МЕКСИКО
ЧАСТ 10 – ТАКСО – СРЕБЪРНИЯТ ГРАД НА МЕКСИКО
автор: Ана Бонева
Табаско е американски лютив сос, а Таско е красиво планинско градче в Мексико, прочуто със сребърните си мини и красиви сребърни изделия. Намира се на 170 км южно от Мексико Сити, като пътят ни отне повече от 3 часа. От тях един час излизахме от столичния град, уцелвайки леко сутрешно задръстване, което наистина бе леко, имайки предвид, че в града се движеха над 4 милиона автомобила. Колите, които се движиха бяха съвременни модели, нещо напълно различно от Мексико сити преди 10 години, когато са се движели само стари американски коли. Сега държавата отпускаше множество кредити за закупуване на нови автомобили и хората се възползваха от тях. С отпускането на кредитите станало задължително и застраховането на тези автомобили, което също спомагаше за доброто поддържане на колите.
Минахме покрай зеления парк Чапултепек / Chapultepec, който се оказа един от най-големите паркове в северното полукълбо, обхващащ площ от 686 хектара или 1695 акра. Този парк беше наричан още белите дробове на Мексико сити, но те едва ли можеха да смогнат при газовете на толкова много автомобили. В колониалното време именно тук бил издигнат и замъка Чапултепек, който след това станал официално седалище на президента на Мексико до 1940 г. Не успяхме да разгледаме този зелен оазис, но научихме, че днес същият се делеше условно на три части. Най-старата част, беше и най-посещаваната, като включваше основните атракции като зоологическата градина, музея на антропологията, музея Rufino Tamayo и др. Самото име Чапултепек, в превод означава „хълма на скакалците“.
Направихме кратка фотопауза на Олимпийския стадион, който бе издигнат през 1952 г. и на времето бил най-големият стадион в Мексико. На фасадата на стадиона имаше красиви изображения и поне отвън изглеждаше в добро състояние.
След това продължихме пътя си към Табаско, пътувайки по магистралата за Акапулко, но за съжаление завихме доста преди да стигнем този известен курорт на Тихоокеанското крайбрежие.
В страни от магистралата тревата беше жълта, сякаш бе края на лятото, а всъщност приключваше топлата мексиканска зима. Климатът на Мексико бе разнообразен, подобно на пейзажите през които минавахме. В страната имаше скалисти пустини, тропически джунгли, планински възвишения и прекрасни тихоокеански и карибски плажове. Мексико бе разположено в Северна Америка и граничеше на север със САЩ, на югоизток с Гватемала и Белиз, на запад с Тихия океан, и на изток с Мексиканския залив и Карибско море.
В 10:45 вече виждахме в мъглявината южните склонове на планината Сиера Мадре. Сиера Мадре бе основната планинска верига в Мексико, от където произлизаше и нейното име – „майка на планините“. Тя се състоеше от 3 основни части: Източната Сиера Мадре, започваща при Рио Гранде и продължаваща паралелно към Мексиканския залив, с най-висока точка Citlaltepetl (5700 метра), Западната Сиера Мадре спускаща се паралелно на Тихоокеанското крайбрежие и Южната Сиера Мадре, която се спускаше до самия Тихоокеански бряг и формираше естественото пристанище при Акапулко. Имаше много легенди и митове свързани с тази свещена планина, заснети дори във филми.
Движихме се в областта Моралес, като минахме покрай големи захарни плантации, които се оказаха част от частни ранчота.
Към обяд пристигнахме в градчето Таско, разположено срещу планинските хребети на 1800 метра надморска височина и един от последните развалени колониални градове. Испанците дошли по тези места през 1522 г., привлечени от легендите на ацтеките за богатата на минерали земя и последвания след това бум на среброто. Богатството на града се удвоило два пъти, при откритието на новите рудни залежи от Jose la Borda през 18-ти век, и при пристигането на William Spratling през 1932 г., който обособил града като център на сребърните мини.
Бусчето ни спря пред магазинче за сребърни изделия, където с влизането, собствениците ни почерпиха по една Маргарита и ни предразположиха към покупка на сребърни бижута. Преди това ни показаха камъни, от които се извличало среброто и ни гарантираха 100 процентово качество на сребърните им изделия. Имаше наистина разкошни бижута и продавачите бяха много мили и убедителни, като ни даваха да пробваме всичко. Неусетно в приказки и добро настроение, всички от групата ни излязоха от магазина с по няколко покупки.
След това пеша се отправихме към центъра на града (т.нар. zocalo), където се намираше величествената катедрала, която сякаш се издигаше над града, стъпила върху един хълм. Целият град бе хълмист и уличките на места бяха доста стръмни. Градът ми напомни за нашият град Велико Търново. Тук обаче всички улички бяха много тесни и павирани. На места паветата дори образуваха човешки и други фигури. Ние обаче повече зяпахме по колониалните сгради, които наистина бяха много красиви, запазени и изписани. Повечето от тях бяха накичени с цветя и придаваха особена китна атмосфера за разходка.
Захласнати така, неусетно стигнахме до величествената барокова катедрала, която от вътре беше също толкова впечатляваща, колкото и от вън. Катедралата Санта Приска (El Templo de Santa Prisca) бе построена в периода 1751-1758 г. и целяла да демонстрира богатствата на Хосе ла Борда – богаташ от сребърните мини. В нея имаше девет олтара изработени от дърво и покрити със златни листа. Един от светците, Свети Антон държеше едно бебе в ръце, и екскурзоводката ни обясни, че на времето се вярвало, че всеки който докоснел статуята на бебето, щял да се сдобие с рожба. Сега статуите бяха оградени и туристите не можеха да протегнат ръка и да ги докоснат, но можеха разбира се като мен да оставят малко дарение, молейки се такова щастие да ги сполети.
Детайлите в църквата бяха смес от стил рококо и барок, като първоначално църквата била предназначена само за местното население, което било наскоро покръстено. Олтарът например показваше йерархията в църквата, а останалите картини подсилваха библейските истории. Релефите показваха и типичното бароково вярване за страх от учителя, като този страх бе изписан на част от лицата, изобразени в храма.
След като разгледахме катедралата се спуснахме по тясната пазарна уличка, където видяхме да продават зелени домати в обвивка (от тях се правеха сосовете), както и плодове на гуава и други интересни плодове и зеленчуци. Екскурзоводката отново ни обърна вниманието, че местните хора (индианците) не обичаха да ги снимат, като приемали същото като вудо магия и кражба на душите им. Тук традициите все още се спазваха, като жените нямаха почти никакви права, само задължения да си стоят вкъщи и да се грижат за дома и децата. По улицата нямаше местни хора мъж и жена да вървят един до друг. Жената винаги вървеше няколко крачки отзад. Аз също вървях отзад на групата, за да снимам най-много.
Продължихме разходката си по калдъръмените улички на Таско и красивите му колониални къщи, като малко преди 14:00 часа седнахме на терасата на един ресторант, където хапнахме зеленчукова супа, енчилада (представляваща царевична палачинка с пиле, облята с кашкавал) и с гарнитура пюре от боб и ориз, а за десерт – шоколадов сладкиш. От ресторанта до бусчето направихме приятна разходка спазвайки немската поговорка, че след всяко хапване трябваше да се направят 1000 крачки. В 15:45 се качихме обратно в автобуса, който ни върна по слънчевата магистрала обратно към Мексико сити и хотела.
В Мексико всеки ден ми се струваше все по-хубав от предишния и нямах търпение да заспя и да посрещна новия ден.
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТАСКО:
Местоположение: Taxco се намира в мексиканския щат Гуеро, на 170 км южно от столицата Мексико.
Площ: 347 кв.км
Население: 39 587 (данни от 2005 г.)
Надморска височина: 1778 м
Официален език: испански
Климат: мек планински климат
Часова зона: UTC-6
Валута: мексиканско песо (MXN)
Допълнителна информация: http://www.visitmexico.com/en/taxco
СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА ТАСКО:
Най-добро време за посещение: през цялата година, като сухият период е от октомври до май, а дъждовете са главно през юни до септември. Градът е особено празничен по време на фестивалите на Санта Приска и Сан Себастиян на 18 и 20 януари, както и по време на Великден.
Типични храни и напитки: освен традиционните мексикански такос и боритос, докато сте в Таско опитайте енчиладата (царевична палачинка с пълнеж от пиле или зеленчуци, облята с кашкавал). Царевицата е една от основните съставки в местната кухня.
Места за посещение: Стръмните улички на Таско са особено живописни с красиви колониални къщи, като безспорно най-изящна е катедралата на Санта Приска и Сан Себастиян. Тук могат да се разгледат няколко имения, наричани хасиенди, на някогашните сребърни магнати. На един от хълмовете на града е издигната статуя на Исус (подобно на тази в Рио де Жанейро), откъдето се разкрива прекрасна гледка към целия град.
Примерна програма за посещение на Мексико:
TripTips 