
Часова зона: UTC+02:00
Валута: лев (BGN)
Допълнителна информация: www.tourism-yambol.com
СЪВЕТИ ПРИ ПЪТУВАНЕ ДО ЕЛХОВО И ЯМБОЛ:
Най-добро време за посещение: пролет и лято, както и по време празниците на града, който за Елхово е последния уикенд на март, а за Ямбол е Денят на Светия дух, който всяка година се пада на различна дата (9 юни 2025, 1 юни 2026, 21 юни 2027 и т.н.)
Типични храни и напитки: скара на жар, агнешко с лапад и спанак
Места за посещение: В Елхово си заслужава да посетитеЕтнографско-археологически музей, Резерват Долна топчия, Ждрелото на река Тунджа „Даркая“, пропастната пещера Дрънчи дупка, Тракийски слънчеви светилища. В Ямбол може да разгледате Безистенът на Ямбол, Музея на бойната слава, Регионален исторически музей, Възрожденски етнографски комплекс, Планетариума в Ямбол, Археологическия резерват Тракийски и античен град Кабиле, както и Тракийското скално светилище.
TripTips 