For English translation click here.

Най-красивите места в Китай

Новият ден дойде, така както е идвал от векове – с бляскави слънчеви лъчи обгърнали небесната шир. Зачудих се дали преди 2233 години тук някъде в китайския град Сиан се е събудил и Qin Shi Huang, който решил да обедини Китай и успял – ставайки първият китайски император. За него има много легенди, като в няколко от тях се подчертава страха му от смъртта. През 206 г.пр.н.ер. той издава указ, според който след смъртта, тялото му трябвало да бъде облечено в нефрит и да се остави да плава в живаченото езерото, което се намирало в пирамида и било защитено от безсмъртна армия.

Заслушани в различните легенди за императора и прочутата му армия (която днес е със статута на 8-то чудо на света), след закуската в хубавия хотел в Сиан, рейсът неусетно ни отведе до следващата забележителност – перла от историята на Китай. А историята на Китай започва много преди първият император да се появи. Всички справочници са единодушни, че историята на Китай започва някъде около 50 000 пр.н.ер., когато и по тези места, подобно на Европа, хората са живеели в пещери и са използвали уреди от камък и кости.

Около 4000-3000 пр.н.ер. животът на хората напълно се променил, като същите започнали да отглеждат ориз и животни (овце и пилета). Подобно на Египет хората започнали да създават първите градове около бреговете на реките, като главната река в Китай била Жълтата река в северен Китай. Хората строели малки къщи с тръстикови покриви, а около 3000-2000 пр.н.ер. възникнало и гръничарството, като китайците бързо го развили в майсторство. По същото време възниква и коприната, както и колелото.

Именно от това далечно минало днес е останало древно неолитно селище Банпо, което посетихме по пътя за Теракотената армия. Това селище е било открито през 1953 г. и се намира на изток от Сиан, в близост до Долината на Жълтата река. Останалите руини и гробове датират от 5600 г.пр.н.ер., като същите са били оградени от 5-6 метров ров, който най-вероятно е имал отбранителна функция. Къщите са били кръгли, изградени от кал и дървесина със сламени покриви.

От екскурзоводката ни научихме, че отначало хората не са могли да строят къщи – изкопавали са ров и са му слагали покрив от слама. След това този ров се разраснал и се появили пътечки към повърхността, ниски стени и врати. В неолитното селище Банпо имаше няколко музея, като в един от тях можеха да се видят макети на различни къщи от най-ранното строителство до познатите и в момента прости селски къщи. Екскурзоводката ни обърна и специално внимание на гробовете и костите, които са били намерени тук – всички те са били разположени така, че да сочат на запад. Хората по онова време са вярвали, че са като слънцето и трябвало да залязат на запад. За да се преродят и живеят отново в краката им били оставяни вода в глинени съдове. Само няколко гроба били без грънци и днес се смята, че това са били лоши хора, за които никой не е искал да се погрижи.

Друго интересно нещо, което научихме за това селище, е че то е построено по време на матриархата. Имало е отделни помещения за жени и мъже, като тогава властвали жените, които имали по няколко мъже, за да се подсигури потомство в онези трудни години.

Като цяло неолитното селище ми хареса, особено музея с глинените съдове, които бяха много красиво изографисани и фини, а според текстовете са направени много преди да възникне граничарското колело, имаше дори схема, която показваше как с ръце и пръсти се оформят подобни изделия – несъмнено сложно, но резултата е прекрасен!

Тук имаше и зала подобно на нашата Плевенска панорама, където на 180 градуса можеше да се видят макети в човешки ръст, показващи бита и препитанието по онова далечно време. Естествено направихме солиден брой снимки и продължихме напред към следващите години от историята на Китай, които ни отведоха до Теракотената армия. По пътя в рейса попивахме нови факти относно обединяването на Китай и обявилия се за първи китайски император. Преди него е имало и други владетели, но с по-ниска титла – царе.

Qin Shih станал първият китайски император. Той бил велик, но и жесток. След построяването на неговата гробница и велика теракотена армия, той убил всичките 7000 майстори, които работели по тяхното построяване, за да се запази тайната за мястото на гроба. След смъртта му на власт застава неговият син, който също бил много жесток и мислил само за себе си, а не за хората. Не умеел да управлява, хората го мразели и така на власт дошла династията Хан.

Според екскурзоводката ни, именно императорът от династията Хан първи започнал да търси къде е бил гробът на първият китайски император и след дълги години успял да го открие, ограбвайки всички скъпоценности и мечове от теракотената армия. След това гробът бил отново забравен и засипан от времето с пръст.

През 1974 г. селяни, които копаят кладенец близо до днешния китайски град Сиан, извадили от пръста глинена глава на войн и така станали част от едно от най-великите археологически открития на всички времена. Всъщност, самият човек, който е открил теракотената армия, днес е назначен на длъжност „Държавен подписвач” и работи в магазина, на входа на музея на теракотената армия, като разписва всички книги, които туристите купуват, като същият е много добронамерен и усмихнат, излъчваше щастие и гордост.

Преди да отидем в самия музей с теракотената армия, екскурзоводите ни отведоха в една фабрика за теракотени изделия. Там ни показаха начина на изработване на теракотените войници. Екскурзоводите ни препоръчаха от тук да си закупим сувенири, тъй като са с гарантирано качество – така й направихме, купихме си теракотени войничета по 7 евро, а в последствие в самия музей ги продаваха по 1 долар! Да се надяваме, че качеството наистина е по-добро, все пак си взимахме сувенири от 8-то чудо на света.

След магазина отидохме на обяд и преяли с различни видове китайска храна, бяхме готови да се разтъпчем в музея. До музея можеше да се стигне и пеша, но нашата група реши да се възползва от електрическите бусчета, които ни закараха точно пред входа на музея, където имаше голям площад и около него няколко сгради. Във всяка една от сградите бяха изложени различни експонати, като първата от тях разбира се бе най-величествена, като в нея се намираха над 1000 война, не съм ги броила, но вярвам, че бройката им бе близко до това, тъй като наистина бяха много и учудващо големи! Знаейки, че всяко ново поколение е по-високо от предишното, си представях древните хора значително по-ниски, а тези войни бяха по-високи и от мен. Височината на воините варира от 185 см до 209.77 см. Построени са около 240 пр.н.е., като днес са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско.

Екскурзоводите ни бяха оставили сами да се разхождаме из различните здания, като имахме повече от час и половина свободно време, като преди това ни бяха разказали подробно за тази „призрачна армия“, която бранела гробницата на Първия император. Цялата армия се състояла от около 8000 фигури на войни, със 130 колесници, 530 коня и още 150 кавалерия – всичките в естествена големина, заровени някъде около 210 г.пр.н.ер. Отново ни обърнаха внимание на желанието на първия император и параноята му  да господства и в отвъдния свят така, както и на земята.

Освен войници от теракота са намерени и слуги, артисти и наложници, особено красива и известна е откритата бронзова колесница, която е една от най-тежките в Китай. На мен особено ми харесаха цветните окраски на войните, които преди явно са били ярко боядисани, но днес от цветовете са останали бледи отпечатъци. В една от изложбените зали видяхме екип от археолози, които в момента реставрираха нови теракотени войни и с тънка четчица, съвсем фино почистваха прахта от фигурите. Лицата на войните са наистина уникални, няма две с две еднакви – като живи хора са, детайлно направени до най-малката част – имат си нокти, дори линии на съдбата по дланите. Единствено мечовете им ги няма, явно откраднати още преди хилядолетия.

За самата теракотена армия пише и историкът Sima Quan през 2 век пр.н.ер. – сто години след смъртта на императора – според него над 700000 човека за 36 години са създали теракотената армия. Съвременните историци смятат тази бройка за преувеличение, като според тях и 16000 човека биха се справили само за 2 години. Това обаче по никакъв начин не трябва да омаловажава архитектурната уникалност на проекта, за който с двете си ръце бих гласувала като 8-то чудо на света. Направих си множество снимки тук, като ми беше приятно да позирам до тези големи и красиви мъже, носещи в очите си древни легенди.

На излизане от музейния комплекс трябваше да минем през цяла улица със сувенирни магазинчета, където продавачите до последно се пазаряха с минаващите, предлагащи всякакви китайски изделия – от теракотени войни, до плетени китайски шапки, от типичните китайски ветрила, до плюшени сладки панди. Успях да се въздържа от пазаруването, но не и от снимането. Така за цялото пътуване в Китай успях да направя над 3500 снимки – далеч по-малко на брой от войните от теракотената армия.

От музея отидохме направо в ресторанта за вечеря. Тази китайска провинция се славеше със своите пелмени и на вечеря опитахме много пелмени с различна плънка. Пелмените всъщност представляват варени  макаронени изделия, като тук тези които бяха с пилешко имаха и формата на патета, тези с риба – досущ приличаха на рибки, имаше и прасенца и други фигури, като масата в ресторанта непрекъснато се пълнеше, а ние си сипвахме в чиниите и пробвахме различните видове. Тук за първи път ядох корени от лотос, които имаха леко сладникав и хрупкав вкус.

Прекрасният ден, приключи и по прекрасен начин. В ресторанта след вечерята имаше танцово шоу, с типични за региона народни танци. Цялото представление беше под формата на спектакъл за императора, който от време на време излизаше на сцената, а за неговото удоволствие, а и за нашето най-вече J, красиви танцьорки, майстори музиканти представяха прекрасни изпълнения с великолепни костюми и декори. Особено красиви бяха танцьорките с дълги ръкави, които по прекрасен начин извиваха своите ръце и ръкавите им създаваха невероятни ефекти. Имаше и един много симпатичен музикант, който освен, че свиреше със свирка, си акомпанираше и с уста, като издаваше всякакви звуци като пойни птици.

Цялото представление беше като ферия от приказки – всяка с различни декори и с прекрасни костюми и изпълнители. Всички бе изпъстрено с много цветове и вечерта в хотела, като си затворих очите, сякаш бях успяла да съхраня образите им под клепачите, и заспах бързо унесена от приказния Китай.

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА ТЕРАКОТЕНАТА АРМИЯ:

1. Теракотената армия е открита съвсем случайно и се счита за едно от най-големите открития на 20-ти век;
2. През септември 1987 г. теракотената армия е обявена за 8-то чудо на света от бившия френски президент Жак Ширак.