For English version click here.

Пътуване в Мексико

В света има няколко града с името Мерида – в Испания, във Венецуела, на Филипините, но мексиканската Мерида ги превъзхожда всичките по големина, а вероятно и по красота. Обособена като столица на областта Юкатан, Мерида е издигната на основите на древен град на маите, и според някои историци това е най-старият окупиран град в Америка. Днес е окупиран само от милиони туристи, които идват тук привлечени не само от неговата красота, но и от близко разположения добре съхранен древен град на маите Чичен ица. Мерида е известен още като „белият град“, поради множеството бели сгради, а може и поради чистотата, която тук е наистина на високо ниво.

Стигнахме в Мерида привечер и веднага се настанихме в хотел El Castellano****, който ни очарова с огромните си и красиво декорирани стаи. Град Мерида бе запазил значителна част от колониалната си архитектура и в този стил бяха и леглата ни и дървените шкафове в стаята, с множествено чехмедженца. От прозореца се подаваше красиво осветената катедрала, която ни прикани да излезем на площада, от където същата беше още по-величествена. Особено много ни хареса в Мерида една книжарница, в която имаше намаление на туристическите книги и ние си закупихме по няколко пътеводителя, надявайки се да имаме време да ги прочетем и научим повече за историята на Мексико. Обратно в леглата обаче бързо заспахме унесени от прекрасните преживявания през деня.

Закуската в хотела беше смайващо богата – с множество плодове, хлебни и сладкарски изделия, ястия и готвач приготвящ омлети и други специалитети на момента. Какво прави човек, когато разнообразието бе по-голямо от възможностите му – дали нахапва всичко по-малко или избира и изяжда само едно ястие? Не направихме нито едното. Отрупахме си чиниите с множество плодове, а аз и с различни кроасани и палачинки, след което обаче си изядох абсолютно всичко. Особено ми се усладиха палачинките с кленов сироп. Плодовете също бяха много сладки и пресни, като наблегнах на динята, пъпешите, мангото, авокадото, бананите и въобще на всички останали.

След като станахме в 06:00 часа и закусихме в 07:00, в 08:00 часа вече бяхме в автобусчето, което ни отведе до централния площад на 200 метра от хотела. Слязохме точно пред къщата на конкистадора Франсиско де Монтехо, който през 1542 г. бе основал града. Кръстил го Мерида, защото му напомнял за руините на римския град със същото име в Испания. Днес Мерида бе най-големият град на Юкатанския полуостров и столица на щата Юкатан. Населението от над 900-хиляди човека нареждаше града на 12 място от най-населените градове в Мексико.

Къщата на Монтехо бе отрупана с каменни фигури и барокови орнаменти, но на мен лично не ми харесаха женските фигури, които декоративно подпираха прозорците и арките. С тях сякаш Монтехо е искал да изпъкне като господар над всички хора. Колкото и да харесвах испанския език и испанците, в Мексико ми стана много жал за изчезналите развити цивилизации по тяхна вина. Когато испанците дошли на този континент имали мисията да „ограмотят“ и прекръстят „местните диваци“, които обаче се оказали с по-древна и развита култура от тяхната. Само дето докато мексиканците са се развивали културно и научно с астрономия, математика и архитектура, испанците са развивали своите оръжия и пушки, донасяйки със себе си и множество болести, които сломяват великите цивилизации.

И ако къщата на Монтехо не ме впечатли, то не мога да кажа същото за кметството, чиято розова сграда с множество колони бе истински шедьовър.  Кметството бе разположено точно срещу катедралата, като двете сгради бяха разделени от централния площад, който наподобяваше повече на парк с множество палми и красиво декорирани пейки. На мястото на кметството преди се е издигала пирамидата на маите с името Bakluum-Chaam, която била част от древния град Ichkanzihóo (в превод града на петте хълма). Днес в този колониален град бе останала само древната легенда за маите, като тяхната история можеше да се види и чрез огромните картини, с които бе изпъстрена съседната сграда на Palacio Gobierno (двореца на губернатора).

Сградата бе бяла и светло зеленикава, като имаше красив вътрешен двор, от където се изкачихме по централните стълби, които ни отведоха в картинната галерия на втория етаж. При самото стълбище имаше голяма картина на Бога на царевицата, когото маите много почитали, защото без тази зърнена култура, нямало да има храна и хора. Те дори вярвали, че хората произлизали от царевицата. След това влязохме в красивата картинна галерия, където първите картини показваха идването на испанците, на другите как испанците настройваха война между индианците, и как след това поробваха всички. Разделяй и владей – това мото не беше написано с букви, а с огромни платна и красиви изображения.

Излязохме отново на централния площад и от там се вмъкнахме в катедралата, известна повече като Катедралата на Мерида, отколкото с името си San Ildefonso. Същата се смяташе за една от най-старите църкви в Америка. Нейното строителство бе започнало през 1561 и продължило до 1598 г., като представляваше микс от архитектурни стилове. Впечатляващата фасада например бе в типичен ренесансов стил, кулите имаха мавританско влияние, а олтара се отличаваше с бароков стил. Катедралата бе издигната на мястото на древен храм на майте, като в строителството бяха използвани част от неговите камъни.

​В храма се провеждаше служба и не останахме дълго там. Впечатление ми направи обаче силната струя слънчева светлина, която се провираше от прозорците и таваните. Католическите катедрали в Европа обикновено нямат толкова много светлина, но вероятно и климатът тук оказваше влияние. От централния купол се спускаха дебели снопове светлина – сякаш католическия бог и богът Слънце на маите бяха едно и също нещо и обитаваха този храм.

Ние излязохме навън и се качихме обратно на бусчето, което ни отведе до следващата забележителност на Мерида – паметника на индианеца или Monumento a la Patria, разположен на широкия булевард Paseo de Montejo. В края на 19-ти и началото на 20-ти век град Мерида процъфтявал от производството на някакво местно растение с името henequen, което имало голямо приложение. За кратък период  в началото на 20-ти век, се смятало, че в Мерида живеели повече милионери, от колкото в който и да е друг град в света. В резултат на тези златни времена, в града имаше издигнати прекрасни имения, по-голяма част от които все още можеха да се видят на централната улица Paseo de Montejo. Тази улица с красивите си постройки често бе сравнявана с френската Шанс-Елизе. Именно на нея се провеждаха и всички карнавали и шествия в града, които след това приключваха на централния площад.

​Ние се опитвахме да снимаме красивите сгради и хотели, докато бусчето ни нехайно ги подминаваше. Преди да успеем да си затворим обективите или вземем дъх от ахване, бусчето ни спря пред паметника на индианеца, който беше точно посредата на булеварда и образуваше кръгово движение. Над него се вееше гордо мексиканското знаме, а в краката на индианеца бе положен венец. Този паметник бе издигнат през 1956 г. и олицетворяваше мексиканската история. По него имаше множество символи и релефи, като същите илюстрираха колонизирането, мексиканската независимост, реформата и революцията, както и всички съсловия/народности в Мексико.

​Научихме, че по време на колониалната епоха, когато Мерида се  обособила като испански град, в Мексико имало 5 съсловия: първото съсловие, което управлявало страната били чисти испанци, родени в Испания, но дошли тук да управляват. Второто съсловие били деца родени в Мексико с двама испански родители. Трето съсловие били креолите, деца от смесени бракове между испанци и мексиканци. Четвърто съсловие били индианците и 5 съсловие афроамериканците, които били използвани за роби. Веднъж щом обявили независимостта си от Испания, креолите завзели цялата власт, като издигали големи плантации и хасиенди, пращайки децата си да учат в Европа.

Без да спираме повече подминахме цирка и коридата на Мерида, а в последствие и една голяма болница, срещу която бе и института по медицина. Научихме, че в Мексико държавата плащаше голяма издръжка и прегледите бяха безплатни, единствено за някои по-скъпи операции, можело да се налага частично самоучастие.

​От лявата страна ни остана зоологическата градина, от където се подаваха два жирафа. Ние се отправихме на юг към малкото провинциално градче Muna, като по пътя имаше множество насаждения с авокадо. Още по-екзотични плодове видяхме в местния пазар в Муна, който бе следващата ни спирка. Пазарът беше закрит, но не и климатизиран. На някои от щандовете бяха подредени плодове, на други зеленчуци, на трети пилешко месо и т.н. Особено интересна ни се стори една продавачка, пред която на плота имаше кантар и пилешко месо. Нямаше хладилна камера или нещо друго, което да охлаждаше месото, единствено продавачката с една мухоловка, го пазеше от мухите и тук-таме уцелваше по някоя от тях. На съседния щанд екскурзоводът ни показа един непознат плод, на име сапоте, от който ние си купихме и не съжалихме. На външен вид приличаше на картоф, но с лек мъх като киви. От вътре нямаше костилка, наподобяваше портокала, но имаше вкус на подсладена печена тиква. На мен лично много ми хареса и си взех плодове и за вечерта.

​На пазара преобладаваха жените, както от страна на продавачите, така и като клиенти. Разминахме се и с една жена на средна възраст, която бе направила голям пазар, носейки по две пълни торби във всяка ръка, а на главата си бе сложила леген с банани.  Ние вместо с торби се препълнихме със снимки, отправяйки се към следващото съкровище на Юкатанския полуостров – великолепния древен град на маите – Уксмал (Uxmal).

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕРИДА:

Местоположение: Мерида е главният град в южната област Юкатан в Мексико и се намира на около 35 км от крайбрежието на Мексиканския залив.
Площ: 865,6 кв.км
Население:  970 377 човека
Надморска височина: 10 м
Официален език: испански
Климат: тропически климат
Часова зона: UTC-6
Валута: мексиканско песо (MXN)
Допълнителна информация: http://www.turismomerida.org/en

СЪВЕТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА МЕРИДА:

Примерна програма за посещение на Мексико и Юкатанския полуостров: