For English translation click here.

Най-красивите места в Китай

Точно по разписание в 11:00 часа пристигнахме в Суджоу – известен още като Източната Венеция. Още на времето Марко Поло й дава този прякор, като описва красивия град с над 6000 моста и богатства от търговията с коприна. Първото нещо обаче, което възниква в ума на всеки китаец при споменаването на Суджоу са неговите градини. Разположени на юг от известната река Яндзъ, тези градини се смятат за едни от най-красивите в света, и гордо бих потвърдила това. Тяхната история може да се проследи още през 6 в.пр.н.е. Създадени са още през 770-476 г.пр.н.ер., като са надграждани и обновявани от различни династии. Своят най-бляскав период намират по време на династиите Минг (1368-1644) и Qing (1644-1911), като по тяхно време градините наброяват над 200. Сред тях особено красиви са Градината на чиновника и градината на рибаря, които ни предстоеше да посетим през този ден.

Преди това обаче предстоеше задължителния обяд – този път в ресторант със западно европейска кухня – имаше пържени картофки, бекон, пържоли, някакви други меса в сосове, много плодове и различни десерти. Цялата група остана много доволна от това, тъй като имахме нужда от разнообразие, дори при вкусната китайска храна, с която никой нямаше никакви стомашни проблеми и явно ни действаше добре.

Ресторантът беше в близост до музея на коприната, така че обиколката ни в Ханджоу започна от тук, от където е тръгвал прочутия път на коприната. В музея имахме възможност да проследим различните етапи от създаването на коприната – видяхме живи ларви, буби, след това как се варят в топла вода и как се разточва нишката от пашкула. Естествено изходът на музея минаваше през магазин, където се продаваха висококачествени чаршафи, възглавници и одеяла от коприна. Новият ни екскурзовод Миша, ни обърна внимание, че още при династиите Минг и Qing, най-висококачествената коприна произвеждана за императорското семейства е правено в Суджоу. Постелите бяха прекрасни, не толкова скъпи, но за съжаление много обемисти и трудно бих ги побрала в долния си багаж, затова пък копринените блузи и рокли не бяха за пренебрегване.

Научихме, че за една дреха бяха необходими около 60 какавиди, а за едно одеяло – около 300. Производството на коприна вече има над 6000 история в Китай, като още от 5 в.пр.н.е. е започнал износ на коприна към Азия, Европа и Африка, посредством изградения път на коприната.

Нашият път обаче след музея ни отведе по прочутите градини на Суджоу. По пътя с рейса пресичахме различни канали, като научихме, че Жълтата река и Яндзъ са двете майки реки на Китай – Янзъ е основната река в Южен Китай, а Жълтата река – в Северен Китай. Шанхай също като Суджоу, бе разположен в близост до реката Яндзъ, като и през двата града минава Великият Китай, който свързва южен със северен Китай по море. Всъщност построяването на Големия канал датира още от 5 в.пр.н.ер., като цялата дължина на Канала е 1776 км, започващ от гр. Ханджоу (който щяхме да посетим на следващия ден) и стига до Пекин (който вече посетихме).

Древни колкото и Големия канал се оказаха и императорските паркове и градини. Първо ни предстоеше да видим градината на чиновника, която е създадена от един богат чиновник, който след като се пенсионирал се завърнал в родния си град и тук закупува 10 декара земя, от които 5 декара посвещава на градините, които са запазени от негово време – 4 години след управлението на Zhengde от Династията Минг (1509 г.). Самата градина е разделена на източна част, средна и западна.

Екскурзоводът Миша отново ни обърна внимание на трите основни елемента, от които се състоят китайските градини – растения, вода и камъни. В градината на чиновника преобладаваше водата, а в градините на Рибаря – камъните. През 1997 г. Градините на чиновника влизат в списъка на световното наследство на UNESCO и съвсем заслужено са там. В този парк, въпреки многото посетители, човек можеше да усети уединението и спокойствието. Имаше много езера и кривообразни мостчета. Китайците смятат, че злото върви винаги на право и не може да мине по кривообразно мостче. Имаше и много лотоси – цветето но Буда, защото корените му лежат в мръсната вода, а самото то има чисти цветове.

В парка имаше различни павилиони, обгърнати от растения, имаше и отделен парк с растения Бонсай. Беше наистина прекрасно и след една разходка в този парк, човек излизаше сякаш пречистен, от цялата хармония, която цари в него. Веднага се сетих за шумотевицата и правите алеи в Южния парк в София – и там имаше река, дървета, та дори и камъни, но я няма хармонията и връзката между тях, а в събота и неделя разходката там е по-скоро натоварваща, отколкото разтоварваща.

Чувствах се прекрасно, снимайки почти всички обособени кътчета с цветя, растителност и езера в парка. Дори успях да заснема две патици-мандаринки – не бях чувала за този вид до сега, приличаха на нашите, но по-малки и пъстри патета.

Градините на Рибаря бяха сравнително по-малки по размери, но формата на камъните бе наистина интересна и нищо чудно, че имаше обособени беседки за съзерцаване на камъни. Градините на рибаря са създадени от един богат китаец, чието дете един рибар спасил от удавяне и в негова чест, богаташът създал тези градини.

Първоначално на това място имало само една библиотека, но в последствие около нея се създал парка. Един от камъните е създаден така, че да прилича на йероглифа на щастието. Тук има и много изкуствени малки каменни пещери, като екскурзовода ни обърна внимание, че камъкът е специален и поддържа прохлада дори в горещите летни дни.

Трудно е да се опише такава хармония, която я усещаш с всичките си сетива, и при все не можеш да я пресъздадеш на хартия. По време на престоя си в Китай бях затрупана с информация и впечатления и умът ми трудно поемаше големите обеми, но хармонията в Суджоу бе вдъхнявяваща и дори почнах отново да пиша стихове.

Вечерта се настанихме в хотел Holiday Inn Suzhou Youlian Hotel ****, като моята стая бе 813 на 8-мия етаж. Особено ми хареса в този хотел, че на възглавниците имаше етикетчета, на които пишеше дали възглавницата е мека или твърда и съответно всеки можеше да си избере възглавница по вкус. И в този хотел, както и останалите имаше безплатен интернет, и побързах да затрупам и семейството си със своите впечатления. В Китай минаваше 22:00 часа, а в България тъкмо приключваше работния ден в 17:00 часа. При мен вече имаше звезди, а от отсрещната част на екрана виждах слънчеви лъчи. Бях по-напред с времето и можех да разказвам какво ще бъде бъдещето, но вечерта си легнах с настоящето, което бе прекрасно и хармонично. Бях благодарна на Китай за прекрасното гостоприемство!

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СУДЖОУ:

Местоположение: Суджоу се намира в Източен Китай в близост до делтата на река Яндзъ на бреговете на езерото Тайху.
Площ: 8 488 кв.км
Население:  10 549 100 човека (данни от 2018 г.)