LUOYANG

13-дневна обиколка на Китай
ЛУОЯН (част 5)


Събудих се наспана и щастлива в приказния Сиан, приготвяйки се за ново пътуване, до нов град, който отново се оказа стара китайска столица. Хубавото тук е, че където и да пътуваш, цялата страна е с едно часово време, независимо от голямата територия.

В 10:05 тръгнахме от Сиан за Луоян, където пристигнахме в 12:07 часа с експресния влак. Средната скорост, с която се движихме бе 198 км/ч, но това далеч не беше най-бързия китайски влак. Всъщност Китай се слави с най-дългата високоскоростна влакова мрежа, състояща се от 9676 км, от които 3515 км се развива скорост от 300 км/ч.

Гарата на високоскоростният влак в Сиан ми се стори много празна, но и модерна – приличаше на малко летище, а влаковете наистина се движеха като малки самолети. Много бързо изминахме разстоянието от 374 км, които деляха Сиан от Луоян. Загледана от прозореца на влака, си мислих, че нищо чудно, че цветът на кожата на китайците е по-жълта от нашата – имено в тяхната страна минаваше Жълтата река (наричана още Майката река), полята им също бяха жълти и златно слънце блестеше над тях.

На гарата в Луоян ни посрещна нов автобус, с нова екскурзоводка. Китайското й име бе Xiao, което в превод означаваше усмивка.

Всъщност китайският език се оказа доста сложен и при това не заради йероглифите, които всъщност произхождаха от самите картинки – първоначално например йероглифа за слънце „жъ” първо бил кръг, днес е квадрат. „Уес” е луна – в превод половин слънце, а половин луна, става „свят” – това бил е йероглифа на император Минг. Името Чин на последната империя означава „чистота”. „Фън” означава вятър, а „шуи” вода – така тяхното изкуство за декорация фън шуи е свързано с природата и означава всичко да бъде подредено така, че вятърът спокойно да се движи из помещенията, където за благополучие е добре да има и вода. Друга интересна дума на китайски е риск, която се изписва като възможност и опасност. Йероглифът за река са 3 капки, 3 дървета означават гора, и научавайки тези неща от екскурзовода, йероглифите ми се сториха по-смислени от буквите, които отразяваха звуци, а не картини. „Мъж” на китайски се състои от йероглифите за „земя + сила”, а думата „добре” се изписва като „половин жена + половин дете” – смисълът е колкото повече деца, толкова по-добре. Въпреки, че в Китай все още действа закона за правото само на 1 дете в семейство. От това правило имало и изключения – християните напр. могат да имат повече от едно дете, но на тях не им се полагат пенсии, затова възрастните били силно зависими от децата, които да ги гледат. Китайците също можели да имат второ дете, но за него трябва да платят 9000 долара, за да получи детето паспорт, ако нямат тази възможност, второто дете не се регистрира и в последствие е много трудно да се изучи и да намери каквато и да е работа, а няма и право да пътува.

В училище китайците усвояваха около 4-5 хиляди йероглифа, а в университета около 10 хиляди. Най-трудното в китайския език обаче се оказа произношението – те имат 4 тона, които придаваха различни значения на думите и тези 4 тона обикновено се оказват най-трудни за чужденците. Йероглифите могат да се изучат, но да се предаде точната интонация (в противен случай думите придобиваха съвсем друго значение) си бе вече майсторство, а аз си признавам, че не успях да усетя разликата между 4-те тона, които звучаха по един и същ начин.

Новата ни екскурзоводка говореше много добре руски и от нея научихме, че град Луоян е значително малък китайски град – само 2 милиона жителя! Смятан за люлката на китайската цивилизация, Луоян (Luoyang) е една от четирите древни китайски столици (Пекин, Нанджин, Луоян и Сиан). Всъщност съвременните историци вече говорят за 7 древни китайски столици, като към списъка са добавени Kaifeng (добавен е през 1920), Ханджоу (добавен през 1930) и Anyang (добавен след археологическите разкопки през 1988 г.).

Името на град Луоян идва от северното му разположение и думите „лу” – река и „янг” север. Преди да разгледаме града обаче, рейсът ни откара до ресторанта за обяд, а след това до основната забележителност в града – скалите на Луоян или Драконовите пещери. Това определено е една от забележителностите в Китай, която силно ме впечатли. В скалите бяха издълбани релефи на над 16000 буди. Всъщност екскурзоводката ни каза, че никой не е преброил всичките образи на Буда, но легендата, че са 16000 може да се окаже вярна, тъй като техният брой е забележителен.

Самите изображения са в различна форма и размери – най-малките са около 25 мм, а най-голямата фигура достига 17 метра височина. Издълбаването и създаването на тези будитски фигури е започнало по време на династията Wei през 493 г.н.ер. Част от тях са разрушени от вятъра и влагата, но това, което видяхме беше достатъчно да ахнем и да оставим да се чува само звука на фотоапаратите.

От паркинга до скалния комплекс вървяхме пеша покрай реката Ло – приток на Жълтата река. Слънцето сякаш изглеждаше по-златно загледано в отражението си в жълтите води. Първото нещо, което забелязах бяха скали с пукнатини – много на гъсто разположени малки ниши. Зачудих се с какво ли пък са толкова известни – изглеждаха като наядени скали и от далеч правеха впечатление гъстотата и големината на някои от дупките, но нашите скални манастири имаха къде къде по-големи вдъблатини. Когато ги доближих обаче открих тяхната уникалност. В нишите бяха релефно издълбани фигури на Буда – снимах първата, но се оказа, че и втората има подобна фигура, но в друга поза на Буда, всъщност всичките ниши бяха запълнени с уникални релефни рисунки. По някои от тях имаше още цветове, а бяха направени много преди да възникне българската държава. Най-много бих ги сравнила с нашия Мадарски конник, но тук фигурите бяха много по-добре запазени и грандиозни. Унесох се в снимане, и пак не успях да снимам всички фигури. Групата ни непрекъснато бързаше напред, като екскурзоводката ни разказваше разни неща, но освен, че онемях от красотата, предпочитах и да не чувам, а да възприемам по свой начин със своите очи и фотоапарат, тези 16000 Буди.

Особено забележителна бе и най-голямата фигура на Буда тук – застанал в поза лотос, чиято дължина достига 17 метра, от които само главата е 4 метра, а ушите по 1.9 метра!

Научихме, че в една от пещерите има гравирани 140 рецепти, които показват достиженията на медицината в древен Китай, като част от тези рецепти се ползват и до днес.

От другата страна на реката се издигаше красив манастир, но издълбаните скали ми се сториха много по-святи. Върнахме се обратно на паркинга, този път возейки се на лодка из топлите и буквално жълто-кафеникави води.

След скалите минахме през една чаена къща, където отново проследихме основните моменти в чаената церемония, опитвайки нови видове чай, характерни за този регион. Следваше и кратка спирка край храма на Белия кон Баймаси. Същият разгледахме само от вън, но научихме, че това е първият будитски храм в Китай.

Император от Династията Хан, намерил статуя на Буда и попитал какво е това, казали му, че това е религия, която учи хората на добро и да не се страхуват от смъртта. На императора му харесала идеята и изпратил свои хора да изучат тази религия в западния свят. След три години, двама изтъкнати индийски монаси, She Moteng и Zhu Falan, се завърнали с делегация, водейки със себе си бял кон напълнен с будитски текстове и фигури. Тогава за първи път Будизмът се появява в Китай. За да благодари на двамата монаси и техния бял кон, императорът заповядал да бъде построен манастир, който да носи името Храмът на белия кон. Докато манастирът се строял, монасите превеждали донесените от тях документи и изготвили книгата „Сутра в Четиридесет и два глави“, която привлякла много монаси и храмът станал център на будитската дейност в Китай, а храмът и днес се смята за „люлката на будизма в Китай“.

Разстоянието между чаената къща и будитския храм взехме за 30-40 минути, тъй като се намираха в двата края на Луоян. Така имахме възможност движейки се от автобуса да разгледаме и този град, за който научихме още, че има много заводи, като най-голям е завода за трактори, други заводи са за керамика, стъкло и т.н. Тук средната месечна заплата е 1000 йоана или 250 лв., което е доста по-ниско от останалите големи градове. Символът на града е цветето Божур и на пролет тук се провеждала прекрасна церемония с фигури от цветя.

Отново си легнах в хотелската стая с препълнени очи, от множество будитски фигури. От стаята ми на 10-тия етаж (1009 в Лоян Гранд Хотел) се виждаше строежа на голяма магистрала. Имах западно изложение и се насладих на залеза. Още повече се насладих и на съня, която напълно ме възстанови, след всички тези впечатления и приятни преживявания.


ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЛУОЯН:

Местоположение: Луоян се намира при сливането на река Луо и Жълтата река в западната част на провинция Хънан
Площ: 15 229 кв.км
Население:  7 056 699 човека (данни от 2018 г.)

Официален език: китайски
Надморска височина: 144 м
Климат: влажен субтропичен климат, с горещо и влажно лято и студена, суха зима.
Часова зона: UTC+8
Валута: китайски юан (CNY)
Допълнителна информация: www.chinadiscovery.com/luoyang-tours/thing-to-do-in-luoyang.html


СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА ЛУОЯН:

Най-добро време за посещение: вероятно най-доброто време за посещение на тази стара императорска столица е между април и октомври, когато времето е топло и приятно.

Как да стигнете до града: Летището Луоян (LYA) е на 10 км северно от града, като има редовни полети от Пекин, Шанхай и др. В града има и две големи гари (северната, от където има влакове за Пекин и Шанхай) и южната, където има високоскоростни влакове отново до Пекин и Сиан.
Типични храни и напитки, които си заслужава да опитате: китайската кухня е популярна в цял свят, но най-вкусна е разбира се в родината си. Докато сте в Луоян може да опитате вкусните им месни нудели с мляко и боб Мунг, както и Lyuyang Yan Cai (ястие от репички, пилешко, свинско и водорасли).
Места за посещение, които не трябва да пропуснете: Скалните образования в Националния парк Лонгман, храмът на Белия Кон, музеят в Луоян с богатата си колекция от древни бронзови и порцеланови съдове и др. Не далеч от Луоян е и известния манастир Шаолин.