For English version click here.

Пътуване в Мексико

Денят се познава от утринна, а какво по-хубава сутрин от тази в слънчевия мексикански залив. Посрещнахме изгрева на плажа, джапайки в топлите карибски вълни и събирайки мидички. На закуска наблегнахме на свежите плодове, пържените банани и палачинките с кленов сироп, които тук в Кампече приготвяха уникално вкусно.

​В 08:00 часа автобусът ни напусна хотела, като движейки се покрай морето видяхме множество пеликани и други непознати птици, наджапали във водата. Научихме, че белите пеликани били туристи, идващи от Канада през ноември и в края на март се прибирали обратно, а черните пеликани си били месни. Случихме чудесно време да видим всичките птици, повечето от които обаче току-що се бяха събудили и в момента приглаждаха рошавите си пера. Беше приятно да пътуваме покрай морето, което обаче скоро се скри и ние се отправихме навътре в страната, пътувайки към град Паленке – загубеният град в джунглата.

Минахме покрай различни по големина ранчота и плантации, по чиито земи пасяха предимно крави и кози. Мексиканските крави изглеждаха много по-кльощави от нашенските, но сутрешното мляко, което пиех в хотелите имаше почти същия вкус. Научихме, че каубой на испански бе vaquero / вакеро, което произлизаше от испанската дума vaca – крава. Животът в ранчото обаче не се харесвал много на младите, които постепенно се изселвали и отивали в големия град. Една от причините за изселването била и нуждата от обучение.

Образователната система в Мексико обхваща няколко основни етапа. В началото за децата до 6 години има детски градини, след което започва началното училище  (primaria), обхващащо първите шест класа. Следваше основното училище (secundaria), следващите три класа (от 7 до 9 клас). След това 15-годишните ученици можеха да започнат работа или да продължат да учат, както правеха около 50% от тях, в следващия трети етап preparatoria от 10 до 12 клас, което представляваше нещо като нашите гимназии. След тях вече можеха да кандидатстват и в университет.

Докато пътувахме с автобуса ни пуснаха филмче за Паленке – огромният мегаполис на маите, които процъфтявал през 7 век от новата ера. Самите руини в града датираха от 226 пр.н.ер до 799 от новата ера, когато градът бил изоставен и буквално погълнат от джунглата. Повече от 1000 години градът бил напълно забравен, след което през 18-ти век бил открит от археолозите. Смяташе се, че оригиналното име на града било Lakamha’, което на езика на маите означавало Голямата вода, и произлиза от близкия водопад, който успяхме да видим и ние след руините. Градът носел и името B’aakal, което означаваше „кости“, а можеше да се свърже и с управляващия 68-години цар Пакал (615-683 г.). Именно неговата крипта беше една от най-грандиозните конструкции в Паленке. Повечето от артефактите и бижутата намерени в неговия гроб, бяха съхранени и се помещаваха в Museo Nacional de Antropologia, който щяхме да посетим след няколко дни в Мексико сити. Колкото до името Паленке, същото означаваше „дървена ограда“ и бе дадено от близкия град Паленке, 200 години преди да бъдат открити древните руини.

Филмчето ни показа повече за отличните познания на маите в геометрията и астрономията. След което екскурзоводът ни разказа, как шепата испанци са успели да завладеят тези огромни империи. Колонизацията на Мексико се свързваше с името на Hernando Cortez и неговия екипаж от 508 войника отплавали от Куба в търсене на нови богатства. Когато стъпили на брега, един от неговите подчинени генерал Алварадо, атакувал храм на маите, но Кортез не одобрил това, осъзнавайки че експедицията им можела много бързо да приключи. Той се запознал с Aguilar, един корабокрушенец, който прекарал девет години като роб на маите и бил изучил добре техния език и култура. Първата военна инфазия била срещу племето Tabasco, където испанците бързо показали своето военно превъзходство. Племето се подчинило на Кортез и ги снабдило със стоки, и още по-ценното жени, сред която и преводачката доня Malintzin, която познавала както езика на маите, така и на ацтеките.

Кортез се възползвал от вярванията на ацтеките и очакваното явяване на техния бог Quetzalcoatl, като се появил на свещения за тях ден през 1519 г. Ацтеките ги приели в свещения си град Tenochtitlan, който испанците лесно превзели, при това не само с пушките, които носели, нито с конете и злите кучета, а най-вече с болестите, срещу които ацтеките нямали имунитет, нито лекарства. Ацтеките били завладени и с помощта на предателства от останалите племена, които търсели начин да се отърват от тях, без да осъзнават, че след това самите те били поробени. Кортез успял да настрои племената едно срещу друго и спазвайки формулата Разделяй и владей поел управлението на страната. През 1535 година бе основано вицекралството Нова Испания, което се превърнало в най-важната испанска колония в Новия свят. 

Към 11:20 ч. минахме над огромната река Чум, като по пътя успяхме да заснемем местния добитък (крави и кози), а в 11:55 пресякохме още по-огромната река Усумасита, като в страни от шосето имаше странни и екзотични дървета, като преобладаваха храстите. По пътя вече усещах, че съм далеч от дома – пейзажът стана различен. Разминавахме се с огромните камиони, каквито бях виждала само по американските филми. Имаше пикапи, в които отзад на открито пътуваха хора. Имаше и крайпътни търговци, които продаваха царевица и фрешове, а крайпътните къщи изглеждаха все по-бедни.

​В 12:40 ч. влязохме в град Паленке, в който имаше много хотели. Самият град Паленке не бе стар и нямаше колониални сгради. Ние подминахме хотела, където щяхме да отседнем и се отправихме в посока планината Чиапас. Пътят беше пълен със завои и затова карахме бавно, спирайки пред самия вход на древния град Паленке, обгърнат от зеленина. Имено джунглата бе успяла да запази множеството храмове и сгради.

Първата пирамида, която видяхме беше т.нар. Пирамидата на черепа. В задната част на пирамидата имаше издялан релефен череп на заек, който ние не успяхме да видим, но успяхме да се качим на пирамидата, наслаждавайки се на прекрасна гледка към древния град Паленке. Снимахме се и пред нейната арка, която не бе много добре запазена, но се оказа много фотогенична.

​Щом слязохме от тази пирамида, веднага се качихме и на нейната съседна, носеща името Храмът на Червената царица. Пирамидата се издигаше на основата на две стари сгради, като тук бе отворен за посещение и вътрешността на пирамидата, където археолозите бяха открили саркофаг на жена, положена с множество почести, подобно на открития гроб на цар Пакал II в храма на йероглифите. Липсваха свидетелства за имената на жената, знаеше се само, че е била на 40 и няколко години, и цялата била покрита с луксозни материи и накити (сред които диадема, обици, гривни на ръцете и краката, и общо 1000 парчета нефрит, малахит и морски раковини). На лицето й имало поставена маска от малахит.  Археолозите предполагаха, че ставало въпрос или за жената или за майката на Пакал II, която и да е била тя нямаше съмнение, че е била важна личност в обществото на майте в Паленке. До нейния саркофаг имало и останки на две придружаващи я лица, които явно са се пожертвали, за да я придружат в отвъдния свят. Останките бяха на жена и на дете.

Излизайки от тази пирамида, с групата се отправихме към следващата, като без да чакаме екскурзоводът да ни разкаже повече за нея, се изкачихме любопитно по нейните стъпала, оставайки възхитени от прекрасната панорама. Тази пирамида носеше името големият дворец и от нея се подаваше висока кула, вероятно наблюдателница.  В последствие научихме, че от тази кула царете и шаманите на маите са наблюдавали залеза на слънцето, което по време на пролетното и есенното равноденствие се е спускало точно над храма на йероглифите. В т.нар. дворец имаше множество коридори и помещения, които ние не успяхме да разгледаме, но научихме че имало галерии, парни бани, тоалетни и разбира се – четириетажната кула. Маите наистина са били изкусни строители, подобно на римляните, но за разлика от тях те не са разполагали с метални уреди, а само с такива изработени от камък, кост и дърво. Те издигнали красиви храмове, огромни градове и отлични пътища, с които свързвали стотиците си градове.

Като цяло градовете на маите доста си приличаха – всеки един от тях имаше централен пазар, голям площад, на който хората се събирали, огромни пирамиди, храмове с игрища и дворец на управника. Маите издигали дворци за своите управници, като всеки град бил управляван от едно семейство, като управлението се предавало на неговото поколение.

​Според археолозите обаче т.нар. пирамида-дворец в Паленке, била използвана за административна сграда и съд. В съда се разглеждали доказателствата и когато някой бил провъзгласен за виновен, бил осъждан на момента. Маите имали много стриктна и доста справедлива законова система, която спазвали. Ако някой откраднел нещо и бил хванат, същият ставал слуга на жертвата си. Ако престъплението било леко, подсъдимия бил остригван късо. В някои случаи всички притежания на виновния били разпродавани на търг.

​Маите записвали всичко по стените на своите храмове и колони, археолозите обаче все още не можеха да прочетат всичко това. Към момента само 80% от текстовете бяха разкодирани, като в последствие научихме, че за разшифрирането помогнал най-вече един руснак. При всички случаи маите имали най-напредналата форма на писменост в Америка. Те използвали йероглифи, състоящи се от повече от 700 символа, които означавали звук, дума или сричка. Маите са оставили книги посветени на своите богове, лидери, ежедневието си и специални тържества. За съжаление обаче около 90% от тях били унищожени от испанските колонизатори.

​Отправихме се към следващата пирамида, като по пътя имаше търговци продаващи сувенири, сред които си избрах перо от папагал изрисувано красиво с пирамидата в Паленке, красивия водопад, който предстоеше да видим и разбира се един пъстър папагал, вероятно прототип на птицата, от която бе откъснато перото. Това перо бе сложено в красива рамка и ми се стори прекрасен сувенир от това прекрасно място.

Следващото ни спиране бе пред храма на слънцето, където бил открит щит с изображение на слънцето. Ние не го видяхме, но за сметка на това видяхме още по-красива гледка към целия древен град Паленке от върха на слънчевата пирамида.

​Най-известната пирамида в Паленке била Храмът на йероглифите, по чийто стени имало релефни текстове, и в която бил намерен саркофага на цар Пакал.

Мен обаче ме впечатлиха повече акведуктите, които маите били изградили преди стотици години. Древното име на града било „мястото на големите води“, което произлизало от 56-те извора и големия водопад в непосредствена близост. За да могат да контролират водата и да предотвратят потъване и ерозия на земята, освен акведукти маите създали и канали, покрити с камъни, по които водата се движела. Голяма част от акведуктите били под земята, с което маите печелили място. За разлика от останалите градове, които бяхме посетили преди това, в които често имало суша, водата в Паленке изобилствала, и продължаваше да е пълноводна и в днешни дни.

Около града бе запазена гъстата джунгла, в която бе обособена пътека за туристите. Екскурзоводът ни каза да се оглеждаме за известните маймуни-ревачи, които живеели там, но за съжаление такива не видяхме, макар в далечината да се чуваха техните звуци. Съжалих, че не дойдох подготвена и не носих банани със себе си, ако имах такива, вероятно щях да направя по-екзотични снимки. Горската пътечка ни отведе първо до водопада, който беше истинско природно съкровище, след това се спуснахме до т.нар. Комплекс на прилепите състоящ се от каменни постройки, най-вероятно жилищни сгради, под които били открити гробове. Маите нямали гробища, а предпочитали да бъдат погребвани под домовете си, така не се отделяли от своите близки.

Ние обаче се отделихме от джунглата, минавайки по един клатещ се мост над реката и стигайки до паркинга на автобусите, където се качихме обратно на бусчето, което бързо ни отведе в хотела, разположен в съвременния град Паленке. В хотела ни посрещнаха не само обслужващия персонал, но и цяло разнообразие от птици, които спокойно се разхождаха из палмовата градина. Имаше разкошни и пъстри папагали ара, както и тукани с още по-шарени човки. Всички крякаха на различен език, вероятно на майски, който все още не владеехме, но по начина, по който позираха с нас, разбрахме, че обичат туристите.

Беше късния следобед, но имахме време да се разходим из центъра на град Паленке, който не беше стар колониален град и съответно нямаше красиви колониални сгради. След всички красоти видени досега в Мексико, на град Паленке му беше трудно да ни впечатли с няколкото си търговски улици.

Вечеряхме в ресторанта на хотела, където за първи път видяхме и усетихме комари – бяха много по-малки от българските, но вършеха същата работа. За щастие препарата, който си носихме действаше добре и вечеряхме спокойно на открито, без да размахваме повече ръце.

​След толкова много прекрасни пейзажи и преживявания през деня, не ни остана време за сънища, спахме непробудно до 06 часа сутринта, когато будилниците на телефоните ни събудиха.

​Закуската в хотел Maya Tucan не беше на големи бюфет-маси, а трябваше да избираме между различни предложения, като омлети, палачинки и др. След закуската се сбогувахме с красивите пернати домакини – крякащите папагали и още по-гръмогласните тукани. Един от служителите в хотела дори предложи да ме снима с един тукан, качвайки го на моето рамо. Това беше чудесен старт на деня и усмивката ми не слезе от лицето през целия ден.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЛЕНКЕ:

Местоположение: Древният град Паленке е разположен в близост до реката Усумачита в мексиканския щат Чиапас.
Надморска височина: 150 м
Официален език: испански
Климат: тропически климат
Часова зона: UTC-6
Валута: мексиканско песо (MXN)
Допълнителна информация: http://www.visitmexico.com/en/palenque

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА ПАЛЕНКЕ:

Примерна програма за посещение на Мексико и Паленке: