For English translation click here.

Най-красивите места в Китай

На сутринта закусих корени от лотос, които бяха сладникави, но в края оставяха леко горчив вкус. За първи път ядох и петифура с клечки. В хотелския ресторант имаше вилици и ножове, но през изминалите дни толкова бях свикнала да се храня с клечки, че реших да не си развалям навиците.

На 80 км югоизточно от Лоянг се намираше прочутият манастир Шаолин. Това е един от най-известните будитски храмове в Китай. Името му означава „шао” малък и „лин” манастир. Монахът, който основал манастира, усетил, че само от медитация, тялото и краката му се схващат и така създал кунг-футо, което след това се превърнало и бойно изкуство за самоотбрана.

Самият манастир е построен през 495 г., като на няколко пъти е бил разрушаван и възстановяван. Според историците златния век на манастира е бил по време на династията Танг (618-907 г.), тогава 13 монаха успели да спасят бъдещия император Ли Шъмин, от многобройната армия, опитваща се да направи преврат. Когато Ли застава на престола, той изразява своята благодарност, като отпуска много земя и богатства на манастира и го превръща в кунг-фу център. По този разказ е заснет и прочутия филм Манастирът Шаолин, който прави манастира световноизвестен. Според мен обаче и съвремието може да се нарече златен век – от живеещите 30 монаси, нито един от тях не работи на полето и не отглежда реколта, както преди. Издържат се изцяло от туристите, които в този неделен слънчев ден бяха окупирали манастира, като хилядна армия.

Сутринта екскурзоводката ни накара да побързаме, за да можем по-рано да стигнем до Шаолин и да заемем хубави места, по време на кунг-фу шоуто, което беше от 10:00 часа – в една не голяма зала. Тук наистина видях много хора, наредихме се на голяма опашка, но чакането си заслужаваше, тъй като заехме хубави места и се насладихме на 1-часовото представление. Беше интересно и забавно – поканиха на сцената дори хора от публиката, които трябваше да повтарят движенията на монасите, а те не бяха никак лесни.

След представлението се разходихме из стария манастир, където научихме тъжната история, защо монасите се поздравяват с молитвена поза, но с вдигната само дясна ръка. Някъде през 6-ти век, в манастира дошъл Shen Guang, който искал да стане ученик на монаха Da Mo, който обаче не му обръщал внимание и въпреки, че Shen прекарал 13 години в чакане да стане негов ученик, Da Mo все не му обръщал внимание. Накрая една зимна вечер Шен попитал Да Мо „кога най-сетне ще му стане учител”, а Да Мо му отговорил „когато завали червен сняг.” Тогава без да се замисли Шен извадил меча си и отрязал лявата си ръка, като я развял високо – същата бързо замръзнала, а вятърът отронил червените капчици кръв, които образували червен сняг. Виждайки всичко това Да Мо се съгласил да му стане учител и започнал да го обучава тук в Шаолин.

Определено историята не ме впечатли, а храмът е построен по подобие на миналото, но е изцяло престроен през 1928 г., когато бил напълно опожарен. Будистите тук не даваха да ги снимат туристите, което не беше много дружелюбно. Поне се насладихме на представлението, а по-късно в двора видяхме и няколко деца, които също умело презентираха своите кунг фу умения. Днес Шаолин е едно от най-престижните училища в Китай и постъпването тук става много трудно и очевидно с много пари. Ние си запалихме по 3 клечки за късмет и продължихме напред към Гората на Пагодите, където са погребани едни от най-видните монаси в манастира. Това е най-голямата гора от пагоди в цял Китай, като същите надвишават бройката от 240 гроба, сред които има такива от времето на династията Танг, Jin, Yuan, Ming и Qing (611-1911). Повечето пагоди са направени от камъни и тухли, като варират от един до седем етажа.

От гората на пагодите се разходихме пеша до една лифт станция, която ни отведе високо в планината Суншан. Досега не се бях возила на толкова висок лифт. Въжетата сякаш се простираха в небесата и земята оставаше много далече от нас. Пробуждаше лек страх, но и прекрасно усещане, да виждаш цялата зеленина от птичи поглед. Горе на върха на планината имахме само 20 мин. свободно време, колкото да се освежим от топлината долу и да направим снимки от високо. Планинските вериги се преплитаха една друга като морски вълни, които очите ми жадно поглъщаха, а фотоапарата едвам улови.

Следваше обяд, а след това разходка до един голям супермаркет, от където можехме да си купим храна и вода преди качването в нощния  влак, който щеше да ни отведе до Суджоу. Разстоянието от Лоян до Суджоу бе 946 км, които ние взехме за 16 часа, тръгвайки към 19:00 часа и пристигайки на следващия ден в 11:00 часа, тъй като този път влакът не беше директен, а спираше на много места. Същият отново имаше легла, в които след лекото потракване на влака, а и след изглеждането на още един филм на компютъра, успях да се унеса и малко да поспя.

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА МАНАСТИРА ШАОЛИН:

1. Вярва се, че манастирът е възникнал през 495 г. от индийски монах.
2. Една китайска поговорка гласи, че „всички бойни изкуства на земята произлизат от Шаолин“. И наистина местните монаси развиват това древно изкуство Кунг-фу с цел духовно извисяване и самозащита.