For English version click here.

Пътуване в Мексико

Uxmal е безспорно един от най-красивите градове на маите. Името му означаваше „три пъти изграден“, макар да имаше и друго тълкование, а имено ux = реколта и mal = добра. Историята на града, подобно на името, все още бе неясна, но по-голяма част от сградите датираха от 7-10 век от новата ера, когато Uxmal доминирал в региона. За разлика от повечето места в Юкатан, тук нямало сеноте (пещери с вода) и местните хора черпели вода единствено от дъждовете, като съхранявали същата в цистерни, една от които успяхме да видим до самия вход. Именно поради този недостиг на вода, както поради големите суши в целия регион, най-почитания бог тук бил богът на дъжда Чак (Chac), чийто множество изображения по сградите и маски бяха останали и в днешни дни. Именно заради сушите според текстовете над половин милион маи напуснали този регион.

Първият обект, пред който се спряхме на влизане в древния град бе пирамидата на магьосника, която бе единствената пирамида на маите с овална основа. Според легендите същата била построена за една нощ от джудже със супер сили – магьосника. Фактите обаче показваха, че е била построена на пет етапа и строителството обхващало периоди от 6-10 век. На всеки етап се е изграждал нов храм, на основата на предишния. Така са се получили пет храма един върху друг, под формата на пирамида. Имаше нещо вярно обаче в историята за джуджето, тъй като стъпалата на тази пирамида бяха твърде малки за човешки крак. Ето защо изкачването по тази пирамида бе забранено (в миналото е имало няколко смъртни случая от падане) и ние се задоволихме от земята да гледаме величествената 35-метрова пирамида.

Тук екскурзоводът ни разказа интересната легенда за една стара жена, смятана за вещица, която намерила яйце, от което се излюпило момче. Тя го отгледала като син, но момчето спряло да расте и си останало джудже, като имал умението да предсказва бъдещето. Един ден джуджето намерило един барабан, скрит от майка му, и започнал да свири на него. Владетелят на Uxmal го чул, знаейки поверието, че който свирел на този барабан, щял да бъде следващият владетел. За целта той извикал джуджето при себе си и го подложил на множество изпитания, с които то се справило без грешка. Било ред владетелят също да мине през тези изпитания, но още на първото от тях се провалил и починал. Така джуджето станало владетел на Uxmal, като още първата нощ си построило самò тази пирамида. То не забравило и майка си, на която построил дворец, чийто руини и днес стояха в Uxmal и носеха името „Къщата на старата дама“.

След пирамидата на магьосника се разходихме по една горска пътечка, която ни отведе до Голямата пирамида. По пътя видяхме множество игуани, а в клоните на дърветата пееха непознати птици. Голямата пирамида бе реставрирана и затова беше позволено да се качим на нея, което и с радост направихме. Същата беше малко по-ниска от пирамидата на магьосника, но много по-широка и стъпалата не толкова стръмни. От върха се разкриваше разкошна гледка към целия град Uxmal. Особено ми хареса разположените в лявата (западната) страна руини от сграда наречена Дома на гълъбите. Същата представляваше дълга стена с девет арки, като предназначението все още не беше ясно.

След голямата пирамида се отправихме с цялата група към сградата с най-много орнаменти, която испанците нарекли Двореца на губернатора. Испанците именували древните сгради на маите според своето виждане и на какво им наподобявали, не знаейки истинското им предназначение. Но вероятно с красивата сграда на губернатора са познали и това наистина била административната сграда на управниците, преди джуджето да построи своята пирамида. Релефите по цялата сграда бяха отличен пример за архитектурата на маите, която била перфектна и симетрична до последния детайл. Сред фигурите можеха да се различат множество маски, човешки фигури седнали на трон и др. Цялото здание бе с дължина 98 метра и височина 8 метра, като над 20000 камъни били използвани за неговата декорация.

​Точно срещу двореца на губернатора бе разположен каменен трон от двете страни, на който бяха издялани глави на ягуари – едната гледаща на юг, другата на север. Ягуарите били силно почитани от маите. Те били смятани за царе на джунглата и били известни със своята сила и смелост. Сядането на този трон бе забранено и ние се задоволихме със снимки до него. Най-хубавите снимки обаче станаха встрани от трона и гравираната сграда. Само на няколко крачки от тях, видяхме в низината игрището на Ушмал, пирамидата на джуджето и сградата, която испанците нарекли Манастира, заради тесните и тъмни помещения. Тази сграда обаче никога не е била манастир и затова екскурзоводът ни я наричаше не-манастира.

За да стигнем до него минахме направо през спортното игрище, което не беше толкова голямо колкото това в Чичен ица, но бе също така интересно с реставрираните си пръстени, през които се е провирала 2-килограмовата тупкаща се топка. Играчите са можели да я докосват само с лакът и ханш. Било разрешено само едно тупкане на топката на земята. Играта с топка тук беше представена като мит, като топката презентирала движението на звездите в небето, а двата отбора съответно олицетворявали деня и нощта или боговете на подземния свят и небесните богове.

Комплексът на не-манастира се състоеше от четири сгради, като разликата в тяхната височина показвала йерархическите различия на живущите. Най-високо разположена бе северната сграда, до която имаше и най-много стъпала. Освен декорациите броят на стъпалата също играел важна роля при маите, като се смятало, че до рая водели 13 стъпала, затова числото 13 било щастливо, а до ада се спускали 9 стъпала.

​Особено ме впечатли отличната акустика в образувалия се вътрешен двор между четирите сгради. Екскурзоводът ни плесна няколко пъти с ръце и ехото отекна в целия комплекс.

Спускайки се от другата страна на не-манастира се озовахме от задната страна на пирамидата на джуджето, където отново имаше множество малки стъпала, но от двете страни на тях имаше и много маски на бога на дъжда. Определено тази страна беше много по-впечатляваща. Интересна бе и малката къщичка пред пирамидата наречена от испанците Къщата на птиците, поради издяланите релефи на различни птици по покрива. Точно под птиците имаше и изрисувани множество символи на буквата е, наподобяващи повече знака на еврото, като екскурзоводът ни се пошегува, че тези символи показвали, че маите ползвали еврото като парична единица. Оказа се, че маите използвали различни неща за пари, и нямали точно определена парична единица. За търговия използвали различни неща, като най-често били давани какаови зърна, а за по-скъпите стоки разменяли злато, нефрит, мед и др.

​Древният град Ушмал напълно ме очарова. Прекрасните декорации и днес се препичаха на силното мексиканско слънце, на което се наслаждавахме и ние, надявайки се богът на дъжда да си почива в някоя пирамида, докато ние хващахме слънчев тен.

След разходката бусчето ни откара в един близък ресторант на име SOL (слънце), където под палмовия покрив ядохме пилешко с пюре от манго и салата. Накрая, като десерт ни поднесоха с ритуал едно питие със звучното име Cocaracha (кокарача, в превод хлебарка), представляващо смес от текила, кафе и газирана напитка с грейпфрут. Беше забавно и храната ми хареса.

​След обяда се отправихме към град Кампече, като по пътя минахме през традиционно мексиканско село със стари къщи с покриви от слама, в което спряхме за кратка фото пауза.

По пътя прекрасният ни екскурзовод не пропускаше да ни покаже портокалови и мангови насаждения, като вече разграничавах по-високите дървета, които бяха манго. Дори видяхме т.нар. ягуарово дърво. Името не означаваше, че ягуарите седят на него, а просто жълтите му петнисти шарки на тъмно зеления фон наподобяваха така таченото тук животно. Пак встрани от пътя, гидът ни закачливо показа един „пет звезден хотел“, в него като влезеш и всичко било безплатно. Хранят те по 3 пъти на ден все така безплатно. Същият бе много добре охраняван и осигурявал пълна сигурност, но никой не искаше да идва тук. Оказа се, че говори за затвора, покрай който бусчето ни мина.

​Екскурзоводът ни разказа повече и за новата история на Мексико. След като през 1821 г. страната обявила своята независимост от Испания, САЩ се възползвал от нестабилността на страната и няколко година по-късно започнала мексиканско-американска война (1846-1848), в която Мексико претърпял поражение и загубил 1/3 от територията си. САЩ съответно спечелил нови щати запазвайки мексиканските им имена – Колорадо (означаващо червен цвят), Невада (на испански nevada – покрита със сняг), Калифорния (от известната испанска новела – митичен остров), Аризона (arizuma – дума произлизаща от ацтеките и означаваща „даваща сребро“).

​В град Кампече обаче ни предстоеше да се върнем малко по-назад във времето, в колониалната епоха, когато испанците издигнали този град на мястото на старо рибарско селище на маите. По време на колонизацията това  било най-важното пристанище на Юкатанския полуостров, от където се изнасяли дървесина и други стоки от Мексико. Просперитетът на Кампече обаче го превърнал в мишена за английските, френските и датските пирати, които често акостирали тук и нападали града няколко пъти. Най-лошата атака била през 1663 г., когато голяма част от населението било унищожено. В резултат на това около града били издигнати дебели стени, засилени с 8 военни укрепления, седем от които можеха да се видят и днес. Ние обаче се впечатлихме повече от пъстрите колониалните къщи, които бяха много добре запазени и до днес, скътани зад крепостните стени.

Разходихме се по главната улица, която ни изведе на централния площад, който във всеки мексикански град носеше името zocalo. Тук се издигаше и красивата катедрала на Кампече, построена още през 16-ти век. Докато изчаквахме групата да се събере, намерихме време да пробваме мексикански сладолед, който беше много вкусен, макар и не много различен от нашия.

​Бусчето ни отведе на 35 км южно от град Кампече, в хотел Siho Playa****, разположен на самия бряг на морето, които ни очарова с прекрасните си стаи. Нашата стая бе на първия етаж с чудесен изглед към Карибско море, като още по-хубав бе балкона, от който се спускаше стълба директно към плажа. Спахме много добре в хотела на брега на морето, като се чуваха нежните карибски вълни, дирижирани от вятъра свирещ в палмовите листа.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КАМПЕЧЕ:

Местоположение: Град Кампече е разположен на брега на Мексиканския залив и е главния град в областта Кампече.
Площ: 981 кв.км
Население:  220 389 човека (данни от 2010)
Надморска височина: 10 м
Официален език: испански
Климат: тропически климат
Часова зона: UTC-6
Валута: мексиканско песо (MXN)
Допълнителна информация:http://www.visitmexico.com/en/campeche

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА КАМПЕЧЕ:

Примерна програма за посещение на Мексико и Юкатанския полуостров: