For English translation click here.

Най-красивите места в Китай

Пристигнахме в Шанхай с автобус от Ханджоу, който бе само на 177 км. Шанхай е най-гъсто населения град в Китай, а и в света, с население около 26 милиона човека!

Разположен е на делтата на реката Яндзъ, вливаща се в Източнокитайско море. Всъщност реката Яндзъ е най-дългата река в Китай с 5623 км дължина, следвана от Южната река – 4672 км.

Трудно е да си представи човек, че този голям мегаполис, само преди век е бил малко рибарско селце. След опиумната война, която Великобритания печели, градът е даден на концесия и бързо се превръща в процъфтяващ център на презокеанска търговия. През 2005 г. градът е обявен за най-голямото товарно пристанище в света. Тук е и най-голямото метро в света състоящо се от 11 линии и построено само за 25 години.

Още с влизането си в града бяхме поразени от високите небостъргачи и ако досега се възхищавахме на богатата китайска история, то днес влизахме в град от бъдещето, който дори през деня сияеше. Минавахме през огромни булеварди с по 7 платна в посока, така и не попаднахме на голямо задръстване, каквито имахме в София, след това пресичахме мостове и тунели. Накрая стигнахме в хотела, където имахме 15 минути, да си оставим багажа и да се подготвим за обиколката на града.

Хотел Ocean***** ме впечатли – това беше най-хубавата стая, в която някога съм била – на 20-тия етаж 2006. Като се влезе в стаята се озовах в малко антре, където имаше гардероби. От тук влязох в хола и спалнята, които се намираха в една стая, но бяха разделени от шкаф сложен посредата, в който се намираше телевизора и който можеше да се върти, така че да се гледа телевизия и в хола, и в спалнята. Между спалнята и банята имаше прозрачна стена, а самата баня беше огромна. Имаше вана и отделна кабина, като самата кабина беше огромна. Леглото също беше голямо и меко, и не можех да повярвам на този 5-звезден лукс, за какъвто не бях и мечтала. Отново си глътнах езика в Китай и не защото не говоря техния език, а защото за пореден път успяха да ме оставят без думи, впечатлена просто от всичко.

Шанхай е град на контрасти, с автобуса минавахме през бедни квартали, където прането висеше и се сушеше на улицата, след тях следваха скъпи накичени алеи с цветя, водещи до 5-зведни хотели и бизнес сгради. Почти от всякъде виждахме „Отварачката” – най-високата сграда в Шанхай. Това всъщност е Световния финансов център, който е построен през 2007 г. и достига височина от 492 м. Според екскурзовода ни в центъра му трябвало да има кръг, но по време на строежа плановете се променили и вместо кръг има празен квадрат, който оприличава сградата на гигантска отварачка и сградата е доста впечатляваща.

Нашата първа спирка обаче се оказа не небостъргач, а един древен храм, в който се намираше прочутата фигура на Нефритения буда. Храмът на Нефритения Будае построен през 1882 година, когато в Шанхай са внесени две огромни статуи на Буда, направени от нефрит от Бирма. Самият храм беше накичен с множество червени фенери, на които човек можеше да си напише името или желанието и след това да го закачи в храма. Вместо да си купим фенери, ние снимахме същите за спомен и късмет, след което направихме доста бърза, но очароваща разходка из храма, който освен с фенери, бе изпълнен и с множество статуи направени от полускъпоценни камъни, сред които най-големите са: Статуята на седящия Буда 1.95 метра и тежаща три тона и една по-малка, на полегналия Буда. Храмът е действащ и е една от големите туристически атракции в Шанхай. Днес градината му е павирана с камъни и много цветя лотус, които отвеждат към голямата скъпоценна зала, където вярващите могат да се помолят пред Буда за миналото, настоящото и бъдещето. В тази зала са разположени три златни Буда, но разбира се най-голямото богатство на храма е 1.9 метровия нефретитен Буда, който е на горния етаж, където снимането не е разрешено.

Снимането беше разрешено на следващата ни спирка по пътя – градината на радостта Ю, разположени в т.нар. Китайски квартал на Шанхай. След като е даден на концесия, кварталите в Шанхай съответно се делят на Френски квартал, Английски квартал и т.н., като китайският си остава най-чаровен, изпълнен със стари, но реновирани и красиви китайски сгради, сред които и прекрасните градини на радостта Ю. Градините са създадени през 1559 г. от богат чиновник, който прекарал повече от 20 години в тяхното създаване, посвещавайки ги на своя остаряващ баща. До 1956 г. градините са били частна собственост, но Китайското правителство решава да ги реставрира и от 1967 г. същите са отворени за посетители. В момента градините заемат 2 хектара земя и са разделени на 6 основни части с различни стилове. От това място лъха спокойствие и мир, като са обособени различни павилиони, кули и езерца с лотоси. Тук беше доста оживено, но и много красиво.

Преди да разгледаме градините имахме и богат обяд в шанхайски ресторант, с типична китайска кухня. Вечеря не ни предстоеше, затова хапнахме добре, за да ни държи сити през целия ден. А денят сякаш тепърва започваше, защото предстоеше да разгледаме модерния Шанхай и да влезем в някои от неговите небостъргачи.

По пътя научихме, че името на града произлиза от китайските думи „на“ „морето“, като за първи път името се споменава през 11 век по време на династията Song. Старото име на града е Шен, който бил местен герой още през 3 в.пр.н.е. и бил наричан Шеншенг (градът на Шен). а често наричат Шанхай и “Градът на изгряващото слънце”. Научих и китайския израз:

Shang hai hen mei [шанхай хей мей] Шанхай е много красив.

Градът е наистина прекрасен и най-добре може да се разгледа от високо. Автобусът ни остави на прочутата телевизионна кула, наречена още Перлата на изтока, която се издига на 468 метра височина над реката Huangpu. Завършена е през 1994 г., като до 2007 г. това била най-високата сграда в Китай, след това обаче е изместена от Световния финансов център на Шанхай.

Това е третата по височина телевизионна и радио кула в света. В близост се намират два големи моста Yangpu Bridge и Nanpu Bridge, като заедно трите елемента създават картината на „два дракона играещи си с перлата“. Иначе самата кула се състои от 3 големи сфери най-отгоре, наричани Космически модул, и 5 по-малки сфери и 3 декорирани сфери на по-ниските нива.

Кулата е известна с телевизионната си антена, но само най-горните 118 метра се ползват за предаване. Останалата част от кулата е обособена като панорамни площадки, ресторант и хотел. Гледките от тук наистина си заслужават. Изкачихме се до горе с много бърз асансьор и се разходихме из наблюдателна площадка с много стъкла от пода до тавана. След това се озовахме на още по-хубава панорамна площадка, където дори подът беше от стъкло и можехме да гледаме директно надолу. Доста от хората се плашеха, но за мен беше много красиво и направих множество снимки. Шанхай е наистина огромен и по размери и по височина

Тъкмо когато си мислех, че телевизионната кула повече от това не може да ме изненада и ето, че ни заведоха в историческия музей на долния етаж, който е най-хубавия и интересен музей, който съм посещавала досега. Макетите в него са в реални размери на хора и можехме да проследим цялата история на Шанхай от малкото рибарско селище, до опиумната война и разрастването на града след това. Имаше прекрасни костюми и декори показващи живота преди време – в дома, в училище, по улиците, в ресторантите и държавните учреждения. Имаше и макети на къщи от миналото и настоящото. Опитах се да снимам цялата експозиция, но това сякаш бе невъзможно. Всичко бе направено първокачествено и прекрасно.

Докато се качвахме обратно в рейса ни заваля дъжд. В Шанхай беше наистина много влажно и дъждовете тук са многобройни целогодишно, вероятно не е лесно да избегнеш това природно явление. Беше почнало да се смрачава и капките засипваха прозорците, през които вече беше трудно да се снима. Ако бях капчица вода и аз щях да се спусна именно тук, тъй като нощта тепърва започваше, а с нея и ярките светлини, които обръщаха града, превръщайки всяка капка вода в малка дъга.

Имахме допълнителна нощта разходка из Шанхай, започвайки същата от пешеходна търговска улица, цялата огряна от надписи и светлини. Такива улици си представях  в Ню Йорк и в други модерни градове, каквито бяхме виждали по филмите. Аз обаче имах късмета да се разхождам из Шанхай, който бе наистина „черешката на тортата“ от цялото пътуване в Китай.

Екскурзоводът непрекъснато ни даваше зор да си тръгваме, а ние бяхме очаровани и като пеперуди привлечени от светлината, искахме всичко да видим и снимаме. Следващата ни спирка с автобуса бе пред крайбрежната улица The Bund, покрай която са издигнати почти всички небостъргачи. Улицата е известна със своята архитектура от 19 и 20 век. В края на 1800-те и в началото на 1900-те Шанхай се оформя като важен търговски център и много световни компании основават офиси тук, подпомагайки развитието на китайската икономика. Различните стилове тук се преплитат, като се усеща влияние от Великобритания, САЩ, Русия, Япония, Франция, Германия, Белгия и Холандия, всичко това допълнящо вековната история на Шанхай. Тук се намират и впечатляващите централни офиси на Банката на Хонг Конг и тази на Шанхай, зданието на бившата митница и стария Шанхай клуб, който преди е бил домът на най-дългия бар в света. На отсрещния бряг на реката се вижда финансовия квартал Pudong.

Цветовете на сградите непрекъснато се меняха и ние се опитвахме да заснемем всичките им нюанси. Беше невероятно красиво да се гледат всичките тези блеснали небостъргачи, чийто отражения във водата на реката Huangpu, само допълваше техния блясък. За 30 юана получих и професионална снимка на мен на фона на небостъргачите – стана уникално хубава и бях истински щастлива да бъда там и да запечатам спомена в рамка.

Настроението на цялата ни група засия от прекрасната крайбрежна атмосфера, и от факта, че нощната ни екскурзия продължава. Следващата спирка бе край Историческия музей на Шанхай, чиято сграда наподобява древен китайски буркан, какъвто имало и сред самите експонати. По това време на деня обаче музеят бе затворен, но и прекрасно осветен заедно с фонтана пред главния му вход.

Научихме, че музеят е открит през декември 1952 г., като през 1995 г. е преместен на Народния площад. Кръглият навес и квадратни основи символизират традиционните китайски вярвания, че „земята е квадратна, а небето кръгло“. Музеят има богата колекция от над 120000 експоната на китайското изкуство, включително бронзови, керамични съдове, мебели, древни монети, картини и скулптури. Музеят има 11 галерии и 3 специални временни изложбени зали, като входът е безплатен! 

Следваше и кратка разходка из Френския квартал, чийто тесни улички бяха изпълнени с нощни заведения и барове. На много места над улиците бяха опънали навеси, които ни спасяваха от наново появилия се дъжд. И тук имаше фенери, и романтика. Прибрах се щастлива в прекрасната хотелска стая и заспах с усмивка в голямото меко легло.

На сутринта се насладихме на последния си ден в Китай, като имахме цял свободен ден в Шанхай. Заедно с двете си нови приятелки от групата отидохме до един голям мол само за електротехника, от където си закупих MP3-player, с който да слушам музика, докато пътувам. Имах хубаво устройство, но по време на пътуването в рейса до Шанхай го залях с вода и то спря да работи. Тъкмо на време, за да си купя ново устройство от Китай. Новото устройство имаше голяма памет, въпреки малкия си удобен размер. Много си харесах китайския подарък и си надявах този MP3 да го разходя из множество красиви дестинации.

От хотела до мола стигнахме с такси. Такси взехме и за следващата ни спирка Финансовия център. На шофьорите показвахме написаните с йероглифи названия на сградите и те бързо се ориентираха. Самите цени на такситата не бяха високи. Всяко от возенията ни излизаше от 2 до 5 долара, които ние трите си деляхме.

Световният финансов център или както ние му викахме Отварачката има 101 етажа разположени на 492 м височина. В момента сградата помещава мол, ресторанти, хотел и офиси. Ние си закупихме билети за панорамната тераса на 100-тия етаж, която също имаше стъклен под, от където се разкриваше прекрасна гледка към Шанхай. От тук направихме множество снимки и имах удоволствието да изпратя sms-честитка на най-добрата ми приятелка, по случай рождения й ден, с пожелания и тя да постигне и покори много върхове, на какъвто се намирах и аз в този ден.

След като излязохме от Финансовия център се спуснахме обратно по крайбрежната улица и снимахме за преден път прекрасните небостъргачи. На крайбрежната улица се снимахме и с един огромен бик, наподобяващ този пред Ню Йорската борса и поставен тук през пролетта на 2010 г. Беше ранен следобед, а вече бяхме уморени. Решихме да се върнем в хотела и да пробваме някоя от екстрите като покрития басейн и сауната. Приготвих си и багажа, който ми се струваше ужасно тежък, след това преди да си легна седнах до прозореца, който имаше голям перваз от вътрешната страна. Така без да отварям прозореца, можех да седя и да се наслаждавам на прекрасната гледка от 20-тия етаж.

В 09:00 часа сутринта, веднага след богатата закуска в хотела, едно рейсче ни закара до летището, където полетът ни бе в 11:40, с кацане в Москва в 17:25 (полетът ни всъщност беше 9 часа 45 мин., но поради часовата разлика щяхме да имаме допълнителни часове). С часовата разлика това денонощие щях да имам 30 часа, вместо обичайните 24 часа. Много хора си мечтаят да имат допълнителни часове, какво бихме правили ако имахме поне по 1 допълнителен час само за нас? Аз разбира се бих го прекарала в пътуване, както сторих и сега. Вместо да спя обаче изгледах няколко филма. Отново имаше предостатъчно и хубава храна, така че мога само да похваля Аерофлот.

Полетът от Москва до София, беше с много по-малко екстри, но с много повече въодушевление, че се завръщахме у дома. Излетяхме от Москва по разписание в 19:55 и пристигнахме в София в 21:55. Имах много мило посрещане, и макар пътуването да беше прекрасно, бях истински щастлива да съм обратно у дома. Китай е необятен и макар да видяхме толкова много неща, знам, че не съм посетила и половината от неговите съкровища. Хората бяха сърдечни и макар да са много по-различни от нас, се чувствах спокойна, вероятно покорена от хармонията, която лъхаше от парковете, градините и цялата архитектура. Дори Китай да остане само блед спомен, знам че този спомен винаги ще ми носи усмивка и ще се радвам да нося тази усмивка и до други прекрасни дестинации по света.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ШАНХАЙ:

Разположение: Шанхай е най-големият град в китай, разположен в източната част на страната, при вливането на река Яндзъ в Източнокитайско море.
Площ: 6341 кв.км
Население:  24 870 895 човека (данни от 2020 г)
Официален език: китайски
Надморска височина: 4 м
Климат: влажен субтропичен климат, с четири ясно изразени сезона.
Часова зона: UTC+8
Валута: китайски юан (CNY)
Допълнителна информация: shanghai.gov.cn