For English version click here.

Пътуване в Тайланд

Сутринта в град Чанг Рей беше много спокойна и красива, не знам дали за това спомогнаха вкусната и богата закуска, отрупана с плодове, гофрети с шоколад, палачинки и т.н. или просто хубавата гледка, която се разкриваше от брега на реката Мае Кок. Тази река извира от Мианмар и се влива в реката Мае Конг, по която щяхме да имаме разходка с корабче по-късно през деня. Тръгването с автобуса бе чак в 08:00 часа сутринта или имахме един час повече от обикновено. Пред входа на хотела имаше множество паркирани рикши носещи името „тук-тук“, които бяха местните таксита. Макар да не успяхме да се повозим на тях, си направихме много хубави снимки.

Град Чанг Рей бе само на 2 км от хотела, като бе известен с продажбата си на антики. Това бе един от най-старите градове в Тайланд, основан през 1262 г. от крал Менграй като централно място в първото независимо кралство в страната. Но само след няколко години кралят преместил столицата си в Лампун, а после и в Чанг Мей. Изоставеният Чианг Рай днес бе среден по големина град разположен небрежно на брега на реката Кок. Миналата вечер докато пътувахме към хотела успяхме да зърнем неговите крепостни стени датиращи отпреди 700 години.

На сутринта се отправихме на север към реката Меконг, която извираше от Хималаите и минаваше през множество държави като Китай, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Тайланд и от там се влива в Китайско море. Дължината на реката бе 4350 км, което я правеше 12-тата по дължина река в света. Реката имаше множество названия като най-известното бе Меконг, произлизащо от тайландските думи Mae Nam Khong и означаващо „майката на водите“. В Камбоджа я наричат Tonie Sap или великата река. В Китай бе позната като жълтата река. В Тайланд бе известна и като тъжната река, защото в миналото е причинявала множество наводнения и бедствия, особено по време на дъждовния период. Тази река вече била много по-спокойна, защото били издигнати диги. Тайланд и Китай обаче дълго време водели спор за тази река, тъй като последните се опитвали да я отклонят от нейното корито и така водата не стигала до Тайланд.

Докато пътувахме на север екскурзоводът ни каза да обърнем внимание на хората от планината, които не се водеха тайландци. Част от тях са дошли от Тибет и Китай и живеят високо в планината на границата между Тайланд и Бирма. В Мианмар често имали проблеми с планинците, които желаели да бъдат независими, но парламента в Бирма не позволил това и пращал хора, които да ги контролират. Колкото до Тайланд те подпомагат тези хора, особено през сухия период, когато там има недостиг на вода, Тайланд им осигурява и храна. В миналото именно тези планински племена били известни с отглеждането на наркотици. При тях идвали хора давали им семена и се разбирали да изкупят цялата реколта. Високо в планината никой не следял какво расте, а климатът бил благоприятен за растенията с лилави цветове и бяло мляко, от което се правил опиума. От 10 кг опиум става 1 кг хероин. Същият от Тайланд се изнасял в Амстердам и от там в САЩ. Този бизнес създал лошо име на Тайланд. Днес официално е забранено отглеждането на наркотици и се взимат мерки за спирането на тази търговия. Водят се и много кампании, които да учат хората за вредата от наркотиците. Тайландският крал приел устав да изкупува реколтата на планинските хора, каквато и да е тя, стига да не са незаконните растения.

В Чанг Мей, където щяхме да нощуваме работеха много планински хора. Същите имаха лични карти издадени от Тайланд, но при националност не пише Тайланд, а планинци. В планината живееха различни племена, сред които и това на жените с дълги шии. Бях виждала картинки на жени, които с гривни се опитват да издължат максимално своите вратове. Все си мислех, че става въпрос за Африка, но се оказа, че живеят в северен Тайланд. Не ги видяхме на живо, но и не съжалявам за това, защото искрено съжалявах жените, които се подлагат на това. Живеят в бамбукови къщи, въпреки че получават значителни финансови помощи. Подобно на нашите цигани се опитвали да раждат възможно повече деца, за да получат повече помощи и да имат повече гласове в парламента. Дрехите им обикновено са черни със златни орнаменти, като по шапката можело да се разбере дали жената е омъжена или не. Когато шапката е с остър връх значи е не омъжена, но когато е сплескана, значи е съпруга.

По пътя автобусът ни претърпя малка повреда, но за по-малко от 20 минути същата бе отстранена и не се наложи да сменяме рейса. Благополучно  пристигнахме на брега на реката Меконг, точно където в нея се вливаше реката Риак, място известно като „златният триъгълник“. Тук граничеха три държави: Тайланд, Мианмар и Лаос. Златното име обаче не произхождаше от златните статуи и храмове, каквито не липсваха тук, а идваше от големия обем на производство на опиум и наркотици, които се търгуваха със злато. Според екскурзоводът ни това бе една от най-големите области в Азия за производство на опиум и една сравнително опасна зона, където трафика и продажбата на наркотици бе все известна. Преди години, когато е водил туристи тук е трябвало да прави списъци с данните на всички пътуващи, тъй като част от тях оставали в планината. Днес контролът вече бе по-затегнат, на идване видяхме и множество полицаи, които спираха и проверяваха колите. А туристите интересуващи се от наркотици, можеха да посетят намиращия се тук единствен в света музей на опиума.

В нашата програма същият не беше включен, но затова пък имахме много приятна разходка с корабче по реката Меконг и снимане на бреговете на трите държави. Особено интересен бе брегът на Бирма и Лаос, от където се подаваха множество казина. От страната на Тайланд имаше храмове и зеленина. Интересни бяха специалитетите, които се продаваха от страната на Лаос, но които не успяхме да видим, нито пробваме като  змийски швепс (напитка, в чиято бутилка има пусната змия) и шнапс с Тигърски тестиси. Разходката с корабчето много ми хареса, като преди това екскурзоводът ни раздвижи, качвайки ни по 100 стъпала водещи до един храм на хълма, от където се разкриваше прекрасна гледка над Златния триъгълник. Реките наистина образуваха триъгълник и бе интересно от една тераса да се видят три държави. Нямахме право да слизаме нито в Лаос, нито в Бирма, но от Тайланд си взехме магнитчета за спомен и от трите държави, които може би някой ден щяхме да посетим.

След като се качихме на корабчето в 11:00 часа се отправихме в посока Мианмар. От лявата ни страна остана границата на Тайланд с Бирма, а само на 270 км бе и Китай. Според екскурзовода ни с нашето корабче можехме да стигнем до Китай за 7 часа, с по-бърз кораб придвижването щеше да се съкрати на 4 часа, а с плуване да се увеличи на няколко дни. Екскурзоводът ни препоръча да отидем в Мианмар (който до 1989 г. носил името Бирма). Макар винаги да е бил под военна диктатура, през последните години под ръководството на Аун Сан Су Чи дъщерята на генерал Аун Сан, страната се опитва да въведе демокрацията. Още от малка Аун Сан Си Чу е научена, че трябва да въведе демокрацията в своята страна, учила е в чужбина, женена е за англичанин, от който има два сина, които учат в Лондон. Всички студенти са я подкрепили и тя спечелила решително изборите през 1990 г., но военните отказали да предадат властта и обявили изборите за невалидни. Тъжното в тази история бе, че тя нямала право да напуска страната, нито дори да посети мъжа си в Лондон, когато получила това право, мъжът й вече бил починал. Затова пък има твърд характер, и с нейни усилия са подобрени  международните отношения на страната. Докато преди Мианмар търгувал само с Китай, сега продажбите били отворени с целия свят. Страната е изключително богата на природни ресурси сред които петрол, природен газ, скъпоценни камъни (рубини и сапфири), ориз, там има и много хубави плажове. Столицата Найпидо била модерна и красива.

Екскурзоводът ни представи и „малката“ според него държава Лаос, която всъщност беше два пъти по-голяма от България, и чийто брегове също видяхме от корабчето. В далечното минало тяхното кралство Лансанг обхващало големи територии от днешния Тайланд. Въпреки че, кралството процъфтявало през XVI век големите му територии били трудни за отбрана срещу агресивните съседи. Вътрешни конфликти също спомогнали кралството да се разпадне и раздели на три части, които постепенно станали васали на Сиам. Сиам от своя страна отстъпил част от тези територии на Франция и те останали под френски протекторат до средата на XX век. Страната все още е под комунистически режим и имала най-близки връзки с Виетнам. Лаоският език не бил толкова различен от тайландския и екскурзоводът ни каза, че умее да чете на лаоски, и вероятно техните езици бяха близки като българския и македонския. Столицата  Виентян също бил един много красив град.

На границата си с Тайланд, Лаос има голям остров в реката, който екскурзоводът ни показа и представи като собственост на китайската мафия. На него има почти всичко – казино, хотели, ресторант, място за забавление с жени от 5 раси, голф игрище, дори летище – наричат го азиатския Лас Вегас. Там имало много наркотици, от които китайската мафия забогатяла. Преди тук са идвали много китайци, сега не е толкова популярно място. Към 11:30 часа, когато минахме от там с корабчето, островът ни се стори пуст, и все пак бяхме доволни да му направим няколко снимки. Много по-хубави снимки станаха на огромния Златен Буда, който бе издигнат на тайландския бряг на Златния триъгълник.

​ Разминахме се с различни корабчето, като видяхме и кораб, който служеше за бензиностанция и зареждане на другите кораби, като бензина в Лаос бил по-евтин от тайландския.

След корабчето имахме един час за разходка и снимки на крайбрежието, по което бяха накацали множество улични търговци, които уважихме и с които се спазарихме. Успяхме да се снимаме и с едни огромни макети на слонове, което си бе репетиция за предстоящото ни истинско качване и возене на следващия ден.

По пътя за корабчето от рейса видяхме едно погребение, като екскурзоводът ни каза, че тайландците не обичат да ги заравят, подобно на индийците, които пускали телата в реката Ганг. Тайландците възприемали смъртта като начало на нов живот. Човек никога не знае какво ще се случи утре, затова трябва да прави добри неща днес, и да заслужи по-хубав следващ живот.

​ По пътя видяхме и множество ананаси, които да растат в подножието на планината. Ананасите в Северен Тайланд бяха по-малки по размери, но много сладки, сочни и с отлично качество. През целия ми престой в Тайланд мога само да похваля вкусните им плодове, особено ананасите и мангото. Екскурзоводът ни показа от рейса и оризовите плантации в Северен Тайланд, като ориза тук бе по-дебел и се наричал слепен ориз. Преди по тези земи се е отглеждал тютюн, но поради засиления внос на цигари, местното производство е намаляло.

На 15 минутно разстояние с рейса от Златния триъгълник бе разположен древен храм, датиращ от преди повече от 700 години Wat Jadeeloung. Същият бе в процес на реставрация, като го строяха по същия начин като преди години с дървени пръчки. Около храма имаше високи дървета с дебели стъбла, които според екскурзоводът ни бяха свещени и на по 1000 години.  Кралското чеди, което беше доста пострадало, трябваше да е най-високото и се опитваха да го възстановят. Същото бе издигнато от тухли и не приличаше на останалите. Храмът се намираше в Chiang Saen, която бе първата столица на Северен Тайланд. Градът имаше стара градска стена с ровове и след това още една стена, подобно на Сухотай. Научихме, че тук често идват хората от Лаос, за да пазаруват.  Ние нямахме време да пазаруваме, само да снимаме. Точно до храма имаше и голяма табела сочеща кафене с примамливото име Heaven on Earth’s café (или в превод кафене Раят на земята).

Ние се отправихме към друг земен рай – Белият храм, който бе на 1 час разстояние. Към 13:00 часа пристигнахме пред приказно красивия и снежно бял храм Wat Rong Khun. Храмът беше сравнително нов на по-малко от 20 години, отворил врати през 1997 г. Преди тук се е издигал друг храм с това име, но бил в ужасно състояние и пред събаряне. Тогава местен творец Chalermchai Kositpipat със собствени средства започнал да реставрира храма придавайки му днешния приказен вид. Според екскурзоводът ни много хора намираха храма за кичозен, но за мен бе изящен. За да се влезе в него трябваше да се мине по една бяла пътека, от двете страни на която имаше много подаващи се човешки ръце – те представляваха мъртвите хора молещи се и опитващи се да излязат от земята. Следваше мостът, който олицетворяваше пътят към рая и от него се влизаше в храма. Снимането бе забранено вътре в храма, но фотографиите на фасадата бяха далеч по-красиви. Самите изображения отвътре наистина бяха модернистични и странни, но малките фигури на Супермен, Мерлин Монро, Майкъл Джексън, Арнолд Шварценегер и др. не се натрапваха толкова на грандиозната и красива статуя на Буда. Входът на храма бе пазен от ангели, а от езерото се подаваха глави на дракони.  Отражението на храма и моста в малкото езерце бе много красиво, и тъкмо когато мислихме, че вече нищо не може да ни впечатли повече, стигнахме до златните тоалетни.

Представляваха огромна златна къща с извити покриви и множество врати, които не бяха от кралски апартаменти, а за луксозни тоалетни. Преди да се влезе в тоалетната хората се събуваха и обуваха чехли поставени пред всяка врата. И вътре беше красиво, но фасадата отвън, подобно на белия храм напълно ни възхити. Малкото свободно време, което ни остана след множеството снимки, посветихме на едно заведение, което екскурзоводът ни препоръча, и където пробвахме прочутия слепен ориз с манго, като същия вървеше много добре с фреш от манго. Вкусът много наподобяваше на нашия сутляш, но без захар, сладкия плод манго обаче напълно компенсираше това и макар да бе основно ястие, същото засищаше и като десерт.

Изводът от всичките тези истории бе, че и крал да си, и пари да имаш, пак не сигурно, че ще си щастлив в живота. А ние макар все още да не бяхме открили пълното щастие се наслаждавахме изцяло на пътуването си из красивия Тайланд и неусетно стигнахме до горещите извори на Thaweesin. Острата миризма на минерална вода ни сбръчка носовете, но постепенно привикнахме към нея и заедно с тълпите хора се отправихме към няколкото обособени езерца, където можехме да топнем краката в лечебната топла вода. Водата обаче се оказа по-топла, от колкото си представях, и краката ми отказаха да се киснат там. Предпочетох да се разходя из останалите щандове и сергии, като интересна бе офертата срещу 20 бати да потопят и да ти извадят сварено яйце, от същата тази минерална вода, в която отказах да се топя.

​ След 30 минути свободно време отново се качихме в автобуса наближавайки все повече вторият по големина град в Тайланд – Чанг Мей.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ‘ЧАНГ РЕЙ:

Местоположение: Чанг Рей е един от най-големите северни градове в Тайланд, разположен е в долината на реката Мае Кок, приток на Меконг. Градът е на 860 км от Банкок и на 200 км от Чанг Мей (вторият по големина град в Тайланд).

Примерна програма за обиколка на Тайланд и посещение на Чанг Рей: