For English version click here.

Пътуване в Тайланд

В края на 14-ти век започват черните векове на България, по същото време далеч на изток започва златният период на кралство Сиам с новоизбраната бляскава столица Аютая. Предстоеше да видим какво бе останало от това златно минало тръгвайки рано сутринта от Банкок на север към древната велика столица на Тайланд – Аютая.

Рейсът ни потегли в 07:00 часа сутринта, като вече имаше задръствания по улиците на Банкок. Твърдението, че придвижването в Банкок става по-бързо с лодка от колкото с кола бе вярно. По път екскурзоводът ни показа най-скъпото частно училище в Тайланд, в което годишната такса възлизаше на 7000 евро. От дясната страна на автобуса остана третата най-високата сграда в Банкок (Baiyoke Tower II, 304 м и 85 етажа), която обаче след посещението ни в Хонконг не ни впечатли.  

Преди да стигнем до старата тайландска столица спряхме в храма Wat Phanan Choeng Worawihan, който се намираше на 2 км южно от Аютая. Бе издигнат през 1324 г. или 26 години преди Аютая да бъде провъзгласена за столица. В храма имаше множество изображения на Ганеша, синът на Шива, който имаше тяло на човек и глава на слон. Слонската глава символизира интелекта на слона, като обикновено Ганеша бил изобразяван с мишка, която също символизира ума – достатъчно малка, за да разкрие всяка тайна в най-отдалечените места. Научихме, че Ганеша е повелителят на мъдростта, интелекта, обучението, разсъдливостта и писането, и затова заемал тук толкова централно място. Най-впечатляващото в храма обаче беше огромната статуя на Буда (19 метра височина и 14 метра широчина – от коляно до коляно), като уцелихме нещо като литургия, в която хората се молиха и подаряваха оранжеви одеяла, които будистките свещеници взимаха и връзваха върху статуята на Буда.

Особено ме впечатли и една стена, в която в отделни отделения бяха подредени стотици малки статуи на Буда. Мястото бе свещено, като след кратка пауза, в 09:37 часа се отправихме  към също така свещената стара столица на Тайланд – Аютая.

Някогашната бляскава столица била напълно опожарена от яростно бирманско нашествие, като жителите били избити или отведени в робство. Останалите запустели каменни храмове обаче бяха устояли на разрухата на времето и ни очароваха. Имаше голям храм, който бе заобиколен от камбановидни чеди (същите били много популярни в Шри Ланка). Ние можехме да се изкачваме по техните стъпала и да си правим прекрасни снимки. Докато снимахме обаче изпуснахме част от беседата на нашия гид и чак в последствие научихме, колко важна и уникална била архитектурата в Аютая. Основно място в хиндуисткото вярване заема планината Неру – домът на боговете, нещо като гръцкия Олимп.

По тези причина храмът в Аютая се издига високо, заобиколен от канали и ровове, символизиращи великите морета, а кралският дворец е разположен в божествения център. Аютая наистина е оградена от всякъде с реки, част от които били отклонени специално за целта, като водата служила като преграда и подсилвала почни непревземаемата крепост. Аютая станала столица на Тайланд през 1350 г. и 400 години се радвала на блясък и величие. Далеч от тук по същото време нашата страна постепенно почернявала от настъпващото пет вековно османско иго. Тук обаче всичко сияеше от силното слънце и ние се наслаждавахме на разходката си из Аютая, чието име бе дадено от индийски град със същото име, което се вярвало, че било родното място на Рама. Около храмовете се разхождаше едно куче, сякаш бе техен  верен пазач.

На излизане от архитектурния комплекс ни очакваха търговци на сувенири, които макар да нямаха магнитчета ни спечелиха с порцеланови чинии, в чийто център бяха отпечатали наша снимка, направена на влизане. Този сувенир струваше 200 бати (около 10 лв.), но бе прекрасен спомен от едно прекрасно място.

Автобусът ни отведе до китен ресторант с достъпни цени, където опитахме леко лютата нудел-супа и ястие с трицветен ориз. В 13:31 часа, докато изчаквахме цялата група да се нахрани и да продължим с автобусното си пътешествие, екскурзоводът ни показа огромна бяла статуя на Буда издигната на отсрещната планина, до която се стигало по 2000 стъпала. Ние обаче направихме повече снимки на кафяв гущер/игуана, която се разхождаше по тавана на навеса, който ни правеше сянка.

По пътя подминахме множество красиви храмове, докато стигнахме до едно селце, в което екскурзоводът ни показа как живеят местните хора. Разходката ни започна от малък музей, в който бяха показани погребалните обичай на местните през годините. Разкопките в Ban Prasat бяха разкрили гробове на мъже, жени и деца още от бронзовата ера, като всички те били полагани така, че главата им да сочи югоизток, краката и ръцете били прибрани към тялото, и керамични съдове били полагани като дарове. При по-късните погребения главата вече била обърната директно към изток.

Част от къщите в селото бяха добре реновирани и поддържани, като имаше и доста занемарени и приличащи повече на бараки. Докато ние оглеждахме дворовете, местните хора оглеждаха нас. Някои от тях се излежаваха на хамаците на сянка и нямаха нищо против да влезем в двора им и да снимаме. Имаше много храсти и дори оградите бяха от жив плет. Топлият климат благоприятстваше развиването на много змии в района, които местните хора пропъждаха като засаждаха лимонови насаждения. Оказа се, че лимоните гонели змиите, които имали много силно обоняние и цитрусовите плодове ги отблъсквали.

По пътя научихме още много неща за змиите, както и факта, че много хора в Тайланд загивали от ухапване от змия. За да се справи с този проблем страната произвеждала много серум, който се извличал от отровните змии и във всяка клиника се пазела противоотрова. Екскурзоводът направи сравнение, че докато в Германия имало само 3 вида змии, то в Тайланд те са над 70 вида, от които повече от 40 били отровни. Успокояващото бе, че най-отровната змия в света „тайпан“ не се среща тук, тя живее само в Австралия, като отровата в едно нейно захапване била достатъчна да убие 100 човека. Най-голямата змия в света е анакондата, която също не се среща тук, а е чак в далечната Амазония. Най-голямата змия в Азия е питонът, който дори да не е отровен с неговата 5-метрова дължина и 50 кг бил доста опасен за хората и животните. Една от най-отровните змии в Тайланд е Кралската Кобра, която също може да достигне 5 метра дължина и живее в бамбуковите гори. Човек имал едва 20 минути време след ухапването й да получи противоотрова, в противен случай умирал, ако е нормална кобра това време се увеличава на един час. В тайландските училища децата се учат да разпознават отровните от неотровните змии – по окраската, коремчето и това, че отровните змии имали по 2 зъба (издутини, които се виждали). Друг интересен факт, който научихме за змиите е, че 70% от тях снасят яйца, но има 30%, които се раждат направо змийчета. Обикновено змиите, които живеят на топло снасят яйца, като топлия климат помага на яйцата да се развият, докато змиите на по-студен климат раждат направо змийчета.

Тайландската версия Prasan hin phimai се превеждаше като Каменния град. В самолета от Хонконг до Банкок имаше интересна статия в списанието на Air Asia, която описваше всички храмове издигнати в знак на любов, подобно на все известния Тадж Махал. Храмът Prasat Hin Phi Mai също беше част от тях. Издигнат през 11-ти век, строежът му е забулен в романтична легенда: „Младият принц Padjitt странствал по света в търсене на съпруга и срещнал бременна вдовица, в която се влюбил, но нямал право да се ожени за нея. Затова дал обещание да се ожени за неродената й дъщеря. Вдовицата родила красиво момиченце на име Orapina, която от своя страна също се влюбила в принца. Тя обаче била много красива и друг принц я отвлякъл. Padjitt успял да я спаси, но бил убит от друг мъж, който също бил влюбен в Orapina. С разбито сърце, Orapina издигнала параклис, който изрисувала сцени посветени на любовта й към Padjitt. Един ден непознат човек започнал да плаче, като видял тези картини и Orapina познала духа на Padjitt, който се вселил в този човек. Двамата заживели щастливо заедно и мястото, където живеели получило името Pee Mah, което означава „ти се завърна“.

Храмът беше величествен и много красив. Слънцето обаче бързо се спускаше към земята и ние побързахме да се качим обратно в автобуса и да се отправим към последната забележителност за деня – най-дългото дърво в Тайланд, чиято клонова мрежа се разпростираше на близо 6 км. Първоначално ми се сториха много дървета сплели клоните си едни в други, но се оказа едно дълго разпростиращо се баняново дърво. Сякаш бяхме в омагьосана гора и очаквах всеки един момент някой от клоновете да започне да шава. Но постепенно атмосферата стана по-спокойна, сред корените имаше обособен храм със статуи, от другата страна имаше множество маси и столчета всички те възползващи се от дългата сянка. Дървото беше впечатляващо, почти толкова колкото слънцето, което се спусна над близката река.

Залезът беше невероятен и се получиха много сполучливи снимки. Денят бе наситен с впечатления и фотографии, и очите ми започнаха да се затварят. Пристигайки обаче в град Nakhon Ratchasima, където се намираше хотела ни Korat Dusit Princess Korat, бързо се разсъних с препълнените и разнообразни бюфет маси. Точно  срещу хотела бе обособен уличен пазар, който също решихме да разгледаме като глъчката от млади хора бързо ни ободри. Не си купихме нищо, но си направихме временни (нарисувани) татуировки, на които се радвахме след това през целия ни престой в Тайланд.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА АЮТАЯ:

Местоположение: Пълното име на град Аютая е Phra Nakhon Si Ayutthaya (Величествена столица Аютая, кръстена в чест на индийския град със същото име, което се смята за родното място на Рама). Разположена е 80 км северно от Банкок в долината на реката Чао Прая. Всъщност градът прилича на остров заобиколен от три реки – Чао Прая, реката Лопбури и реката Па Сак.
Площ: 14.84 кв.км

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА АЮТАЯ:

Най-добро време за посещение: през цялата година
Типични храни и напитки: Тайландската храна е прочута из целия свят, като най-вкусна е разбира се „у дома“. Докато сте в Аютая пробвайте трицветния ориз и пикатна нудел супа, а защо не и пикатно месо със зеленчуци.

Примерна програма за обиколка на Тайланд и посещение на Аютая: