For English version click here.

Пътуване в Тайланд

Чанг Мей е вторият по големина град в Тайланд, разположен на 700 км северно от първенеца Банкок. Името на града означава „нов град“, но и той си има стара част заобиколена с укрепен ров. Научихме, че Чанг Мей  печели много пари от туризъм, като тук идват да почиват много чужденци и тайландци особено през април, когато честванията по случай Новата тайландска година са много тържествени тук. Април е най-свещеният месец за Буда и съответно в Тайланд. Тогава всички храмове са пълни. Всеки се връща вкъщи да види родителите си, като им носи подаръци и си пожелава всичко най-хубаво през новата година.

На влизане в Чанг Мей минахме първо през гарата, след това пресякохме реката Пинг, като от лявата ни страна остана къщата на губернатора. Стигнахме и края на търговската улица, която бе изпълнена с много улични търговци работещи до късно вечерта, които по-късно уважихме и се спазарихме.

​Хотелът ни The Empress Hotel**** бе в центъра на града, на 10 минути пеша от нощния пазар, като обслужването тук бе отлично. През цялото време се чувствахме много обгрижвани и глезени. Още на първата ни вечеря на всички дами ни поднесоха по една роза, като този район бил известен с множеството си рози. След това заедно с десерта всички получихме и по един подарък-сувенир – дървено слонче ключодържател. Същата вечер пробвахме и интересен коктейл Мак Тай, който представляваше алкохол сервиран в ананас. Научихме и един тайландски обичай: когато на маса са седнали много хора, домакинът вдига чаша и казва „Чай“, в отговор на което всички гости в хор казват „Йо“. След това домакинът пак може да каже „Чай, чай“, гостите съответно трябва да отговорят с „Йо, йо“. И така колкото пъти домакинът каже „Чай“, толкова „йо-та“ трябва да получи. Управителят на ресторанта често минаваше покрай нашата дълга маса, като ни казваше „Чай“, а ние всички развеселени му отвръщахме с „йо“.

На следващия ден се събудихме с трепкави вълнения, не от махмурлук, а от програмата, която ни предстоеше. Имали ли сте някога мечта голяма колкото слон? И как се чувствате в деня, в която тя е на път да се сбъдне? Дългоочакваният ден, в който щяхме да яздим слон най-сетне дойде. Приятно вълнение примесено с лъжица страх отклони вниманието ми от богато отрупаните бюфет маси на закуска. И все пак не пропуснах да пробвам сладкия бананов хляб, който много ми се услади. Нямах търпение да тръгнем от хотела и стигнем до най-големите сухоземни обитатели на земята, за които бях чела, че не виждат много добре, но имат най-доброто обоняние. Слоновете могат да чуят свой приятел отдалечен на 8 км, да помиришат вода от 20 км, както и да усетят дъжда от 220 км.

По пътя екскурзоводът ни разказа, че в Тайланд живеят около 3000 слона, от които 1000 са в резервати, които тук наричаха „къмпинги“, и какъвто щяхме да посетим днес, а останалите живеят в джунглата. В миналото слоновете са били преследвани и избивани заради бракониерите на слонова кост, но днес същите се смятаха за незаконни и водеха до тежки наказания. Слоновете трябва да благодарят и на туристите, които носят пари и подпомагат грижите за тях. Само един възрастен слон например се нуждае от около 300 кг храна и 160 литра вода на ден. Поради тази причина всички „къмпинги за слонове“ са изградени в близост до вода. Слоновете подобно на хората са социални животни, понякога се прегръщат с хобота си в знак на поздрав и добри чувства. Също като нас плачат, играят, смеят се и

Преди да стигнем до къмпинга на слоновете обаче, спряхме в една ферма за орхидеи. На входа ни посрещнаха с по едно цвете, което ни закачиха за дрехите, след което ни показаха как се засаждат и гледат тези красиви цветя. Ароматът ни поведе към покритите оранжерии, в които имаше орхидеи във всички цветове и форми. След това влязохме в покрита палатка, където летяха огромни пъстри пеперуди. Разнообразието от цветовете на цветята и пеперудите се примесваха по очарователен начин.  Не можех да повярвам, че произхода на думата идвала от гръцката дума orchi, което означава „тестис“ и идвала от формата на луковиците. Тайланд бе най-големият износител на орхидеи, и много се гордееха със своите красиви цветя.

В 09:10 часа тръгнахме от градината на орхидеите в посока слоновете, като екскурзоводът ни сподели, че подобно на Корея и в Тайланд продавали надписани картички с най-различни пожелания, като едно от тях било: „Честит рожден ден! Нека твоят живот бъде красив като орхидея!“

Преди да слезем в къмпинга на слоновете, по препоръки на екскурзовода, се намазахме обилно с крем против изгаряне и спрей против комари, като научихме, че слоновете също могат да изгорят на слънце и затова се „мажели“ с пясък. Стигнахме в къмпинга в 09:45 часа, точно няколко минути преди официалното къпане на няколко слона. Три слона минаха покрай нас, напътствани всеки един от своя „треньор“  и с бавни стъпки нагазиха в реката, а след това се цопнаха изцяло във водата. Беше забавно да ги гледаме как се киснат, като научихме, че слоновете умеят да плуват, като в по-дълбоки води използват хобота си за дишане подобно на шнорхел. Едно от слончетата използва своя хобот за други цели – да напръска тълпата, която в хор се изсмя и зарадва, на неговата палава постъпка. След банята слончетата се върнаха обратно, от където бяха дошли, а ние се отправихме към голямата арена, където слоновете щяха да ни изнесат представление.

Не след дълго главните артисти се появиха, като два слона носеха огромна табела с надпис на тайландски и английски език: Welcome to Maesa Elephant Camp.

На влизане в къмпинга толкова бързах, че дори не прочетох името. Сега обаче научих, че се намирам в къмпинга за слонове Маеса, който бе създаден през 1976 г. – днес дом на 78 слона. Всички слончета на арената ни поздравиха и се поклониха с хобот и крака, публиката им ръкопляска въодушевено. Последва футболен мач, в който един от слоновете беше вратар, а други три слона му биеха дузпи. Никога не бях гледала футболен мач с такова удоволствие. Слончетата ритаха топката с крака, като един от тях успя да отбележи гол. Вратарят също успя да спаси няколко положения, като всичко беше невероятно забавно и приятно.

​След това станахме свидетели на нещо още по-феноменално. Дойдоха четири слона, всеки от който си носеше кошничка с боички. На арената поставиха стативи и платна, и слончетата започнаха да рисуват. Едно от слончетата нарисува планина, друго цветя, а най-сложно ми се стори златния дракон. Картините бяха много сполучливи и ако не бяха толкова скъпи непременно щях да си взема една от тях.

​След слоновете-художници, на сцената излязоха слоновете-масажисти. Няколко човека легнаха на земята по корем, а едно слонче съвсем леко ги докосваше с крак сякаш ги масажираше. От време на време слоновете се майтапиха, като взимаха шапките на своите дресьори с хобота си и след това им я връщаха обратно.

​В следващата игра на сцената извикаха двама човека от публиката – едно момиче и едно момче, които се състезаваха срещу един слон в мятане на стрелички и пукане на балони. Момчето беше много точно и нямаше пропуски, но момичето пропусна няколко пъти, което даде преднина на слона, който беше много точен – внимателно хващаше малката стреличка и я мяташе точно където бяха балони, уцелвайки почти всеки път някой от тях. Хобота на слона има повече от 40 000 мускула и днешните артисти показаха, че могат много умело да ги използват.

​Последва игра на баскетбол, а след това няколко слона показаха своята сила мъкнейки огромни дървета и нареждайки ги под формата на къща. Неусетно шоуто свърши, като всички артисти излязоха на арената, поклониха ни се, помахаха ни с хобот и ни показаха дървен надпис, на който бе изписано на тайландски и английски език “Thank you & have a nice day” (благодарим ви и ви желаем прекрасен ден). Ние също им благодарихме, като имахме възможност да погалим някои от тях. Оказа се, че слончетата имаха много редки, но дълги косъмчета, които от далеч не се виждаха, но бяха много приятни за галене. Цялото шоу продължи само 45 минути, но ме впечатли за цял живот.

Последва и най-хубавата част – возене на слон. Отидохме до т.нар. „слонска гара“, която представляваше дървена платформа на нивото на гърба на слона, като ние се качихме първи от групата. Качването на слона винаги ставаше отпред, така че слона да ни вижда, а не с гръб към него. Попаднахме на много мила слоница и отличен дресьор. Дървената пейка, на която се качихме беше учудващо удобна (поне за нас, надявам се и за слона), като отпред се закопчаваше, за да не паднем от голямата височина. С всяка стъпка на слона пейката закачливо се полюшкваше, като това правеше преживяването още по-приятно и осезаемо. Първоначално не смеех да си поставя крачетата върху гърба на слона, но тя явно нямаше нищо против. Дресьорът, който явно добре е познаваше още от началото слезе от слона и тръгна пеша до животното, като взе моя фотоапарат и ни направи чудесни снимки. Искрено съм му благодарна за тях, като всяка една от тях ми носи усмивка и скъпи спомени. 30-минутното пътуване включваше обиколка на къмпинга, като минахме през гористи местности, река, в която слона с удоволствие поджапа, като минахме и през „слонската детска градина“, където дресьора ни показа едно бебе слонче и каза, че нашият слон е неговата майка. Обикновено на гърба на дървената пейка бе изписано името и възрастта на слона, но нашата пейка явно беше нова, защото нямаше никакви букви. Така и не научихме името на слона, който ни повози, нито на дресьора, но спомените и благодарностите към тях са огромни.

След прекрасното и незабравимо возене ни остана малко време за обяд, което прекарахме в ресторанта в къмпинга, декориран с множество красиви рисунки от слонове. Поръчах си много вкусен ориз със зеленчуци, пиле и ядки. С голяма тъга и множество весели спомени напуснахме къмпинга на слоновете в 12:45 часа и се отправихме към последния храм включен в нашата програма, разположен високо в планината. По пътя за храма, автобусът ни се развали, като докато изчаквахме шофьора с няколко човека от групата да го оправят, екскурзоводът ни организира „Манго парти“. Той закупи манго от един уличен щанд на близо, обели ги, наряза ги и ни почерпи не само със сладки плодове, но и със сладки приказки.

Последният ни храм от нашата туристическа програма бе известен като златният храм – един златен завършек на едно прекрасно пътуване. Храмът бе издигнат на 1065 метра надморска височина и бе отрупан с много злато. Храмът Wat Phra That Doi Suthep (в превод: храм-реликва-планина и името на първия монах) беше много свещен, тъй като съхранявал кост на Буда. Издигнат в края на 14-ти век по време на управлението на крал Купа. Според легендата монах от Сухотай сънувал сън, който му помогнал да открие кост, която се смята, че е била от рамото  на Буда и същата блестяла в тъмното и имала  вълшебни сили. Монахът занесъл реликвата на краля, като по пътя тя се счупила на две части – по-малката част съхранили в съществуващия храм извън старите градски стени на Чанг Мей – Wat Suan Dok, а за другата реликва решили да издигнат нов храм. За да изберат място за новия храм сложили реликвата на гърба на бял слон и го пуснали на свобода, където слонът спре – там щели да издигнат храм. Слонът се изкачил на планината и точно преди залез слънце починал. На мястото издигнали храм, който да съхранява реликвата на Буда.  Интересно бе, че улицата, по която минал слона днес бе част от град Чанг Мей и се наричаше Слонската улица, по нея имаше пресечки с улица Приклекнал Слон и улица Седнал Слон.

До храма може да се стигне по 309 стъпала или посредством зъбато влакче, което ние предпочетохме на отиване. Оставихме си обувките пред храма точно до статуята на легендарния бял слон. От дясната му страна имаше храм, от който е висял часовник, и от вътре се подаваше прекрасното златно чеди. Бляскавото златно чеди ни възхити и след множеството снимки се отправихме към залите с Буда и множеството негови статуи. Тук имаше и копие на статуята на изумрудения Буда.

​Храмът много ни хареса, както и прекрасната панорама над Чанг Мей, която се откриваше от няколко красиво оформени просторни тераси. Научихме, че през 13-ти век Чанг Мей е бил столица на кралство Лана, което в превод означава „земята на милионите оризови полета“.

​​На слизане от храма предпочетохме този път стълбите, по които имаше красиво изрисувани дракони, змии и крокодили. Най-отдолу бе оформено пазарче, от където можехме да пробваме различни храни, сред които и запечени буболечки. Ние обаче предпочетохме  бананова гофрета на пръчка, която беше с много интересен вкус и много лесна за консумиране. Автобусът ни се оказа напълно развален, което не беше толкова лоша новина, тъй като така успяхме да се придвижим обратно до Чанг Мей с пикапи-таксита, което си беше доста вълнуващо предвид отворените пространства в пикапа, и бързото каране на шофьора по планинските завои. Сега разбрахме защо тайландците се возят и извън превозните средства, просто изкачат и висят в следствие от лудешкото каране.

Вместо да се приберем веднага в хотела, предпочетохме да се разходим малко из втория по големина тайландски град – Чанг Мей. Направихме си много красиви снимки пред музея Art in Paradise (Изкуство в рая), за който в последствие научихме, че бил първият музей на илюзията в Чанг Мей, в който всяка една от артистичните творби бе в 3D формат и давала представа за реалистичност. Жалко, че не успяхме да го разгледаме от вътре, но се радваме, че поне научихме за съществуването на подобен вид музеи, каквито не бяхме виждали в Европа.  

​Вечерята в хотела отново бе изтънчена, като всички дами получихме букет от рози. Останахме възхитени и от вечерята. Първо ни сервираха парче пъпеш, в което между плода бяха поставени вкусни скариди и приличаше на лодка, над която летеше пеперуда направена от яйце на очи, а до нея имаше домат издълбан като цвете. След това вече можехме да отидем до бюфет масите, където майстор готвач запичаше на място шишчета, картофи и зеленчуци. За десерт си избрах множество сладки плодове, сред които и вкусен драконов плод, както и малки сладки. Истинският десерт обаче ни поднесоха отново със сервитьори – представляваше плодова сладкиш от портокал и киви, поднесен в чиния, в която с шоколад бе изписано “Vielen Dank” (много благодаря на немски) и със сладко бе изрисувано цвете.

Обща информация за Чанг Мей:

Местоположение: Чанг Мей е разположен в северната част на Тайланд, на 700 км северно от Банкок сред най-високите планини в страната, на брега на река Пинг, главен приток на реката Чао Прая.

Примерна програма за обиколка на Тайланд и посещение на Чанг Мей: