For English version click here.

Пътуване в Тайланд

Птичките закачливо пеят,
слънцето навън блести
и на мен ми се иска с устни
да събудя твоите очи.

Прекрасно усещане е да се събудиш на екзотичен слънчев остров и да ти предстои отпускаща почивка. След едноседмичната обиколка на Тайланд се отправихме към плажното тайландско съкровище остров Пукет. Стигнахме до него с полет на Thai Smile от Чанг Мей, като през прозореца се насладихме на множество острови накацали в Адаманско море, част от Индийския океан.

В 10:40 часа кацнахме на остров Пукет. Това бе третото най-голямо летище в страната, след двете международни летища в Банкок. Ние обаче напълно го пренебрегнахме бързайки да излезем навън, където ни чакаше предварително резервирана кола, която ни закара директно до хотел Best Western Premier Bangtao Beach Resort & Spa. Пристигайки там се сетих за кафенето в близост до златния триъгълник, което носеше името Heaven on Earth (Раят на земята), онази дървена табела трябваше да виси тук. Хотелът бе разположен директно на белите пясъци на тихия и кристално чист залив Бангтао, сред сенчести палмови дървета и басейни декорирани с делфини. Обширната ни стая имаше частичен изглед към морето и ни посрещна с голяма чиния пълна с плодове  и аранжирана с орхидеи за Добре дошли. Беше много красиво, ароматно и вкусно.

Оставихме си багажа, извадихме си банските и се отдадохме на ползотворна морска почивка. Белият пясък беше много фин, като покрай него можеха да се видят парченца корали. Морето беше плитко доста навътре, а водата подобно на нас се препичаше на слънце и беше много топла. След натоварената екскурзионна програма през последните дни имахме нужда от тази блажена почивка, която продължи едва няколко часа, но ни възстанови напълно. Хапнахме невероятно вкусно ястие със скариди в един от ресторантите на хотела, като същевременно гледахме спускащото се във водата слънце. След прекрасния залез бе време за нови атракции и посещение на едно от най-забавните шоу програми в увеселителния парк Fantasea Show.  Паркът наистина бе фантастичен и отвъд всички фантазии.

Розово автобусче ни взе от хотела и докара до входните врати на парка, който бе осветен в бляскави неонови светлини. Още преди да влезем уличните щандове на сувенири ни привлякоха със също толкова бляскави оферти. В парка имаше въртележки, сцени с екзотични танцьори, множество магазини и ресторанти. Особено впечатляваща бе сграда наподобяваща Ангор Ват, в която по-късно гледахме самото шоу. Бяхме си резервирали златни билети и съответно седяхме на първия ред посредата, от където минаха огромните слонове – част от артистите в това акробатично театрално и музикално шоу. За съжаление снимането вътре в театъра бе забранено, на входа ни бяха събрали всички фотоапарати и телефони. Затова пък после получих снимки от представлението заедно с моята хубава снимка с бебе тигърче направена преди да започне цирковия театър. Имаше опашка с желаещи да гушнат бебето тигър и да го нахранят с мляко, като докато дойде моя ред същото се беше нахранило и започна да шава не желаейки повече да яде. Проблемът беше бързо разрешен като ми донесоха ново бебе тигър, което гладно засмучи биберона с мляко. Бях много щастлива и престоят ни в парка искрено ни впечатли. Освен шопинг & шоу в парка разгледахме и много други атракционни, като например клетката на белите тигри, до която се стигаше през тунели от зали и изложби. Накрая бяхме едни от последните туристи тръгващи си обратно към хотела. Бусчета имаше много, като след като им показахме билетите си ни закараха безплатно обратно в хотела. Тайланд продължаваше да ни впечатлява все повече и повече.

Следващият ден бе първи март – денят на Баба Марта. В Тайланд може и да не носят мартенички, но тайландското знаме имаше техните цветове (бяло и червено), като в допълнение и една синя линия, която може да олицетворява монархията, но аз свързвах със синьото море, бялото – с белите пясъци и червеното – с моята кожа, която под тайландското слънце този ден бързо почервеня.

​Месецът ни щеше да започне с обиколка на прекрасните острови Phi Phi и Бамбуковия остров. В 07:45 часа едно бусче ни взе от хотела и ни закара на пристанището Royal Marina в Пукет, от където ни дадоха плавници и маски.

​Името на остров Пи Пи не идваше от чаровната героиня на Астрид Линдгрен, а от някакво огнено дърво, което било много разпространено тук и носело това име. Островът бе част от провинция Краби (в превод, меч), където остров Пи Пи Дон бе най-големият остров, а Пи Пи Ли – най-сниманият, особено след като Леонардо ди Каприо бе заснел тук прочутия си филм „Плажът“. Ние посетихме още един остров от тази островна група, а именно Ко Пай или Бамбуковия остров.

​Този земен рай бе познал и ада, когато през декември 2004 г. го връхлита огромно цунами. Днес раят бе възстановен, а черният спомен затрупан с фин бял пясък. Водата бе кристално чиста, а скалите обгръщащи залива придаваха истинско спокойствие. Престоят ни на остров Пи Пи Ли обаче бе едва 30 минути. Очакваше се скоро да започне отлива и ако не побързахме щяхме да изпуснем останалата част от програмата, а тя бе не по-малко красива.

С бързата и силно друсаща моторна лодка се отправихме към друг скътан залив, където всеки, който иска можеше да скочи от лодката и поплува. За първи път скачах от такава височина, а след като и любимия ми уж воден часовник се развали, не знам дали бих повторила. Плуването обаче из кристално чистите води с пъстри рибки си заслужаваше.

Туристическата ни програма продължи при едни отвесни скали, където в низината водата бе оформила красиви пещери. Част от тези пещери наричаха Викинг, като тук гнездяха редки птици, чийто гнезда се предлагаха като деликатес. Аз пък си представях именно в такива пещери скрити пиратски съкровища. Най-вероятно обаче съкровищата бяха скрити на съседния остров, където имаше денонощна охрана…от маймуни. На белия пясък до водата маймуните посрещаха идващите туристи, като гледаха внимателно всеки какво носи в ръцете. На корабчето, преди да слезем на този остров, ни раздадоха малки бананчета, които тук можехме да „продадем“ за някоя и друга интересна снимка с маймуна. Очаквах островните маймуни да са по-умни от тези в Северен Тайланд, но ми се сториха само по-лениви. Някои от тях, най-вероятно преялите, си лежаха и чакаха туристите сами да дойдат при тях, и след това бавно си изяждаха бананите. Туристите бяха повече от маймуните и нито една от тях не остана гладна.

От друсането на корабчето и приятните емоции ние също огладняхме и с удоволствие се отправихме към следващия остров – с бели фини пясъци и множество зелени високи палми, сред които бе сгушен ресторанта с богати бюфет маси. Много от корабчетата спираха тук и бе пълно с туристи, които се тъпчеха, защото храната бе безплатна или по-точно същата ни влизаше в цената на екскурзията. Докато останалите посетители „си избиваха“ цената на екскурзията с преяждане, ние предпочетохме да си „избием“ същата с множество снимки. Хапнахме набързо и се отправихме към брега, където в клоните на едно дърво висеше дървена люлка. От тук се разкриваше прекрасна гледка към плажа и морето, а лекото полюшване с люлката те правеше съпричастен към нежните вълни и топъл морски бриз.

​Качихме се обратно на корабчето, което подмина небрежно няколко малки острова и ни стовари на един плаж, където можехме с шнорхели да плуваме и разгледаме богатия подводен свят.

Неусетно времето се изниза и корабчето ни отведе обратно на остров Пукет. Връщайки се в хотела се отправихме към ресторанта, който предишния ден ни бе впечатли с вкусната си храна, а днес направо ни изуми. Поръчахме си пълнен ананас с ориз, морски дарове и ядки, и ни донесоха два кулинарни шедьовара. Единият ананас бе оформен като петел, а другият като кокошчица. Съдържанието бе невероятно вкусно. Готвачът бе разрязал на половина и издълбал един ананас, като едната половина бе тялото на кокошка, като с кочана от ананаса бе оформена шията и главата, а с лук перчема на птицата. Петелът пък имаше гребен и брадичка от моркови, очичките им бяха от черен пипер, като телата им преливаха от вкусен ориз, скариди и кашу. Яденето си вървеше много добре с фреш от ананас. Нощта се спускаше над белия плаж, в ресторанта запалиха големи фенери, имаше и лека музика, която се сливаше с тихия плясък на морските вълни. Измина още един прекрасен ден в приказния Тайланд.

Следващият ден бе не по-малко очарователен, особено след като се запознахме отблизо с множество красиви морски обитатели. Морето бе чисто като детска сълза и топло като летен слънчев лъч. На дъното му живееха ръка за ръка различни по цвят и форма корали.  Тяхното спокойствие бе пазено от старшината (sergeant major) – така наричаха малките рибки с жълти и 5 черни ивици, наподобяващи военни пагони.

​Влизайки с шнорхел в морските води на Андаманско море (част от Индийския океан, в което Пукет си киснеше бреговете) бях посрещната веднага от няколко старшини. Те се втурнаха към водния ми фотоапарат притеснени, че ще снимам подводното им царство, но всъщност го взеха за храна, каквато туристите понякога им носеха. Оказа се, че и те обичат банани, както всички местни и туристи на острова. Аз обаче не им носех храна, а просто исках да ги заснема. Този ден уцелих отлично оборудване – очилата ми бяха по мярка и ми даваха кристално ясна видимост, а шнорхелът ми ме изпълваше с чист тропически въздух. Бях готова да посетя подводния свят и с гордост стисках подводния си жълто-син фотоапарат.

​Старшините се движиха на рояк, показвайки ясно кой командва тук, но виждайки ме без храна се разпръснаха бързо. Трябваше като „папарак“ да ги следя и гоня под водата, а те като холивудски звезди въртяха опашки. Дебненето ми ме отведе до близките скали, където видях и други красиви риби – имаше чисто бели и небесно сини, както и една черна движеща се като сянка. Старшините обаче бяха най-много, както по крайбрежието, така и на моите снимки. Чудех се дали са добили жълтите ивици от прекаленото ядене на банани, но тогава и аз трябваше да съм изцяло жълта, тъй като в Тайланд обилно похапвах от вкусните им плодове, особено на закуска.

Тази сутрин например хапнах много леко – обилна чиния с плодове, където освен от малките колкото пръст и сладки колкото детска усмивка банани, си сложих зряло манго, драконов плод (който има червена обвивка, но нарязан е бял на ситни черни точици, сякаш поръсен с черен пипер), диня, пъпеш и мандаринки (малки колкото и бананите). След това си намазах от типичните американски малки и дебели палачинки – една с фъстъчено масло и една с шоколад. Първата така и не ми се услади, но втората ми се топеше в устата. За десерт последва шоколадова бутерка с филирани бадеми. Вярвах, че като ям сладко и аз ще бъда сладка и ще си допаднем с новата група, с която щяхме да прекараме деня.

​За втори март си бяхме избрали екскурзоводска програма из островите край Пукет, като отново седнахме на носа на силно друсащата моторна лодка. Предишният ден бях изгоряла и сега се радвах, че успях да намеря време преди екскурзията са купя от Марината на Пукет тениска за плуване, която щеше да ми предпази раменете от палещото тайландско слънце.

​Денят ни започна отлично с акостиране на красивия остров Khai Nai, постлан с фин бял пясък, сред който няколко черни скали в морето служеха за дом на бягащите от туристите риби. С шнорхели и подводни очила ние се отправихме към тях. Беше много плитко и можехме да вървим, но плувайки сякаш наистина навлизахме в техния свят.

​Имахме един час  свободно време – достатъчно да гостуваме на рибите, да уважим безплатните шезлонги и чадъри на плажа, както и да си направим куп снимки на екзотичния палмов остров. Имаше и обособен малък ресторант Chokdee със сламен покрив, но след богатата закуска в хотела и след това черпенето с плодове на борда на корабчето, нямахме място за повече храна. За нови снимки обаче винаги имаше време и настроение. Дори когато корабчето тръгна и друсаше с всичка сила, пак успях да уловя по пътя няколко острова – леко изкривени – я от мен, я от морето… Отправихме се към величествения залив Пангнга отрупан със стотици скалисти островчета издигнали глави и оглеждащи се в кристално чистите морски води. Голяма част от островитe бяха покрити със зеленина, други си оставаха с голи скали, а трети облечени с бял фин пясък и предлагащи плаж в закътани лагуни.

Един от най-закътаните острови бе разбира се островът на Джеймс Бонд или Ко Кхао Пинг Кан (Наклоненият остров), на който бил заснет филма за Джеймс Бонд през 1974 г. „Мъжът със златния пистолет“. По-късно през 1997 г. Джеймс Бонд се завръща в залива Пангнга този път в лицето на Пиърс Броснан във „Винаги ще има утре“. Преди обаче да стигнем до „шпионския“ остров направихме панорамна обиколка на множество други острови и обядвахме в традиционни селски островни къщи издигнати над сините води по бреговете на Koh Panyi.

​Обядът отново бе богат на отрупани бюфет маси, от които се подаваха хрупкави скариди, разнообразни варени зеленчуци, запечени зеленчуци с пиле и няколко манджи с месо, които не опитах. За десерт имаше пресни плодове. По-хубава от храната бе само обстановката. Островните селски къщи представляваха бунгала накацали във водата до самия бряг. Освен ресторанти, част от тях бяха обособени като магазини, с още сувенири и дрешки.

Не бях гледала филма за Джеймс Бонд от 1974 г. и не знаех какво да очаквам от острова. Корабчето ни остави на пясъчен плаж, над който се извиваше висока отвесна скала. В самото й подножие имаше обособена пещера и първоначално отидохме да се снимаме там, но след това заедно с потока от хора се отправихме към другата страна на острова, до която стигнахме по множество каменни стъпала. Не знаех какво търсим, но разбрах когато го намерихме. От скалистата пътека се разкри прекрасна гледка към малък залив, в средата на който над водата се издигаше скала тясна в подножието и широка към върха. Панорама достойна за всеки касов филм, включително и за моя фотоапарат. В подножието на брега тайландците бяха издигнали дървена рамка, на която бе изписано на английски и тайландски език: James Bond Island, Ao Phang-NGA National Park, с която всички туристи се опитваха да се снимат, но най-хубавите снимки, поне според мен, ставаха във водата, на фона на високата скала. Разгледахме и тесните вертикални скали на самия бряг, по които английският шпионин се е изкачвал, след което във филма били взривени. Добре, че са били само специални ефекти и днес стояха в пълния си блясък.

Качихме се обратно на моторната лодка и като истински тайни агенти „отпрашихме“ към нови острови и приключения. Спряхме при една платформа, нещо като закотвено корабче в самото море, около която бяха акостирали множество канута. Слязохме на платформата и по двама се качихме в канута, които бяха управлявани от местни хора, неговорещи добре английски, но с жестовия език ни посочиха всички основни забележителности в околността. Кануто леко се полюшваше на повърхността на водата и се отправи до ръба на близките скали, където водата бе издълбала красиви пещери. Навеждайки глави се мушнахме в някои от тях, любувайки се на светлината, която образуваше причудливи форми. Природата също се бе заиграла тук оставяйки скални образования наподобяващи животни по различните острови. Различих маймуна, но така и не видях лъва. Разходката с кану обаче много ми хареса и бих я оприличила на веницианска гондола, само дето не минавахме под мостове, а покрай скални пещери, и вместо натруфени къщи се любувахме на природните красоти.

Времето мина неусетно и се върнахме обратно на моторната лодка, която ни отведе до тропическия остров Rang Yai. Тук имахме едночасова почивка, която оползотворихме на удобните шезлонги оставени на сянка над белия фин пясък, като от време на време се изкушавахме и влизахме в кристално чистата морска вода. Местните ни обърнаха внимание на едни малки пясъчни топчици разположени едно до друго на самия бряг, които представлява яйца на раци. Много внимавахме да не стъпчем някое от тях, защото бяха много малки и на мен ми се наложи да се наведа, за да ги видя.

Качвайки се обратно на моторната лодка се отправихме към следващия остров в нашата програма, който се оказа Пукет. Денят бе към своя край, и от марината в Пукет едно бусче ни откара обратно в хотела. Вечерта бе топла и приятна, но настроението ни бе тъжно и носталгично. Трябваше да си стягаме багажа и да се разделим не само с остров Пукет, но и с приказния Тайланд, който през последните дни силно ни впечатли.

​ Името Тайланд означаваше „земя на свободата“ и вероятно бе получено от факта, че страната никога не е била колонизирана. Преди 1939 г. е носела името Сиам. Макар да не видяхме нито една сиамска котка или сиамски близнаци, видяхме една екзотична и много приятелски настроена страна, която гостоприемно ни посрещна, превръщайки всеки наш ден от престоя в истинска приказка.

Обща информация за Пукет:

Местоположение: Пукет е една от 76-те провинции на Тайланд, разположена в южната част на страната. Островът се намира в Адеманско море.

Примерна програма за посещение на Тайланд и почивка на о. Пукет: