For English translation click here.

Най-красивите места в Китай

Хонконг на китайски означава „ароматно пристанище“ (идващо от двата китайски йероглифа heung и gong), но е много повече от пристанищен град. Азиатският тигър, както още го наричаха, е уникален микс между Изтока и Запада, между традиции и модернизъм. Хонконг се гордее с най-голямата си бройка небостъргачи в света, с над 8000 сгради с над 14 етажа, или два пъти повече небостъргачи от Ню Йорк!

Обикаляйки града сякаш се чувстваш притиснат от всички страни от високи сгради и все пак вместо клаустрофобия, хората тук усещат хармония. Целият Хонконг е създаден спазвайки законите на фенг шуи. Feng Shui в превод означава „вятър вода“ и е древен метод за създаване на хармония посредством духовните сили на природата. За да се постигне хармония трябва да се създаде баланс между осемте природни елемента: небе, земя, планина, вятър, огън, гръмотевица, дъжд и океан, също така трябва да се вземат предвид духовете на yin (мъжкото начало) и yang (женското начало), които контролират нашия свят. Така напр. прозорци гледащи към водата са отлично фенг шуи и едни от най-скъпите хотели в Хонконг са тези гледащи към пристанището с огромните си прозорци. Ако не можеш да гледаш към водата, е важно да се принесе водата в дома, така множество офиси, магазини и ресторанти имат свои аквариуми. Из целия град има обособени между сградите малки паркове, част от които с обособено водопадче, с красиви статуи на пауни и огромни монети носещи късмет. 

Трудно е да се обиколи Хонконг за по-малко от три дни. Ние пропуснахме множество атракции от нашата програма, за да успеем да се вместим в предвидените ден и половина в Хонконг, но и затова кратко време градът напълно успя да ни спечели, набелязвайки си места за следващите ни посещения.

Избрахме си да пътуваме до Хонконг с Турските авиолинии, като полета отне малко повече от 11 часа. На летището бе спокойно и не успяхме да усетим, че това е едно от 10-те най-натоварени летища в света, което през 2011 г. е обслужило над 54 милиона пасажери, 3.9 милиона тона карго и над 100 авиолинии със 170 дестинации от целия свят. От летището взехме влакчето Air Express, стигайки бързо до центъра на града, където се намираше и нашия хотел. Двупосочните билети ни излязоха по 180 HKD (42 лв.), като противно на всички препоръки в интернет, обменихме пари на летището. Курсът се оказа почти същия като на чейндж бюро в града, така че изобщо не съжалихме.

Хотел Ovolo, в който имахме резервирана стая ни посрещна много гостоприемно. Уцелихме Happy Hour, което означаваше безплатни питиета и закуски във фоайето на втория етаж. Подсилени се качихме в стая 1003 на 10-тия етаж, която бе сравнително тясна, но оборудвана с всички съоръжения и екстри, като се оказа, че дори минибара ни бе безплатен. Wi-fi интернета също имаше силен сигнал и изпратихме съобщения вкъщи.

Пристигнахме в Хонконг на връх Нова Година, която тук не е на 31 декември, а на различна дата всяка година, но винаги в периода от 21 януари – 20 февруари. Дори летоброенето им е различно, като започва от първия им владетел и се изчислява на базата на китайския лунен календар. Така макар да бе 2015 година, успяхме да отпразнуваме началото на 4713 година в Китай. Всяка година тук е посветена на едно от 12-те свещени животни: плъх, бик, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. 4713-тата година започваше на 19 февруари 2015 г. и бе посветена на Овцата. Под този знак са хората родени през 1919 г., 1931 г, 1943 г, 1955 г, 1967 г, 1979 г, 1991 г, 2003 г. и 2015 г. По случай празника в Хонконг се провеждаше един от най-големите и пъстри паради в Азия.

Новогодишният парад започваше в 20:00 часа, като малко преди това слязохме на рецепцията и помолихме да ни извикат такси. Оказа се, че централните улици и най-вече тунела до Kowloon беше затворен и единствения начин да се стигне от острова до отсрещната страна бе метрото. Билетът за 3 спирки ни струваше по 9.50 HKD на човек (2 лв.). Излизайки от метрото все още не беше ясно в коя посока да тръгнем – музиката не се чуваше ясно, като в карнавала в Ксанти, Гърция, нито пък хората ходеха в една и съща посока като карнавала на Св. Патрик в Дъблин. Тук всички посетители се отправяха на различни страни.

След като открихме същия се оказахме на тесен тротоар притиснати от всички страни, като поне пет реда от хора имаше пред нас и закриваха видимостта към празничното шествие. Бутането продължи по улицата надолу търсейки места, от където да снимаме, но в 20:30 часа това бе мисия невъзможна. Снимахме от различни места, част от тях толкова отдалечени, че не чувахме дори музиката и парадът не ни впечатли – поне докато към края не успяхме да застанем на трети ред сред тълпата и усетихме истинската наслада и настроение. Успяхме дори да си вземем два балона и усмивките ни се разтегнаха като очите на китайците около нас. Всъщност публиката бе предимно от чужденци. Китайците предпочитаха да отбелязват празника у дома със семейства си. По случай новата година им се отпускаха по 5 почивни дни и голяма част от 7-те милиона китайци в Хонконг се бяха изнесли. Туристите обаче напълно компенсираха тази липса и тълпите по тротоарите показваха, че тази бройка бе надхвърлена. Част от туристите си носеха подвижни стативи, на които си слагаха телефоните и ги протягаха над тълпата правейки хубави снимки. Аз също се опитвах да правя такива застанала на пръсти и протегнала максимално ръка на горе. Шествието включваше музика на живо, танци, акробати и дори бойни изкуства. Имаше групи от различни места, дори представители на Дисниленд и Ocean park.

След карнавала се разходихме малко из нощния Хонконг, след което с метрото се прибрахме обратно в хотела. Нямахме никакъв проблем с метрото. Машините за закупуване на билети ясно показваха, на която спирка се намирахме, и като натискахме на картата на коя спирка искаме да отидем се изписваше цена, която след заплащане (с монети или книжни пари) пускаше билетче. Стая 1003 на 10-тия етаж ни очакваше с безплатна минерална вода, удобна баня и прозорец заемащ цяла стена. Гледката бе към отсрещната висока сграда и освен улицата нямахме друга панорама, но такава не ни трябваше. Под клепачите ни пъстрият карнавал все още продължаваше. Затворихме уморени очи и събирахме сили за предстоящия туристически ден.

На следващия ден, след богатата закуска в хотела, се отправихме към прочутото влакче, което водеше до Виктория пик. Беше сравнително рано сутринта, но пред него вече се виеше дълга опашка и ние се радвахме, че си бяхме закупили билети по Интернет и не се наложи да чакаме поне за билети. За качването обаче се наложи да изчакаме третия влак докато дойде нашия ред. През това време от вътре разгледахме няколко витрини, които представяха историята на тази железница възникнала през 1888 г., като същата била първата по рода си в Азия, и останала като най-стръмната и стара железница в света. Въпреки големия наклон и единичното захващане на кабинките, този трамвай води класациите по безопасност. През 1960 г. мощно торнадо разрушило част от железницата, но след това същата била възстановена. Ежедневно на нея се возят по 11 000 човека или приблизително 4 милиона годишно. Влакчето наистина се движеше по много стръмен наклон – всички сгради изглеждаха неестествено изкривени от него. Само след 10 минути се озовахме на върха, като пътят към панорамната тераса минаваше през множество магазини, които ни изкушаваха със сувенири.

Не успяхме да устоим и на красивата панорама отвън, която обсипахме с множество снимки. Въпреки смога всички небостъргачи се виждаха ясно и гледката бе прекрасна. Морето обгръщаше града от няколко страни и беше много красиво.  Хонконг е с размерите на Люксембург, като в него живеят над 7 милиона човека, което го прави едно от най-населените места на света. Високо в планината обаче, тълпите не правиха такова впечатление, усетихме ги чак, когато се наредихме на опашката за слизане обратно със зъбчатата железница.

Щом слязохме от върха се качихме на двуетажните туристически рейсове – червената линия и с нея обиколихме голяма част от забележителностите на града, без да слизаме от автобуса. Минахме през храма  Man Mo, който е посветен на бога на литературата Man Tai и на военния бог Mo Tai, като тези богове са особено тачени от учениците и студентите, които желаят да постигнат успех в ученето. Самият храм бе сгушен между множество небостъргачи и ако автобусът не бе минал точно през неговата улица трудно можеше да се види отдалеч.

По пътя за пристанището снимахме множество небостъргачи, чиито прозорци се отразяваха едни в други. На пристанището ни помолиха да се прекачим на друг рейс от червена линия и обиколката ни продължи, като минахме през красивата сграда на изложбения център, издигната през 1997 г. Автобусът примамливо мина и покрай няколко търговски улици, като по слушалките ни казваха, че тук са едни от най-популярните молове, но притиснати от времето се посветихме на забележителности, а не на шопинг.

Постепенно по тесните улички притиснати от всички страни с високи сгради се озовахме отново на спирката към върха Виктория. Там се прекачихме на автобус от зелената линия и с него направихме кръгче на по-отдалечените от централен Хонконг забележителности. Минахме през известната конна база Happy Valley, където редовно се провеждат състезания с коне. От там през тунел излязохме на увеселителния парк Ocean Park, пред чийто вход много сполучливо от цветя бяха направени делфини. В далечината се виждаше планински връх, към който водеха лифт кабинки. Чудихме се дали там се намираше Огромната статуя на Буда, която толкова много искахме да видим, но за един ден бе невъзможно да се разгледа цял Хонконг. До тази статуя освен с лифт, трябваше да се качат 260 стъпала, като бронзовата статуя на Големия Буда седнал в поза Лотос е с височина 26 метра, и е символ на чистотата. Въпреки, че Хонконг бе пренаселен, чистотата бе навсякъде.

​Зеленият автобус ни изведе на един залив с плажове, корабчета и отново високи сгради. В една от сградите имаше нарочно оставена голяма дупка, която помагала на дракона и ветровете от планината да стигнат безпрепятствено до морето и водата – отново фенг шуи теория. По пътя снимахме множеството острови (все пак Хонконг се състоеше от над 200 острова), както и множеството цъфнали цветя, което за месец февруари си бе прекрасна гледка.

Стигайки отново до пристанището Виктория (кръстено на английската кралица Виктория), слязохме и се качихме на прочутите корабчета Star Ferry, чиято цена за билет влизаше в цената на двуетажните автобуси. Тази фериботна линия свързва остров Хонконг и континенталната част Kowloon още от 1888 г, като предлага невероятна гледка към небостъргачите и хълма зад Хонконг. От другата страна  се отправихме към алеята на славата, която бе изпълнена със звезди и отпечатъци на ръце на известни личности. Не можехме току-така да подминем и звездата на Джаки Чен, с неговите циментирани отпечатъци, все пак Хонконг бе родното му място. Така и не стигнахме до края на алеята, защото същата бързо се напълни с хора, които си запазваха места за предстоящото вечерно шоу с фоейерверки, което бе задължително за Новогодишните празници, прогонвайки всички лоши духове. Ние също си запазихме хубави места, на първи ред на крайбрежната алея и едночасовото чакане си заслужаваше, тъй като местата ни позволиха да направим невероятни снимки и да се насладим максимално на 25-минутното шоу с фойерверки. Съвсем видимо бе, че китайците бяха измислили фойерверките и продължаваха да бъдат първенци в тях. Светлини във всякакви цветове и форми се изстрелваха в небето и засияваха над грейналите небостъргачи. Беше невероятно шоу, особено ми харесаха формите на сърца, които грейваха в небето и светеха над нас. Наставаше нова година, а с нея и пожеланията за здраве, успех и любов. Фойерверките се изсипваха върху нас като благословия.

Направихме си богата новогодишна вечеря в едно улично ресторантче, но така и не уцелихме прочутите им нудели (оризови спагети). Бях чела, че това е един от специалитетите им и особено се препоръчва яденето на нудели на рожден ден, като същото носело дълъг живот и просперитет на рожденика. Днешният ден бе не по-малко празничен, но се задоволихме с препържени китайски хапки със скариди и други пикантни неща. 

Вечерта имаше още по-хубав завършек, като се „почерпихме“ с китайски масаж на краката. Според плакатите след такъв масаж човек сякаш стъпва във въздуха и до известна степен бих се съгласила. След едночасово масажиране на стъпалата, от най-малкото до най-голямото пръстче, се чувствахме напълно отпочинали, от двудневното ни бързане. Научихме, че масажът на краката подобрява циркулацията в организма, намалява депресията, главоболието и дори кръвното налягане.

Това бе идеалният завършек на един прекрасен ден в Хонконг. Градът ми се стори по-различен от останалия Китай, и не само защото движението тук бе ляво, а не както в останалата част на Китай – дясно (същото бе вследствие на 156 годишното Великобританско управление, приключило през 1997 г.). Градът наподобяваше леко Шанхай, но осезаемо по-притиснат на площ. Почти всички говориха английски език (местните закони го бяха приели за втори официален език, след китайския). Според интернет това бе и страната с хора с най-високо средно IQ 107. Местните, ако съм видяла такива, ми се сториха любезни и без капка колебание бих препоръчала Хонконг като място, което заслужаваше да се посети, но поне за 3 дни.

Началото на 4713-та година бе невероятно, а Хонконг бе наистина като град от бъдещето, и връщайки се обратно в българската 2015 година сякаш наистина се връщах в миналото. Бъдещето бе бляскаво, дано и останалите държави стигнат до него.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯЗА ХОНКОНГ:

Местоположение: Хонконг е специален административен район на Китай, разположен в югоизточната част на страната, на брега на Южнокитайско море.
Площ: 1 108 кв.км
Население:  6 708 389 човека