Разположена на дъното на земното кълбо, стигането до Антарктида не е никак лесно. Още по-трудно е оцеляването там – и все пак белият леден континент привлича посетители от цял свят и по уникален начин стопля сърцата им за цял живот. Представям ви Димитър Трифонов, който бе част от 5-тата и 10-та българска експедиция в Антарктида и разкрива уникалния живот в края на света.

Кажи ми как научи за Българската експедиция в Антарктида?

Имах леля, която работеше в Университета и ми каза, че търсят хора за експедицията. Бях на 22 години, досега не бях излизал от България и реших да се пробвам. Явих се на интервю при проф. д-р Христо Пимпирев, който ме одобри и ми разясни подробно целта на експедицията и построяване на къща за българската база там. Всичко стана случайно и все пак стана. Бях най-младият българин стъпил на Антарктида, както и 15-тият българин там въобще. Всичко беше много вълнуващо и се чувствах истински привилегирован.

Кога отиде там за първи път и какви бяха първите ти впечатления?

Тръгнахме в края на ноември 1996 г., като пътувахме със самолет от София до Лондон и от там до Сантяго, Чили, където прекарахме 2 дни, а след това до Пунта Аренас – най-южният чилийски град. Всичко беше ново за мен. От Чили успяхме да закупим провизии и да уговорим търговски кораб, който да откара същите, заедно с частите за къщата до Антарктида. С качването на кораба започна нашето приключение и начало на експедицията. Още си спомням 10 метровите вълни, с които корабът ни се бореше, и от техният тътен целият се тресеше. Нямахме каюти и спяхме в спортния салон, който се намираше в носа на кораба и всички тези трусове се усещаха най-осезаемо. Дрехите ни закачени на шведската стена не спираха да се клатят. Корабът мина през канала Бигъл, Магелановия проток, който много прилича на река и Нос Хорн, най-южната точка на Южна Америка, където се срещат Тихия и Атлантически океан. Тихият океан не беше никак тих, а с огромни 2-3 метрови вълни. Особено интересни бяха уредите в капитанския мостик, които показваха, че се намираме на 4000 метра дълбочина. След вълните последваха ледовете, а между тях китове и делфини. Цялото пътуване с кораб продължи 8 дни, като морска болест хванахме още на 2-рия час след качването. Най-сигурния лек срещу нея е да се гледа към хоризонта.

Стигайки до Антарктида, преди да слезем на сушата ни накараха да облечем костюми, с които можехме да влизаме във водата и да стоим до 2 часа в нея. Без костюми в ледените води може да се стои не повече от 90 сек, след което се получава хипотермия и човек умира от измръзване. Натоварихме провизиите в една лодка и тръгнахме към брега, като нямаше пристанище, а трябваше да скоча във водата и от там да придърпам лодката. Стъпвайки за твърда земя, от дясната си страна видях тюлен, а от ляво много пингвини и естествено първият въпрос, който нахлу в съзнанието ми бе „Какво по дяволите ще правя тук четири месеца?“. Антарктида обаче се оказа истински ментален санаториум, без бързане, суетене и стрес. Липсата на почти всякаква техника и откъсване от света, те кара да погледнеш по друг по-осъзнат начин на живеене.

Разкажи ни повече за живота там, при какви условията живеехте?

При първото ми отиване екипът ни се състоеше от 5 човека – 1 радист, 1 доктор, аз като механик на базата и двама, които са били миналата година там, бяха избрали мястото на базата и бяха оставили един фургон. Този фургон бе първият ни дом. Беше с големина не повече от 10 кв.м, и в него бяха разположени легла за 5 човека, кухня и хол. Представляваше нещо като кемпер, а животът ни наистина бе като на къмпинг – тоалетни на открито, липса на баня и топла вода. Къпането ставаше със затопляне на кофа вода на агрегата и поливане. Тоалетната обаче макар и на открито имаше прекрасна гледка към океана.

Между ноември и април, когато бях там, бе сезонът на белите нощи и изобщо не се стъмваше. Времето обаче не бе никак благоприятно, като 90% от дните валеше дъжд, сняг и духаше вятър. Понякога ветровете достигаха 160 км/ч. Това обаче не ни попречи на работата и успяхме за 45 дни да издигнем масивна къща, при това с голи ръце и оскъдни инструменти.

Още в началото отидохме да посетим испанската база, която бе най-близо до нашата. До същата се стига най-лесно по вода, или по-интересното пеша със ски, като пътят отнемаше 2 часа и ходихме вързани един за друг, тъй като минавахме през ледник, в който имаше пукнатини. Испанците ни дадоха две моторни шейни и бензин за тях, с които успяхме по-лесно да пренесем провизиите, частите и лекарствата, които носихме от брега до нашата база. Благодарение на тези моторни шейни успяхме за един ден да пренесем 20 тоновата къща, като накрая всички бяхме капнали от умора и ни беше сухо само под езика.

На следващия ден започнахме да изграждаме къщата, като според производителите същата била много прецизно изработена до последния милиметър. Оказа се, обаче, че при поставяне на частите същите имаха разминаване достигащо до 10 см. Тогава нямаше още термо панели и слагаме бетонни панели и беше много трудно, защото не разполагахме с инструменти за вдигане. Налагаше ни се да вдигаме с голи ръце 90 килограмови панели на 3 метра височина. При второто ми отиване там, говорих предварително с аржентинските архитекти и им поисках да направят и кран, който да ползваме. Тогава за транспорта на частите използвахме и хеликоптер.

Второто ти отиване там бе след 10 години. Какви бяха промените?

Промените бяха големи – имаше отделно помещение за генератора, както и място за моторните шейни. Къщата ни вече имаше хладилник (преди копаехме дупки в снега), микровълнова печка, мивка за миене на съдове, имаше и легла (преди спяхме на сковани дъски и отгоре спални чували), сега имаше и библиотека. Имаше много подобрения в базата ни, но и огромна разлика в самата Антарктида. Огромният ледник напр., който стоеше от задната страна на къщата се беше стопил и изчезнал. В близост имаше и друг ледник, в който се беше оформила 30-метрова дупка и продължаваше да се топи. Промяната в климата, за която само се говореше в България тук осезаемо се виждаше.

Опиши ни един примерен ден в Антарктида?

При първото ми отиване, като механик ставах преди всички останали и отговарях за включването на агрегата сутринта, който караше духалките да заработят и всички останали ставаха като се затопли помещението. Приготвяхме си закуска и след това всеки се залавяше с неговите задачи. Всеки ден си имахме дежурен за кухнята. Вечер играехме на карти или табла, като нямахме нито телевизия, нито радио. За 4 месеца ни се полагаха по 12 минути телефонен разговор на човек. При второто ми пътуване, вече имахме свалени филми, които си пускахме, а и бяхме повече хора, понякога бройката достигаше дори 30 човека.

Кои са другите обитатели на Антарктида, както хора, така и животни?

Животът ми в Антарктида ми даде рядката възможност да разгледам континента от вътре, а не като туристите да слизам за 2 часа и да разгледам само брега. Успях да се докосна до уникалната флора и фауна на най-студеният континент на земята. Много забавни моменти имахме с птиците, чиито размах на крилата понякога надхвърляше 2 метра, те идваха до базата, като понякога дори влизаха вътре или по-лошо се опитваха да крадат от нашия обособен външен хладилник. Пингвините пък точно в този период си сменяха перушината и не влизаха във водата, което водеше до силна глъчка на брега.

Ако някой реши да отиде до Антарктида, как би го посъветвал да пътува и какво си заслужава да се види?

Най-лесно пътуването ви може да започне от Ушуая, Аржентина, където има табела, че това е Краят на света. Точно до пристанището, от където тръгваха корабите на Антарктида имаше огромен надпис „Краят на света и началото на всичко“ спомням си как при тези думи ме побиха студени тръпки, примесени с топлите вълнения от предстоящото приключение.

Друго място, от където можете да започнете своята обиколка е чилийският град Пунта Аренас, където е издигнат паметник на Магелан, и всеки отправящ се на пътешествие, минава от тук и потърква ръце в палеца на крака, което носи късмет и сполука на пътуването. 

Сред основните забележителности на Антарктида са ледниците и уникалните животински обитатели, които оцеляват при най-студените и неблагоприятни условия за живот. На Антарктида напр. е измерена най-ниската температура на Земята -89.2 С (на 21.07.1983 г.). Други културни забележителности са руската църква на остров Кинг Джордж, в която освен икони си има и действащ свещеник. На този остров се намира бразилската база.