ПИТСАНУЛОК
ТАЙЛАНДСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ – ЧАСТ 3
Разположен в Северен Тайланд, Питсанулок се смята за един от най-старите градове в страната. Именно тук бил роден крал Наресуян, който по-късно освободил страната от нарастващата бирмийска доминация. Славното минало на града наравно със стратегическото му разположение (на границата между централен и северен Тайланд) привличат хиляди туристи, сред които и нас.
Тръгнахме рано сутринта от град Ратчасима. Пътувахме на запад, като слънчевите лъчи любопитно се провираха през прозореца на рейса, а нашите очи гледаха навън и жадно поглъщаха красивите пейзажи. В градската част бяха особено интересни „маршрутките“ (малките обществени автобусчета), които представляваха затворени пикапи, толкова претъпкани от хора, че част от тях пътуваха извън купето, хванали се здраво за нещо – кой каквото намери. Колкото и претъпкани да бяха софийските обществени автобуси, тукашните водеха класациите, като хората висяха и пътуваха отвън. Пътищата тук обаче бяха далеч по-гладки от българските и нямаше опасност да изпопадат на някоя дупка.
Докато пътувахме екскурзоводът ни разказа за социалния живот в Тайланд, като умело примеси общите данни с личната си история, грабвайки интереса на цялата група. Преди тайландските семейства се радвали на много деца, сега имали не повече от 2 деца, заради поскъпналия начин на живот. Интересно бе, че имената на децата най-често не се избирали от родителите, а от монасите, като същото показвало респект към храмовете и религията. Така станало и с нашия гид, когато се родил родителите му потърсили съвет от будистките монаси, които обаче им казали да дойдат след 3 месеца. Така той 3 месеца растял без да има име. След три месеца майка му и баща му го отнесли в манастира и помолили монасите да му дадат име. Те погледнали детето, направили изчисления въз основа на лунния календар, кой ден е роден (вторник), кой месец (декември), коя година (1952) и предложили три имена, които щели да носят късмет на детето. Родителите му избрали едно от тях и гидът ни вярва, аз също бих потвърдила, че има късмет и прекрасна харизима.
Обикновено тук бебета се кърмят до 3-тия месец, след което се дава адаптирано мляко. Тъй като в Тайланд няма прясно мляко, най-често се ползва вносното мляко на прах от Швейцария – продукт на Nestle. В последствие децата тук ядат много плодове, които са наситени на витамини. Навсякъде растат банани, като тайландските са малки по размер, но препълнени с витамини.
Тайландците ядат и много ориз, като по пътя екскурозводът ни показа няколко оризови плантации. Годишно Тайланд произвежда 2 020 000 тона ориз, голяма част от който се изнася. Белият ориз обаче, който вчера консумирахме се нарича кралски ориз и е доста по-скъп. По-бедните хора консумират т.нар. слепен ориз. Най-добрият ориз идва от Източен Тайланд и носи името Ясмин-ориз. Второ качество ориз е ароматния ориз. Покрай ориза в Тайланд се завъждат и много змии, които се изнасяли за Китай. Там хората пиели змийска кръв, която засилвала имунната система. Дори в Банкок имало заведения, където се предлагат алкохолни питиета със змийска кръв. След тях обикновено те боли глава, но не от кръвта, а от алкохола.
Друг местен деликатес са печените плъхове, каквито видяхме да продават и по пътя. Първата ни спирка обаче беше в 08:40 часа на един крайпътен пазар, на който екскурзоводът ни показа екзотични плодове, някои от които не бях виждала досега. Само след няколко седмици плодовете щели да станат още по-разнообрази, тъй като тайландското лято започвало от края на март и тогава растели още много други плодове, които сега ги нямаше на пазара, като мангустини и личии. Екскурзоводът ни закупи част от екзотичните плодове и ни прикани да ги опитаме. Много сладък плод бе т.нар. чери муя, който имаше кръгла или сърцевидна форма. Дървото било 2-3 метра високо, като плодовете му са зелени. Щом се откъснат се оставят 2-3 дни да престоят и след това се белят и консумират. Този плод се внася от Австралия. На мен лично много ми се услади, като вътре имаше големи черни семки, като тези на динята и бяла сочна вътрешност. Повърхността му бе грапава, а вкусът сочен и сладък.
Пробвахме и земни ябълки, които на вид наистина приличаха на дребни ябълки и дори на джанки, но вкусът им бе напълно различен. В средата имаха големи костилки като праскови. Екскурзоводът ни обясни как да разпознаваме зрялото от зеленото манго – ако сложим плода в купа с вода – зеленото манго ще изплува отгоре, а зрялото и сладко манго ще потъне. Твърде зрялото манго обаче не било толкова хубаво и гидът дълго избира на пазара най-доброто манго, след това закупи няколко плода и ни показа как се бели и режи, след което ни почерпи с него. Беше изключително сладко и вкусно.
Показа ни и тайландска царевица, която освен жълта, можеше да бъде и с лилав цвят. Обясни ни как по цвета да разпознаваме хубавото помело – не трябва да е много жълто, нито тъмно зелено, а някъде по средата, както казва Буда – златната среда. Ананасът пък се познавал като се вземе в ръка и със средния пръст се почуквало. Когато звукът е „туп-туп-туп“ означавало, че не бил сочен и сладък, но когато звука е „кланк-кланк-кланк“ означавало, че е хубав и зрял. Нещо подобно, на това, което ние правихме с нашите дини. На пазара пробвахме темаринди, което прилича на пашкулче фъстък или рошко, отвътре има костилка и като вкус не е нещо особено, меко и безвкусно. Екскурзоводът ни показа още папая, нудели, оризово вино, което беше в дамаджани и имаше големи бамбукови сламки, с които се пробивала дамаджаната и се пиело от там. Накрая снимахме и плода Грег по, който представляваше голяма мъхеста диня. Тъй като плода, който ни показаха още не беше зрял, не можеше да се консумира суров – само сготвен или запечен на грил.
В 09:30 часа продължихме пътуването си с рейса, като не след дълго от лявата страна екскурзоводът ни показа една свинеферма, като похвали тайландските прасета, които били доста едри. От разговора за хубавото печено минахме на тема напитки, като екскурзоводът ни похвали няколко тайландски бири, които дори се изнасяли за Япония. Вино тук се пиело по-малко, защото се пиело бавно, а азиатците обичали да пият всичко на екс. За това пък уискито било много ценено и дори каза, че се пиело повече от колкото в Европа, като доброто уиски се различавало по цвета на етикета. Най-скъпо било уискито със син етикет, след това е златния етикет, зеления етикет, черен и накрая червен етикет.
С алкохола обаче трябваше да си внимава. По много забавен начин екскурзоводът ни разказа как алкохола се правел от кръвта на 5 животни, и макар да не бе вярно, думите му ни убедиха в обратното. Когато човек започне да пие първо в кръвта му влиза папагалска кръв и човека лесно се разприказва и става като папагал. На следващия етап става като маймуна – хората, който не пият си стоят спокойно на едно място, но започнат ли да пият започват да шават и много жестикулират. Третата кръв е змийската, тъй като след употребата на алкохол хората не могат да се движат в права линия и все залитат в страни и се движат зигзагообразно като змия. Четвъртата кръв, с която трябвало много да се внимава е тигърската. Често подпийналите повече налитат на бой и стават агресивни. И последната кръв е свинската, тъй като подпийналите хора, като си легнат започват да хъркат силно сякаш квичи прасе.
Неусетно в забавни разкази мина едночасовото пътуване докато стигнем до каменния град Сарабури към десет и половина сутринта и прочутия храм Уат Пра Путабат – храмът с отпечатъка от крака на Буда. Според легендата ранен ловец се скитал из гората, когато бял елен го упътил до тук. Щом почистил белезите и раните си с водата, задържана в огромния отпечатък, те в миг изчезнали и той напълно се изцерил. В чест на това чудно откритие крал Сонг Там издигнал храмовия комплекс някъде между 1620-1628 г. През вековете чудодейната сила, преписвана на отпечатъка привлича постоянен поток от поклонници. Днес това продължава да бъде едно от най-светите места в страната. До 1.5-метровия отпечатък се стига по множество стъпала пазени от мистични змии. Поклонниците пускат монети в отпечатъка, за да подобрят своята карма.
След 30 мин. свободно време се качихме обратно в автобуса и екскурзоводът ни попита дали ни е харесал храма. След положителния ни отговор каза: „Браво, защото ни остават още три храма за днес. Утре малко повече…“ Предстоеше ни 30 минутен път до някогашния камбоджански град Lop Buri (Лоп Бури), в който бе издигнат свещен храм, като този, който посетихме предишния ден, т.нар. Тайландски Ангор Ват, но този бе доста по-малък. Докато вчерашния храм Prasan hin phimai бе пуст, този бе населяван, но не от хора, а от маймуни. Екскурзоводът ни препоръча да не си играем с маймуните, които не само, че могат да откраднат нещо, но и хапят. Този род маймуни не ставаха за дресировка и работа. В Южен Тайланд и най-вече на остров Ко Самуи, където има много кокосови дървета, живеят друг вид маймуни, които са много по-умни и хората дори са обособили училища, където маймуните се учат на различни дресировки. Обучението обикновено отнема три месеца, но както при хората и тук има някои по-схватливи маймуни, които взимат материала за 2 месеца и други по-трудно усвояващи, които повтарят няколко месеца, и такива, които завинаги остават там. Научихме, че маймуните особено много се страхуват от крокодили, дори когато никога в живота си не са виждали жив крокодил. Плашат се дори от големи илюстрации и фигури. Другото нещо, което маймуните не обичат бе аромата на къри, ако ръцете на някой ухаят така, маймуните ще странят от него – явно подправката има много силен и натрапчив аромат.
В 13:53 часа пристигнахме в град Лоп бури, за който научихме, че е военен град с много казарми. Войниците получавали добро възнаграждение, като голяма част от екипировката и машините им идвала като помощ от Америка, които им давали старите си машини. Военни не видях, но затова пък паметници на маймуни имаше много. Пресякохме и една река, за която екскурзовода ни каза, че ако се спуснем по нея след няколко дни щяхме да пристигнем в Банкок и познатия ни вече хотел Рамада.
Срещата ни с маймуните в храма Phra Prang San Yot бе вълнуваща. Малките животинки сякаш изобщо не ни обръщаха внимание, поне докато не фокусираха вниманието си върху бижутата, които носим. Веднага щом застанах с гръб към тях за снимка, две маймунчета се качиха на гърба ми. Едното от тях бързо се ориентира и с лапичките се опита да ми вземе синджира и синьото камъче с него. Дърпахме го известно време, като за мой късмет беше здраво закопчан и маймунката се отказа. Не всички от групата обаче успяха да съхранят своите вещи.
Маймуните в храма бяха много. Особено сладки бяха бебетата маймуни. Майките ги щавеха, а те послушно се гушеха в тях. Някой от маймуните пиеха вода от обособено корито, докато по-умните от тях пиеха плодови сокчетата със сламки. Видях маймуна, която много умело държеше картонената кутия със сок и лапаше сламката – трябваше да я пратят на остров Ко Самуи да се учи! Слънцето грееше над нас и заигравката с маймуните искрено ме развесели и се смях от сърце.
В последствие научих, че всяка година тук се организирал голям пир, но отново не за хората, а за маймуните. Цялата земя около храма се застилала с храна, като благодарност към маймуните, които целогодишно привличат хиляди туристи тук. Самият пир бил повод за празник в целия град. Маймуни не бяха затворени в храма, но храната предоставяна тук ги задържаше и те се наслаждаваха на древните руини, издигнати преди 800 години, но все още пазещи няколко каменни статуи на Буда.
Пътуването ни с рейса продължи през едни от най-големите оризови плантации, виждайки от къде Тайланд изнася над 20 милиона ориз годишно. Манговите насаждения отвън ме отнасяха в екзотични страни, но разказите на екскурзовода ме караха да се чувствам като у дома си. Той ни разказа, че крайпътните полицаи в Тайланд са силно корумпирани, като не спирали коли Ферари, BMW или Мерцедес, които са рядкост тук, защото знаят, че са на някой с връзки и могат да си имат проблеми. Затова пък не подминават останалите коли и си изкарват прилични (или по-точно неприлични) доходи. И тук си имат мафия и много богати хора.
Научихме, че националният и най-популярен спорт на Тайланд е тай бокс. Тайландските състезатели са много добри. В другия бокс също ги бива, но тъй като физически са по-дребни нямат толкова международни шампиони. Във футбола поради същите причини не са толкова добри. Японците и корейците са по-добри от тях във футбола. Тайландците са по-добри само от Ирак и Саудитска Арабия.
В 12:53 часа минахме по азиатската магистрала носеща името Asia Highway. Дългата магистрална артерия минава през различни азиатски държави и води към Европа. В последствие научих, че основната магистрала А1 тръгва още от Токио и води до границата между Турция и България, т.е. все пак стига до Европа, но за съжаление през нашата страна няма магистрала водеща към останалата част на континента.
Екскурзоводът оприличи Тайланд като Германия преди 20 години. Тук имало много молове и търговски центрове. Особено голяма е ИКЕА-та в Банкок. За да ни докаже това направихме едночасова почивка в огромния двуетажен крайпътен супермаркет Лотос, в който 20% от стоките бяха английски. По пътя видяхме и хвърчила, като научихме, че същите са много популярни тук особено през последните два месеца от зимата, когато в Тайланд навлизал вятър от Китай. Децата сами си правели хвърчила с бамбукови клечки.
Пътуването ни продължи към Phitsanulok, където беше следващия ни храм включен в програмата. Преди да стигнем до града, автобусът ни отби при едни крайпътни търговци, които продаваха печени…плъхове. Звучи ужасно, но цвърчащи на грила с хрупкава коричка, набучени на шиш не изглеждаха толкова отблъскващи, колкото тяхното име.
Градът, към който пътувахме и където щяхме да нощуваме се казваше Питсанулок (чието име можеше да се преведе като „Рая на Вишна“). Това бе един модерен град, в който живееха 1 милион човека, но същевременно бе и сред най-старите тайландски градове. В 17:15 часа хванахме голямо задръстване, като тъкмо имахме време на научим повече за свещения храм Phra Si Ratana (Wat Yai), който се намираш тук и който според тайландците всеки един човек трябва да види поне веднъж в живота си и да се преклони пред изящната статуя на Буда, отдавайки му почит. Много хора смятат, че това е най-красивата статуя на Буда. Крал Рама V напр. дошъл в този град и останал толкова очарован от статуята на Буда, че пожелал да я вземе и прибере в палата си в Банкок. Местните хора обаче започнали да го умоляват да не прави това, а да си направи копие. Кралят се съгласил, като и до днес дупликата се пази в кралския храм в Банкок.
Wat Phra Si Rattana, наричан още на тайландски Големият храм се намира на брега на реката Нан. Издигнат е още през 1357 г. и една от малкото постройки от периода Аютая, оцелели след унищожителния пожар през 1955 г. Още при самия вход бяха наредени множество позлатени статуи на Буда, но наистина нито една не бе толкова изящна, колкото статуята вътре в храма, пред която бяха коленичили около 20 човека.
Разходихме се из вътрешния двор обкичен с пъстри знаменца и слънчево огряна каменна чеда. Особено красива бе и голямата статуя на Буда издигната зад храма, сред градини с лотоси и древни руини. Залезът бавно настъпи и се получиха красиви снимки.
Стигнахме пеша до хотела ни Topland ****, който беше в непосредствена близост до храма и реката Нан. Хотелът бе голям, като на първия етаж бе обособен търговски център с множество магазини, които не подминахме и купихме подаръци за любимите ни хора. Преди да се качим за вечеря се отправихме навън, където срещу хотела имаше три малки масажни центъра. Харесахме си един от тях, събухме си обувките и ги оставихме отвън след това срещу 200 бати (приблизително 10 лв.) получихме едночасов тайландски масаж на цялото тяло. Масажът бе доста по-различен от класическия масаж, на който бяхме свикнали в България. Дадоха ни да облечем памучна тениска и памучни панталони, след това легнахме на легло с матрак и масажистката започна масаж на стъпалата, който бавно се прехвърли към прасците, краката, след това ръцете, като някои масажни техники бяха повече разтягане отколкото „мачкане“. След това седяхме докато ни разтрият гърба и врата, като през цялото време масажистката се местеше и дори катереше върху леглото, докато ми опъваше ръцете и краката, които от време на време пукаха, но резултатът бе добър чувствах се напълно отпусната и блажена. След толкова дни прекарани на автобусната седалка сега се чувствах като нов човек. След масажа вече не бях толкова гладна, но претрупаните бюфет маси в хотела с множество нови специалитети ме изкушиха и отново напълних няколко чинии.
Допълнителна информация: http://www.tourismthailand.org/About-Thailand/Destination/Phitsanulok
СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА ПИТСАНУЛОК:
Най-добро време за посещение: през цялата година
Типични храни и напитки: Тайландската храна е прочута из целия свят, като най-вкусна е разбира се „у дома“. В Питсанулок традиционните храни са с ориз от местните плантации и риба от реката и каналите. Тук можете да опитате Gai Yang (пиле барбекю) и Kweitiou pat Thai (тайландски пържени нудели).
Места за посещение: В града заслужава да посетите Wat Phra Sri Rattana Mahathat – най-важния храм в Питсанулок с една от най-красивите статуи на Буда. Друг важен храм тук е Wat Ratburana с древното си и високо чеди. Според легендите същото било издигнато през 15-ти век, за да съхранява прахта на братята крале на Сукхотай. На север от центъра на града се намират и руините на двореца на крал Наресиян – един от най-великите крале на Тайланд, който освободил Аютанското кралство от Бирма през 16-ти век. Интересни са и къщите-лодки, част от които са превърнати в ресторанти и кафенета.
Примерна програма за обиколка на Тайланд и посещение на Питсанулок:
TripTips 