For English translation click here.

Най-красивите места в Китай

Нова утрин в Китай… несъмнено щеше да започне с чаша чай. Закуската бе един от любимите ми моменти, когато сред препълнените бюфет маси, можех да избирам между различните храни – повечето, от които ми бяха неизвестни. Вече познавахме китайската кухня по-добре и знаехме, че тук в Суджоу (южен Китай) същата е доста сладка, на Север – храната бе по-солена, а в средата на страната – люта (областта Сучуан напр. се намира в Централен Китай, а всички знаехме колко пикантно е прочутото Пиле по Сучуански). Аз разбира се, предпочитах сладката храна – пиле с ананас, подсладени зеленчуци и др., каквито тук имаше в изобилие, а този ден щяхме да слезем и още по на юг в Ханджоу, където щяхме да посетим чаена плантация. Зелен чай имаше и на закуска, като във всеки хотел вкусът му бе различен, но винаги освежаващ.

Разстоянието между Суджоу до Ханджоу е 164 км, което този път взехме с рейса. Направи ми впечатление, че между отделните провинции имаше контролно-пропусквателни пунктове, които проверяваха паспортите и причините за пътуване. Нашите чуждестранни паспорти не ги провериха, само на шофьора и екскурзовода. По пътя снимах множество оризови поля, пълни с вода, като научихме, че в Китай, имат реколта 2 пъти в годината, единствено чай и ориз имат по 3 реколти! Климатът тук явно е по-благосклонен, като се има предвид, че у нас цяла година се грижим само за 1 реколта и колко е тежко, когато същата е лоша. По полетата имаше работници, но отново не толкова, колкото очаквах. Всъщност никъде в Китай не видях МНОГО хора – навсякъде бяха не повече от обичайните хора в България, дори в България имаше повече хора да се разхождат по улиците, докато тук явно хората наистина работеха и не можеха да се насладят на слънчевия юнски ден.

Първата ни спирка в Ханджоу беше край живописното езеро Сиху, което се смяташе за свещено. Според легендата същото е създадено от любовта на Дракон и Феникс. Именно от тук минал един индийски монах, по време на обиколката му в Китай и щом видял езерото възкликнал, че е същото като планината на Буда и веднага издигнал храм на неговия бряг. Тук имахме кратка разходка с лодка, като групата ни се раздели и се качихме на 2 лодки, направлявани от двама гондолиера. Езерото Сиху е сладководно, като често е наричано и Западното езеро. В самото езеро, както и в непосредствена близост са издигнати множество храмове, пагоди, градини и изкуствени островчета. През 2011 г. същото влиза в списъка на Световното наследство на Юнеско, дизайнът на тукашните градини е повлиял на цял Китай, Япония и Корея през различните векове, като представлява идеалния баланс между хора и природа.

Средната дълбочина на езерото е 3 метра с общ капацитет от 14 мил. куб.метра вода. Дълбочината не съм я проверявала, но водата беше мътна и топла. Не видях рибки, но съм и търсила такива, загледана в близката пагода, която украсяваше брега. В близост до един от островите имаше издигнати три красиво издялани стълбове. Същите бяха отдалечени един от друг, но мисловно можеха да образуват триъгълник. Всяка година на 15 август луната греела точно над този триъгълник и светлината й била уникално красива. В Европа също празнуваме 15 август, но го свързваме с Рождения ден на тати и денят на Голяма Богородица. Явно наистина имаше нещо специално в този ден, който и китайците тачеха.

Сега обаче беше юни, бяхме в езерото посред бял ден, така че не можехме да видим този феномен, но спокойната разходка из това свещено езеро, ни накара отново да се почувстваме щастливи, че бяхме тук и можехме да се любуваме на прекрасната природа, време и обслужване.

След разходката с корабче, рейсът ни закара до следващата забележителност – манастирът Линин. На входа имаше изографирани с големи йероглифи фразата „Раят не е далеч“ и това е така, влизайки в зелените градини на манастира или по-точно на будитския храм. И тук имаше много скали с изографирани релефни фигури на Буда, в подножието на скалите минаваше река, а храмът бе от отсрещната страна. Отново скалните релефи ме удивиха с красотата си и запазения си вид. Най-странното е, че този храм е създаден още през 328 г. от монаха Hui Li, идващ от Индия. Повечето от скъпите будитски статуи тук датират именно от това време. Беше невероятно нещо толкова голямо да е запазено от толкова отдавна. Бяхме в сграда построена много преди да възникне българската държава!

Научихме, че храма Линин в превод означава Храмът на душевно уединение. Името пасваше идеално на това спокойно и хармонично място, с което китайците отново привлякоха вниманието ни и спечелиха сърцата ни.

С рейса продължихме към Музея на чая, като по пътя се наслаждавахме на град Ханджоу, който беше опасан с река и сякаш от всякъде се виждаше вода. Самият град е разположен на брега на залива Ханджоу, където реката Цянтан се влиза в Източнокитайско море. Това е най-южната част на Великия Канал, който стига до Пекин и градът е важно пристанище. 

Градът е създаден по време на династията Qin, като през 589 г. е преименуван на Ханджоу – в буквален превод „Префектура за речно корабоплаване“.

По пътя към музея на чая минахме през различни хълмове с чаени насаждения. Научихме, че именно тук се добива един от най-хубавите сортове зелен чай, longjing, означаващ драконовия кладенец, тъй като на пролет цялата долина наподобява на дракон.

На самия вход на музея имаше и фигура на дракон, който пазеше главния вход и явно носеше късмет – освен нашия рейс, в последствие спряха и други два туристически рейса, от които се изсипаха туристи, готови да закупят още китайски чай.

Самият музея на чая покриваше 3.7 хектара земя, посветени на изкуството, добива и приготвянето на чай. Бях решила да не купувам повече чай, но китайците отново успяха да ме разубедят. По време на презентацията на китайската чаена церемония, домакинята ни показа един „фокус“, който ни изуми и ни накара да си закупим от този чай. В стъклена епруветка сложиха бял ориз и го заляха с йод и той веднага почерня. След това допълниха епруветката с вода, но и тя остана черна. Изляха водата и сипаха зелен чай и оризът веднага побеля, показвайки какви пречистващи свойства има зеления чай. Същият е богат на антиоксиданти, които пречистват организма отвътре. Този трик ме впечатли и аз си закупих едно бурканче от този чай, надявайки се да пречистя своя организъм у дома. Лечебните сили на зеления чай обаче траят само една година – след това китайците не го пият – пият го само чужденците.

След чаената плантация ни заведоха до Пагодата на шестте хармонии, която е разположена на 3 км югозападно от свещеното езеро, което разглеждахме с лодка преди това. Пагодата ни впечатли както с годината на построяването си 980 г., така и с височината си от 60 метра. Всъщност първоначалната пагода е била разрушена през 1121 г, но след това възстановена през 1165 г. във вида, в който я виждахме днес. Това беше единствената пагода, която успях да изскача и която снимах от вън, от вътре, от долу и от горе.

Вечерта рейсът ни остави в хотел Best Western Mei Yuan Hangzhou****, като моята стая бе 422 на 4-тия етаж. Бях впечатлена от Ханджоу, който не напразно още на времето Марко Поло нарича „райският град”. Градът все още пази позициите си на важен културен и религиозен център, на който очевидно му върви по вода. Беше приятно вечерта човек да затвори очи, при толкова прекрасни спомени. Особено след като на следващия ден, щеше да предстои едно ново пътуване, този път до бляскавия град Шанхай.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХАНДЖОУ:

Местоположение: Ханджоу се намира в Източен Китай, в равнината на Яндзъ, на брега на залива Ханджоу, където реката Цянтан се влива в Юзточнокитайско море.
Площ: 16 835.57 кв.км
Население:  9 468 000 човека