For English version click here.

В Куала Лумпур може да няма коали, но затова пък сред паркове и градини са накацали множество небостъргачи, придавайки модерен и бляскав облик на града. Името на столицата и най-големият град в Малайзия всъщност означаваше на малийски „блатно сливане“, имайки предвид пресичането на реките Гомбак и Кланг. Водата обаче не доминираше тук за разлика от небостъргачите и изпъкващите сред тях кули Петронас. Тези кули били издигнати по проект на аржентинския архитект Cesar Pelli, като в периода 1998-2004 г. са били най-високите сгради в света. Сега все още се считат за най-високите „кули близнаци“ в света.

Интересното при тях е, че едната кула е издигната от японците, а другата от корейците, като в „японската“ кула има изкривяване от 25 мм, за разлика от „корейската“, в която няма никакво отклонение. Самият дизайн на сградата въплъщава мюсюлмански елементи, и кулите се издигат в небето подобно минарета.

Именно от тук започна нашата обиколка на космополитния град Куала Лумпур. Бяхме си резервирали online посещение на „небесния мост“ (sky bridge), който свързваше двете кули, като резервацията ни спести чакане по опашките и гарантирано качване в деня на посещение, тъй като дневно до моста бяха допускани само по 800 човека.

Първо ни отведоха на небесния мост, който заемаше 41-вия и 42-рия етаж. Смята се, че това е най-високият двуетажен мост в света.

Не височината обаче е плашеща тук, а фактът, че този мост не е свързан с основните сгради и се държи изцяло на подпорите под него. Имахме 15 минути време за снимки, като обходихме бързо 58-метровия мост издигащ се на 170 метра височина. На фотоапаратите ни обаче им се зави свят – я, от надморската височина, я от красивата панорама, а може да е и от множеството натискане на копчетата и снимане на всички страни.

Последва качване на друг асансьор и отвеждане до 83-тия етаж, където 360-градусовата панорамна площадка, предлагаше още по-впечатляваща гледка. Имаше макет и екран, на който прожектираха панорамата от Петронас през различните части от денонощието. Рано сутринта светлината бе отлична за снимки. Целият ни престой горе в облаците продължи по-малко от час, но спомените и снимките щяха да запазят възхищението с години.

Встрани от входа на Петронас спираха двуетажните автобуси Hop On Hop Off, с които решихме да продължим обиколката на града. Първата спирка бе Туристическия център, а след нея телевизионната кула Menara. Това е седмата най-висока телевизионна кула в света, издигаща се на 421 метра. Пред нея се нареждат японската Tokyo Skytree (634 м), китайската Canton Tower (600 м), канадската CN Tower (553 м), руската Ostankino Tower (540 м), китайската Oriental Pearl Tower (468 м) в Шанхай и иранската Milad Tower (435 м). На панорамната площадка, на която разбира се, се качихме имаше табло на което KL Tower (Menara) се съревноваваше с останалите високи кули в света. Преди да се качим на панорамната площадка се отбихме в ресторанта, от където гледката също беше прекрасна, а и нямаше толкова туристи, и снимането беше по-лесно.

След като разгледахме Куала Лумпур от различна височина беше време да слезем на земята и продължим разглеждането на космополитния столичен град, белязан от различни култури – местни малайзийци, китайци, индийски имигранти и английски колонизатори. Двуетажните автобуси ни отведоха през пъстрия китайски квартал, като преди това подминахме огромния аквариум Aquaria и няколко музея. Китайският квартал бе най-оживеното място в този почти 2-милионен град. Вечер тук се организираха нощни пазари, като от множеството сергии могат да се вземат всякакви китайски стоки. Ние обаче оставихме шопинга за някой от 66-те мола, с които Куала Лумпур толкова се гордееше. Оказа се, че тук се намира 4-тия най-голям мол в света 1 Utama. Най-посещаваният мол обаче най-вероятно бе Sunway Pyramid издигнат под формата на египетска пирамида.

Без да слизаме продължихме с двуетажните автобуси и към индийския квартал – Little India, а след него следваше спирка при Националния музей.

Музеят изглеждаше огромен и в него можеше да се проследи историята на Малайзия през различните периоди, ние обаче предпочетохме да се насладим на реалността и да продължим към следващата спирка – Националният дворец, който преди носил името кралският дворец Istana Negara. Дворецът бе кацнал на един хълм надвесил се над реката Кланг, като ние успяхме да зърнем леко неговата фасада и златни куполи от оградата, която го пазеше. Много се изкушавахме да слезем тук и да го разгледаме, но притиснати от времето и от много други забележителности в града, се наложи да го подминем.

Иначе от брошурите в последствие научихме, че дворецът възникнал като двуетажно имение на местен китайски милионер през 1928 г. По време на японската окупация от 1942-1945 г. се използвам като седалище на японския губернатор. След тях тук се настаняват британците и след получаване на независимостта през 1957 г. сградата става дворец на негово величество султана на Селангор. Днес посетителите можеха да се разходят в зеления парк пред двореца и да се снимат с гвардейците, които тук са на коне.

Ние слязохме на следващата спирка – отново красив зелен парк, наречен Lake Garden, от който пеша стигнахме и до птичия парк. Първо седнахме в ресторантчето сред което обикаляха и летяха птичи представители, след което си купихме билети за парка, като се оказа, че в тяхната цена влизаше безплатно питие, затова на излизане отново посетихме заведението и си взехме вода.

Птичият парк успя да ме впечатли. Посетителите буквално се разхождаха сред птиците, малка част от които бяха отделени в клетки. Останалите си летяха свободни като на голяма височина имаше мрежа. Оказа се, че това е най-големият в света парк със свободно летящи птици заемащ площ от 20.9 акра с над 3000 птици от 200 вида. Освен пъстрите пернати представители, впечатляващи бяха и растенията, водопадите и езерцата. Разходката ни отне почти час и пак не успяхме да обиколим целия приказен и озвучен от птичи песни парк.

Отново се качихме на Hop On Hop Off бусчетата и продължихме обиколката на града, минавайки покрай красивата Национална джамия. Същата се намираше в красив парк и можеше да побере 15 000 човека. Последваха още няколко джамии, все пак Малайзия е предимно ислямска държава. Ние обаче искаме да разгледаме нейните будистки храмове, затова щом се върнахме обратно при кулите Петронас, взехме такси и се отправихме към пещерите Batu, които се намират на 13 км северно от Куала Лампур. Входът на пещерите е пазен от огромна златна статуя на Murugan, който е индуисткия бог на войната. По-добри пазачи обаче се оказаха 272-те стъпала, които водеха до пещерите и които лесно можеха да откажат по-мързеливите посетители. При входа на пещерите имахме и весели посрещачи в лицето на множество маймуни, които проверяваха какво им носят туристите и сладко хрупаха фъстъци и банани.

Изкачването си заслужаваше. Вътре в скалите бяха обособени различни параклиси. Като всеки храм на такава надморска височина, Batu караше човек да се чувства по-близо до боговете, а красивите декори подсилваха това усещане. Колкото до столичния град Куала Лумпур същият бе едва на 22 метра над морското равнище. Тази височина обаче не помагаше и редовно градът е наводняван по време на дъждовния период.

Макар, че бяхме уцелили дъждовния период, който е от октомври до април, през деня се радвахме на слънчево и топло време. Именно слънчевите лъчи ни приканиха към нови обиколки на града, като направихме още едно кръгче с туристическите автобуси. Този път се направихме повече снимки на площада Мердека, която е колониалната част на Куала Лумпур.

В сравнение с останалите югоизточни азиатски столици като Банкок, Джакарта и Манила, Куала Лумпур е сравнително млада и строителството на колониални сгради е започнало чак в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Сградите тук бяха много пищни и красиви. Тук се намират Националния исторически музей, Катедралата на Дева Мария и сградата на Sultan Abdul Samad, всички те показващи славното минало на града.

Изчакахме да се стъмни и се отправихме към кулите Петронас, пред които имаше красиво осветени фонтани, които танцуваха под звуците на мелодични песни. Такива представления се провеждаха на всеки кръгъл час от 12:00 до 14:00 часа и от 18:00 до 23:00 часа през работните дни и от 10:00 до 00:00 часа през уикенда. Бляскав завършек на един бляскав град, който бурно се развива и като магнит привлича все повече туристи. В Куала Лумпур, може да няма коали, но има уникална спокойна атмосфера, сгушена сред множеството небостъргачи.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КУАЛА ЛАМПУР:

Местоположение: Столицата на Федерация Малайзия е разположена на полуостров Малака, при сливането на реките Гомбак и Гланг.
Площ: 243 кв.км
Население: 1 627 172 човека
Официален език: малайски
Надморска височина: 56 м
Климат: екваториален
Часова зона: UTC+8
Валута: малайски рингит (MYR)
Допълнителна информация: www.malaysia.travel

СЪВЕТИ ПРИ ПЪТУВАНЕ В КУАЛА ЛАМПУР:

Най-добро време за посещение: през цялата година
Типични храни и напитки: Nasi Lemak (в превод “дебел ориз” представлява ориз сготвен с кокосово мляко и гарниран отстрани с варено яйце, печени фъстъци, парченца краставица и пикантен сос Sambal. Шишчета Satay силно облени и киснати в подправки.
Места за посещение: Кулите Петронас със Скайбридж; Batu Caves – уникални варовикови пещери, в които хиндуистите са изградили свой храм; Aquaria – този огромен аквариум е дом на над 5000 водни обитатели, включително 150 различни вида риби от целия свят. Концепцията на комплекса следва естествения път на реката от планината към морето и така пътуването в парка включва различни екосистеми. По-приключенско настроените посетители могат да плуват и с акули, като записването става предварително.