For English version click here.

Пътуване в Мексико

Пътувахме по пътя Паленке – Сан Кристобал, който често бил затварян, поради наводнения или изригване на вулкан. Само на 19 км от нас се намираше вулкана Чичон, който за последно бе изригнал през 1979 г. Тогава Паленке и всички останали градове в близост били покрити с облаци и прах, и 3 дни били без слънчева светлина. Джунглата също била покрита с бял прашец, който в далечината можел лесно да се сбърка със сняг. Ние обаче имахме късмет придружен със слънчеви лъчи и успешно се заизкачвахме с автобуса.

​Планинското градче Сан Кристобал е разположено на 2200 метра надморска височина, като  по пътя видяхме насаждения от захарна тръстика. Научихме, че Мексико не изнасяше толкова захар, колкото Куба, но все още имаше големи захарни плантации във Веракрус, северното крайбрежие на Мексико, в областите Табаско и Кампече. Покрай захарните плантации се произвеждаше и много хубав мед. Още навремето маите отглеждали малки пчели и пиели техните медовини, подобно на индианците в Бразилия.
Маите отглеждали също така банани, домати, чили, авокадо, папая, сапоте, боб, някакъв корен с име „маньок“ и сладки картофи. Картофите, които познаваме днес произлизаха от Перу. Маите обаче отглеждали друг сорт, т.нар. сладки картофи. Най-важното насаждение на маите обаче си оставаше царевицата, от нея правили брашно, приготвили различни храни и напитки. Маите се хранели и с месо, като ловували пуйки, маймуни, сърни, патици и риба. Някои дори смятаха, че маите измислили първата шоколадова напитка.

​По пътя минахме през какаови плантации, но дърветата не бяха лесни за виждане, тъй като бяха по-ниски и обичаха сенчестите гори, подобно на кафето. Кафето обаче не произлизаше от Мексико, а било внесено от Етиопия, Африка. Думата какао идваше от езика на маите, като същата била изписвана в храмовете и на керамиката, която използвали. Екскурзоводът успя все пак да забележи по пътя и да ни покаже няколко какаови насаждения, като в 08:50 часа спряхме по пътя и се отбихме в една какаова плантация, където се снимахме с какаовите дървета и ядохме сурово какао, което е сладко като се смучи и леко нагарча, като се схруска. Оставащият после вкус бе на познатото какао – приятно ободряващо. Спомних си за статията в самолета, че шоколада и какаото за първи път се появили в Мексико и от там били пренесени в другите краища на света. Оказа се, че какаото най-вероятно произлизаше от Южна Америка, в низините на Андите и покрай река Амазонка. Европейците и останалия свят обаче, научили за него от испанските завоеватели, които в своите дневници са отбелязали, че царят на ацтеките Moctezuma II, пиел единствено шоколад, сервиран в златна чаша. Той поглъщал около 60 порции на ден. Сладката напитка добила голяма популярност и в Европа през 17-ти век, като растението какао (така било наричано от ацтеките) приело ботаническото си име  Theobroma – в превод „храна на боговете“.

Движихме се в областта Чапас, която освен с множеството си насаждения се гордееше и със съхранените площи джунгла, част от които подминахме. На времето в тази област се е отглеждала много царевица, сега обаче преобладаваха ранчотата, в които земите бяха превърнати в пасбища и се отглеждаше добитък. Докато се опитвахме да снимаме някоя мексиканска крава, се разминахме с по-интересните за снимка камиони и пикапи, в чийто открити площи се превозваха хора, имаше и стопаджии. Научихме, че пътят, по който се движихме излизаше на границата с Гватемала и от там идваха значителен брой хора, минаващи от тук отправяйки се към САЩ.

​По пътя видяхме да продават и кокосови орехи, като шофьорът ни препоръча да пробваме местната напитка Coco loco, която се правеше от кокосово мляко и текила.

Направихме кратка пауза на една панорамна площадка, от която се разкриваше прекрасна гледка към природното съкровище Agua Azul / Синята вода. В този Национален парк имаше около 500 каскади, спускащи се от височина от 3 до 30 метра, образуващи цветни каменни басейни, в част от които можеше да се плува. На 22 км преди пътят към Agua Azul от Паленке се спускаше 30-метровия водопад Misol-Ha, не го видяхме, но разбрахме, че се намираше сред буйна  растителност и беше идеално място за плуване.

​Мексико ме очарова – всеки ден виждахме нещо напълно различно – днес бе денят на високите планини с гъста тропическа растителност, които целогодишно бяха зелени. Планината, по която се изкачвахме бе напълно различна от равнинния полуостров Юкатан, от където бе започнало нашето пътуване. От височината виждахме и върховете на една планина оприличена на човек и съответно божество на маите. С напредването на надморската височина се увеличиха и броят на плантациите за кафе. Кафето подобно на какаото обичаше сенчестите гори, но му трябваше по-голяма надморска височина – около 500 до 1600 метра. Под 500 метра можеше да расте кафе, но не и качествено. Какаото напротив – не растеше на по-голяма от 500 метра надморска височина.

Областта Чапас, в която пътувахме имаше най-много кафени плантации в Мексико. Иначе кафе се отглеждаше още в девет други области, като Мексико се нареждаше на 5 място в света по износ на кафе. Другите държави, които изпреварваха Мексико бяха съответно Колумбия, Бразилия, Индонезия и Индия. В експорта на какао Мексико не беше толкова напред в класациите (нареждаше се някъде около 30 място) и произвеждаше какао най-вече за вътрешна консумация, за това пък с гордост наричаха страната си „родината на какаото“. Най-големият производител на какаови насаждения е Кот д’Ивоар, на западния бряг на Африка. След тях се нареждаха Индонезия и Гана.

​От толкова завои главата ми се замая, като надморската височина се беше увеличила значително. Интересното беше, че по този път нямаше никакви бензиностанции, самият тесен планински път не оставяше място за тях. За сметка на това пък, в много от крайпътните „смесени“ магазини имаше тубички с бензин, които шофьорите можеха да закупят. На тези магазини бяха закачени табелки (написани на ръка) Gasolina.

​Минахме покрай много бедно селище, част от къщите дори нямаха покриви, а хората носеха тежки вързопи с дърва по гърбовете си. Беше тъжно да се види всичко това, в иначе толкова красивата и интересна страна.

За около 3 часа бяхме пропътували едва 90 км, оставаха ни още 150 км до Сан Кристобал, по все така тесните и криволичещи планински пътища. В 11:30 часа спряхме в парка Salva Maya / Джунглата на маите, което представляваше ресторант с красива градина, насаждения от кафе и домашни животни сред които няколко костенурки и патета. Имаше и панорамна гледка към разположеното в низината малко градче. Именно тук изядох най-вкусното такос на света с пюре от авокадо и прошуто. При насажденията с кафе, екскурзоводът ни накъса плодчета и имахме възможност да опитаме сурово кафе. Докато го смучехме имаше сладък вкус, но като се схруска бе типичния вкус на горчиво кафе. Пробвахме и местния специалитет – зърна кафе облети с шоколад.

След приятната почивка се качихме обратно в бусчето и след още няколко часа път стигнахме до китното планинско градче Сан Кристобал. Подминахме сградата на театъра и се отправихме директно към хотела, където си оставихме багажа и започнахме пешеходната разходка на града. Хотелът ни се казваше Mansion del Valle**** и се помещаваше в сградата на колониално имение, от което бе останала единствено архитектурата, отвътре стаите бяха модерно и уютно декорирани, единствения проблем бе, че нямаше отопление, а през нощта си беше хладно. Навън изписаните къщи бързо ни впечатлиха и разбрахме защо Сан Кристобал се смяташе за културна столица на областта Чиапас, като това беше и градът, с най-добре запазената колониалната архитектура.

​Сан Кристобал бе основан през 1528 г. от Diego de Mazariegos, като през годините бе променял няколкократно своето име. Интересно бе наименованието му на езика на индианците, което в превод означаваше „място в облаците”. Надморската височина наистина бе значителна, 2200 метра.

Особено много ми хареса красивата  катедрала на централния площад. Строителството на същата бе започнато през 1528 г., но била завършена чак през 1815 г., поради различни природни бедствия. През 1816 и 1847 г. земетресения причинили значителни увреждания, които през 1920-22 били напълно възстановени.

​Минахме и влизахме в различни хотели, които се помещаваха в древни хасиенди. Особено красиви бяха вътрешните им дворове с открити тавани, в които обикновено имаше фонтанчета или други пищни и красиви декорации. Неусетно стигнахме и до следващата църква носеща името Santo Domingo. Точно пред нея бе разположен индианския пазар, в който жени с традиционни носии продаваха различни ръчно направени стоки. Фасадата на църквата беше много красива с богати орнаменти в бароков стил. Построена през 1546 г., индианците и до днес отказваха да влизат в нея, въпреки красота й и затова организираха тържествата и пазарите си точно пред нея, но никога вътре. Въпреки това църквата бе построена съобразявайки се с техните предпочитания и отвътре например бе доста тъмна, тъй като маите и индианците, предпочитаха по-тъмни помещения. 

Посетихме и нещо като читалище, в което децата се учеха да свирят на пиано, а другите пишеха нещо. Ние се разходихме в отлично поддържаната градина, в която дори дърветата се усмихваха. Имаше отделен кът Градината на орхидеите, но в късния следобед същия бе затворен. Екскурзоводът ни остави свободно време, след което спокойно можехме да се приберем сами в хотела. Разходката по тесните улички с колониалните къщи беше спокойна и много приятна. На места се образуваха ужасни задръствания, но понеже не бяхме с кола, а вървяхме пеша, това изобщо не развали чара на прекрасния планински град.

Много красив се оказа и манастира La Merced, който бе една от първите сакрални сгради в града, издигнат през 1527 г. Целият град изобилстваше от красиви сгради, повечето от които с колониална архитектура, павирани улички и оживени пазари. Сан Кристобал де Лас Касас е очарователен град изпълнен с богата култура, предиспански традиции и невероятни гледки към долината. Името „място в облаците“ напълно му подхождаше.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА САН КРИСТОБАЛ ДЕ ЛАС КАЗАС:

Местоположение: San Cristobal de las Casas се намира в планинска област Чиапас в Южно Мексико.
Надморска височина: 2200 м
Официален език: испански
Климат: мек планински климат
Часова зона: UTC-6
Валута: мексиканско песо (MXN)
Допълнителна информация: http://www.visitmexico.com/en/san-cristobal-de-las-casas

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА САН КРИСТОБАЛ:

Примерна програма за посещение на Мексико: