For English version click here.

Пътуване в Тайланд

Слонът крачеше бавно и уверено по наклонения път, разклащайки здраво завързаната дървена седалка, на която седяхме. Височината, на която се намирахме не намаляваше друсането, но усещането, че се возим на слон напълно ни опияни. Усмивката ми бе почти толкова голяма, колкото и слона. Намирах се в Тайланд – страната на хилядите усмивки и се возех на слон – животно, с което тайландците оприличаваха своята страна на географската карта – профил на слон гледащ на Запад, като южната част представляваше хобота. Слонът олицетворяваше мъдрост и сила, и именно те бяха помогнали през годините на Тайланд да устои на чуждите нашествия и да запази страната не колонизирана за разлика от останалите й съседки. Тайланд бе наравно отдалечен от Китай и Индия, като имигрантите от Китай и търговията с Индия оказваха силно влияние и до днес върху страната. Тайланд граничи на северозапад с Мианмар, с Лаос на североизток, с Камбоджа на изток и Малайзия на юг. Страната обхваща площ от 514 000 кв.км, приблизително колкото Испания (504 645 кв.км).

По време на 11-дневната ни обиколка видяхме едни от най-красивите места в Тайланд, като хубавите впечатления оставиха у нас желание за повторно връщане в страната. Обиколката ни през тази съкровищница от забележителности, храмове и аромати, започна от възпетия в няколко песни огромен и прекрасен столичен град.

Кацнахме в Банкок с полет на нискотарифтната компания Air Asia, като самолетът ни остави на старото летище на Банкок Don Mueang International Airport. От летището си заявихме такси, което срещу 800 бати (44 лв.) за един час път (поради големите задръствания, а и разстояния) ни отведе до хотела.

Хотел Ramada Plaza Menam Riverside Bangkok ни очарова, особено гледката от хотелската стая – виждахме огромната река Chao Phraya и високи сгради на отсрещния бряг. Не й се насладихме за дълго, защото хотелът разполагаше и със свое безплатно корабче, което на всеки 30 минути водеше хората до центъра на града. Веднага се отправихме към него и се разходихме из няколко улични пазара. Знаехме, че Банкок се гордее със своите търговски традиции, които са вековни, колкото и религията тук. Оказа се, че тук се намира най-големият пазар в света – Чатуджак, който представлява лабиринт от тесни улички, водещи към различни щандове, пред които хората задължително се пазарят. Не успяхме да стигнем до него, но и множеството улични щандове по пътя ни бяха достатъчни.

Беше много горещо. Според световната метеорологична организация Банкок бе един от най-горещите градове в света със средна годишна температура от 28 C. 

Точно в 18:00 часа се върнахме обратно в хотела, където се събрахме с немската група на TUI и се запознахме с нашия екскурзовод, който беше чудесен. Групата ни се състоеше от 20 човека, от различни краища на Германия и Австрия. Екскурзоводът ни представи накратко програмата за утрешния ден, като ни предупреди, че тръгването от хотела ще бъде в 08:30 часа и тъй като щяхме да посетим кралските храмове трябваше да сме облечени подходящо с покрити рамена, дълги поли без цепки, а за мъжете дълги панталони, както и обувки, които лесно се събуват, тъй като щяхме няколко пъти да ги сваляме. Препоръча ни да си обменим пари на пазара на цветята утре, тъй като курсът е по-добър, отколкото в хотела.

Банкок бе не само най-големият град в Тайланд, но и градът с най-дълго име в света. Оказа се, че макар името Банкок да означава bang – „крайречно село“ и kok – „дива маслина“, това не бе цялото име на града. Пълното название се състоеше от 169 символа и звучи: Krungthepmahanakhon Amonratankosin Mahintharayutthaya Mahadilokphop Nophosin Ratchathaniburirom Udomrathaniwetmahasa Amonphiman Awatansathit Sakkathatiya Witsanukamprasit и означава: Град на ангели, Велик град на безсмъртните, Великолепен град на деветте скъпоценни камъка, Седалище на краля, Град на кралските палати, Дом на въплътените богове, издигнат от Висвакарман по повеля на Индра.

Банкок е известен и като „града на храмовете“, като такива има на почти всяка улица. Тъй като за един ден не можехме да ги посетим, решихме да ги разгледаме докато харчим пари. Оказа се, че всички храмове изрисувани върху тайландските монети всъщност се намираха в Банкок. Паричната единица в Тайланд бе бат, като 1, 2, 5 и 10 бати бяха на монети, а 20, 50, 100, 500 и 1000 бяха на банкноти. На монетата от 1 бат бе нарисуван храмът на изумрудения Буда – намиращ се в Големия дворец Wat Phra Kaew; на 2 бата бе Wat Saket – храмът на планината; на 5 бати – Wat Benjamabophit / Мраморния храм и на 10 бати – Wat Arun или прекрасния храм на изгрева.

Нашата сутрешна обиколка започна с посещение на един от най-свещените будистки храмове в Тайланд Wat Phra Kaew – храмът на изумрудения Буда. Докато пътувахме с автобуса до храма, екскурзоводът ни разказа накратко историята на Банкок, който от 1782 г. станал четвъртата столица на Тайланд. Предишните столици в страната са били Sukhothai, Ayutthaya и Thonburi, като по време на 8-дневната екскурзия щяхме да обиколим всичките без Thonburi, който екскурзовода ни показа от прозорците на автобуса и се намираше от другата страна на реката непосредствено до Банкок. 

Историята на Банкок не бе толкова древна, започваше някъде около 15-ти век, когато градът бил под владението на Аютая. Стратегическото разположение на града при устието на река Чао Прая бързо засилили неговата важност и след падането на Аютая, цар Таксин преместил столицата на страната в Тонбури, на западния бряг на реката. Поради блатистата местност, наследникът на цар Таксин преместил столицата на левия бряг на реката, а именно в Банкок. Екскурзоводът ни обясни, че тукашните владетели се наричали Рама, на името на първия владетел, като тайландците приемали това име като титла, за разлика от немците, които свързали Рама само с името на марка маргарин.

Банкок обхваща територия от 1500 кв.км (или три пъти колкото София), като тук живеят около 12 милиона човека, 6 милиона регистрирани и останали приидващи и работещи тук. В Банкок живееха и 1 милион китайци, като според екскурзовода те не са толкова щастливи колкото тайландците. Тайландците например се усмихват непрекъснато и вярват, че са достатъчно богати, докато китайците винаги желаят да са още по-богати. Повечето от китайците дошли тук бягайки от комунистическия режим, като най-много се радвали, като им се роди красива дъщеря, която женели за тайландец и така получавали гражданство. Самият екскурзовод бе женен за китайка. Тайландците празнуваха три пъти в годината новата година – веднъж на 31 декември, веднъж с китайците през февруари, и след това през април посрещали и тайландската нова година. Не само много празници правеха тайландците толкова щастливи, но и историята, която бе запазила тяхната територия от чужди посегателства. Оказа се, че Тайланд никога не е бил завладяван от други народи. Екскурзоводът гордо ни представи всички съседни на Тайланд държави, които през времето са били европейски колонии. На запад Тайланд граничи с Мианмар, още по-на запад от него остава Индия – и двете държави били на времето английски колонии. На юг от Тайланд е Малайзия, също бивша английска колония. На изток са Камбоджа, Виетнам и Лаос – бивши френски колонии, на югоизток е Индонезия – някогашна холандска колония. Единствено Тайланд посредата останал независим през вековете.

Храмът Wat Phra Kaew се намираше в историческия център на Банкок, зад белите стени, които предпазваха кралския дворец. Храмът пазеше статуята на изумрудения Буда, който преди 5 века незнайно се появил от Индия по време на управлението на крал Рама I, чиято династия продължаваше да управлява и до днес с крал Рама IX. Статуята бе едва 66 см тъмно зелена, като на тайландски думата изумруд означаваше тъмно зелен цвят, а не скъпоценен камък. Мен лично ме впечатлиха повече огромните фигури, които пазеха храма и стояха на стража отпред.

Екскурзоводът ни запозна с основните постройки които съставляваха всеки един храмов комплекс. Най-важната и свята постройка бе „ботът“, често най-впечатляващата сграда, с пищно украсени врати и капаци на прозорците, като ботът служел като зала за събирания и тук се провеждали религиозни церемонии и ръкополагане. Влизането в тези сгради задължително изискваше да си събуем обувките и да го обиколим боси.

Първоначалното оставянето на обувките ми отвън силно ме притесни и обиколих ботът много набързо, радвайки се, че обувките ми са още там. След осмия ден в Тайланд, след нито една открадната обувка, се разхождах много по-бавно и спокойно. В първия си ден обаче излязох бързо от свещения храм, молейки се в него да не ми откраднат обувките. Точно пред бота имаше малък фонтан с лотоси. Посетителите взимаха накъсаните лотоси потапяха ги във водата и след това се мокриха с тези свещени цветя. И ние направихме същото, молейки се за здраве и щастие.

Друга важна постройка в тайландските храмови комплекси бе т.нар. „чеди“. Те произхождаха от Индия и представляваха куполовидни монументи, чието първоначално предназначение бе да съхраняват свещени реликви от Буда – текстове, статуи и парченца от кости. Чедите в този храм бе позлатена – цвета на слънцето я правеше свещена. Според легендата именно в едно такова чеди в храма Wat Pa Yia (манастира на бамбуковата гора) в град Чанг мей, през 1434 г. силна светкавица го разцепила и от там се появил изумрудения Буда. Статуята била пренесена за съхранение в Банкок, като не след дълго кралят на Чанг Мей пожелал да си върне статуята, но се отказал, когато слоновете, които я носили спрели и не  искали да продължат. Той видял в това предзнаменование и върнал обратно статуята.

След храма посетихме изящния кралски дворец, който бил официалната резиденция на краля на Сиам, а по-късно на Тайланд. Днес продължаваше да бъде място за важни срещи, но самият крал Рама IX се бе преместил в друг дворец. „Старият“ дворец бе издигнат през 1782 г. по заповед на крал Рама I, когато столицата на Тайланд била преместена от Тонбури в Банкок. Тук най-после можех да сваля горната дреха, с която покривах раменете си в храма, но при високите температури и силна влажност нямах търпение да сторя това. Разходихме се из голяма част от кралския дворец, състоящ се от множество сгради, градини и музеи. След което излязохме извън белите варосани стени, и все пеша се отправихме към следващия храм, намиращ се в непосредствена близост.

Посетихме най-големия храм в Банкок Wat Pho – храмът на полегналия Буда. Името Wat Pho идваше от индийския манастир, в който се вярвало, че Буда е живял, като това бе най-големият и един от най-старите храмове в Тайланд. Всъщност храмът бил издигнат много преди Банкок да се оформи като град. За неговата големина можехме да съдим по огромната статуя на полегналия Буда – дълга 46 метра. Тук екскурзоводът ни обясни трите пози, които Буда заема на всички полегнали статуи. Първата е полегналия Буда с отворени очи и крака успоредни един на друг, като това означавало, че Буда ни гледа, както беше дългата статуя в този храм.  Втората поза е със затворени учи и отново успоредни крака и стъпала, означаващи, че Буда си почива. Третата поза е със затворени очи и стъпалата се разминават, което означава, че Буда е в състояние на нирвана.

Още от своето възникване този храм бил важен център за развитие на тайландската медицина, като се вярва, че именно тук било първото място в страната предлагащо обучение в тайландски масаж. Това древно умение продължава да се развива и в днешни дни, като храма предлага 10-15 дневни курсове водени от професионалисти. Екскурзоводът обаче ни препоръча да опитаме тайландските масажи в северен Тайланд, където цените са много по-добри от столичните, а качеството било същото.

Разходихме из храмовия комплекс възхищавайки се на пищния „бот“ и накичената с цветя-мозайки „чеда“, като и издигната пред тях галерия с почти 400 статуи на Буда в класически аютайски стил. Екскурзоводът ни обясни как да различаваме тайландските от индийските Буди, а именно по дългите шапки или вдигнати коси, с които се отличаваха аютайските и тайландските Буди. Самите пози и разположение на ръцете на Буда също имаха важна символика. В статуите Буда е представен най-вече седнал в поза Лотос, като често ръцете му са успоредни, поставени една върху друга, което означава, че медитира. Когато дясната длан е отпусната и сочи нагоре означава, че Буда приканва хората да се помолят заедно с него. Когато показалеца и палеца на Буда се слети, това означава, че той в момента се учи. Когато дясната ръка е вдигната към гърдите и дланта се вижда отпред означава, че същата символизира щит и означава, че Буда ни предпазва.

По-късно екскурозводът ни разказва за значението и на всеки един пръст на ръката. Палецът например показва човека и като се покаже само палец, означава, че ти си номер едно. Показалеца показва външния свят и затова служи за сочене. Безименния пръст при нас носи името, че нямаш право на глас и съответно върху него се слагат халките. На тайландски означава, че искате да останете заедно с някого в хармония и затова халката се слагала именно там. Средният пръст показва златната среда, нещо към което винаги трябваше да се стремим. Ако се храним много ще имаме проблеми с корема, ако ядем малко пак ще ни боли – затова трябва да спазваме средната линия. Ако караме колата бавно ще ни бибипкат, ако караме бързо има опасност от инцидент – средната скорост е най-добра, като екскурзоводът допълни твърдението си с още много примери.

Излизайки от храма Уат По се отправихме пеша към пазара на цветята. От хилядите щандове се носеха прекрасни аромати и пъстри цветове. Освен познатите цветя и у нас, като рози (голям букет от рози тук струваше около 1 евро!), имаше още различни орхидеи и лотоси (огромните лотоси в саксия вървяха по 100 бата или 5 лв.). Научихме, че Тайланд е един от най-големите износители на орхидеи в света, като по-късно по време на екскурзията ни в Чанг Мей щяхме да посетим и резерват за орхидеи. Прекосихме пъстрите щандове и се отправихме към малък пристан за корабчета, като тук имаше чейндж бюро, където почти цялата група обмени пари.

Качихме се на корабче, което ни отведе до ресторант на брега на реката, където имаше големи бюфет маси и още няколко групи туристи. Особено ми хареса оризовия чипс, както и многообразието от десерти и сладки пастички придружени от миниатюрни, но много вкусни банани с големината на човешки пръст. Екскурозоводът ни беше споделил, че в Тайланд хората много обичат сладки неща и дори прекалявали с тях, което водело до захарна болест, която била за съжаление най-често срещаната болест тук.

След вкусния обяд продължихме пешеходната си разходка из един от най-старите квартали в Банкок – Китайския квартал. Оказа се, че това е най-големият китайски квартал в света. В него живеят около 1 милион китайци, повечето от които вече второ или трето поколение. Кварталът бе пищно окичен с червени фенери и знаменца, вероятно останали от празничната нова година, състояла се само преди няколко дни, а може украсата да е и постоянна, за да се отличава от останалите столични квартали. Търговските щандове бяха навсякъде, като продаваха почти всичко – от храни до дрехи. В края на централната улица ни чакаше бусчето, което ни качи и откара обратно в хотела.

До края на деня имахме свободно време, но вместо да го използваме за плаж и излежаване край открития басейн на хотела, ние се записахме за вечеря на корабче и нощна обиколка по каналите на Банкок. Искахме да усетим защо наричаха Банкок – Източната Венеция, и да разгледаме запазените и до днес канали, по чийто брегове бяха накацали къщите. Нощният круиз Loy Nava го описваха като 5-звездно преживяване, но лично аз останах разочарована от храната, обслужването и местата.

Масите бяха подредени така, че от двама души само един да гледа крайбрежните гледки, а другите вътрешността на корабчето, в което нямаше нищо впечатляващо. Докато ни поднасяха храната келнерът ми разля част от супата, но така и не забърса покривката. Имаше танцьорки, които представиха два танца и това бе цялата програма. За да снимам красивите пейзажи се наложи да ставам и стоя права почти през целия път, като почти не хапнах от безвкусната храна, която изобщо не можеше да се сравнява с вкусната вечеря в хотела. Определено не бих препоръчала тези корабчета, иначе в реката се разминавахме с множество други осветени корабчета, чиито пътници изглеждаха по-доволни.

За разлика от круиза Loy Nava среднощния Банкок ме очарова. Всички мостове, храмове и сгради бяха осветени и закачливо се отразяваха във водата. Особено красиви бяха катедралата Wat Pho и Кралския дворец, които бяхме посетили сутринта. Бляскаво бе осветен и въжения мост Rama VIII, под който минахме, и след който направихме кръгче и се върнахме обратно. На връщане от нашата страна видяхме красивия храм на изгрева Wat Arun, който бе целия освен и сияеше като слънце, готов да посрещне изгрева. Този храм бе издигнат на мястото на древния китайски храм wat Cheng. По времето на крал Таксим този храм получил кралски статут и бил кръстен на индийската богиня на зората Aruna и пресъздава планината Неру, като център на вселената. Четирите по-малки кули около основната сграда символизират световните океани, а четирите павилиона – четирите вятъра.

След круиза се отправихме директно към хотела, за да си стегнем багажите и подготвим за утрешното ранно ставане. Последната нощ в Банкок заспахме с ярките светлини и образи на този модерен град успял да съхрани древните си традиции и култура. Останаха още много места, които не успяхме да посетим като плаващите пазари, но това беше най-хубавото, запалването на добрите впечатления и зараждане на желанието за повторно посещение.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА БАНКОК:

Местоположение: Банкок е разположен при вливането на река Чао Прая в Тайландския залив.
Площ: 1 569 кв.км
Население:  9 100 000 човека
Официален език: тай

Примерна програма за обиколка на Тайланд и посещение на Банкок: